Star Trek: Picard "Starfleet was no longer Starfleet..."

Преди срамно много време*, в ревюто ми за първи епизод на Star Trek: Picard, писах, че сериалът е обещаващ, но че тийзърът за остатъка на сезона ме тревожи с атмосферата си на „космически екшън“. Знам, че това е предварително изгубена битка, но аз съм от старото поколение фенове, за които есенцията на този франчайз са дипломацията на Пикар и Сиско, оптимизмът на Старфлийт, утопията, на която е способно човечеството. Екшън боклуците на Джей Джей Ейбръмс може да носят дрехите на Star Trek, но има причина Келвин вселената да се срина, и тя не е само в слабите сценарии.

Първи сезон на Picard завърши преди доста време, но исках да си избистря мислите по въпроса преди да пиша*. Защото чувствата ми към сериала са сложни и не съм убеден дали положителните, или отрицателните елементи надделяват.

Нека започна с нещо положително – сюжетът на Picard в крайна сметка е повече или по-малко в духа на класическия Star Trek. Историята се развива 20 години след събитията от последния Next Generation филм – Nemesis. Адмирал Жан-Люк Пикар (Патрик Стюарт) се е пенсионирал от Старфлийт. 15 години по-рано, Ромуланското слънце започва да се превръща в свръхнова и той води движението за евакуация на враждебната империя. Внезапно група андроиди правят атентат на корабостроителниците на Марс, водейки до смъртта на десетки хиляди. Резултатът – синтетичните форми на живот са забранени във Федерацията, а Ромуланската евакуация се проваля.

Сега Ромуланите живеят в изолирани колонии, някои от тях в крехък мир с Федерацията, други – не толкова. А Пикар чака да умре от нелечима мозъчна аномалия в абсурдно аристократичния си замък във Франция. Но когато младо момиче на име Даж (Иса Брионес) го моли за защита от мистериозните си преследвачи, той се оказва въвлечен в конспирация, в чийто център се намира някогашният му приятел – андроидът Дейта (Брент Спайнър). Преди десетилетия (да се чете: в Nemesis) Дейта е пожертвал живота си, за да спаси Пикар. Сега адмиралът има шанс да върне услугата, спасявайки децата му.

Star Trek: Picard е шпионски екшън. Историята е сериализирана в модерен стил, без самостоятелни епизоди. Не само това, но и е завършена изцяло в края на десетия епизод, което прави този сериал свежа глътка въздух в епоха на безкрайни сюжети, които постоянно трябва да остават отворени с клифхенгъри. Интригата е леко предвидима на моменти, но при все това аз лично нямах търпение да започна всеки нов епизод. Ритъмът на повествованието е страхотен, а балансът между екшън и експозиция в нито един момент не натежава. В основата си, историята е посветена на морални дилеми и правото на разумни създания да дефинират съществуването си без да стават роби на чуждите предразсъдъци. Което е напълно в духа на франчайза.

Но не съвсем.

В типичен за модерната епоха стил, сериалът е Много Мрачен И Пълен Със Страдание™, да не би някой да си помисли, че утопията е нещо хубаво. Всички герои имат Тежко И Драматично Минало, нон-стоп ставаме свидетели на Несправедливост И Страдание… И човек почва да губи интерес. Grimdark не е подходящ филтър за Star Trek.

A става още по-неподходящ, когато при все тежките морални проблеми, сериалът отказва да поеме отговорност за действията на героите си.  Това е всъщност основният и най-голям дефект на Picard. При все успешния си опит да изгради комплексни персонажи, сценарият в нито един момент не изглежда напълно наясно с това какви чувства иска зрителят да има към тях. Това е особено фрапантно, когато основен герой прекрачва морална граница*, отвъд която единствената възможна посока на развитие е злодейска линия или изкупление. Но вместо това, Picard решава просто да замете престъплението под килима и се прави, че всичко е наред. Сходно объркване се получава със злодеите, които получават няколко наистина странни моменти на интимност, с които предполагам се очаква да сме им съпричастни. Но същевременно те извършват такива зверства и поради толкова неморални и себични причини, че аз просто не искам да съм им съпричастен.

В добавка, някои моменти на тежки решения изглеждат така, сякаш ще имат също толкова тежко влияние върху последващите събития. Но персонажите взимат тези решения лесно, след което въпросните биват игнорирани или анулирани почти веднага. Сякаш сценарият иска да ни покаже големи проблеми, но не иска да си губи времето с тях. И човек започва да се пита защо тези моменти изобщо са в сериала.

Дори ако игнорираме това обаче, героите просто не са достатъчно добре интегрирани в сценария. Първите два епизода ни запознават с двамата Ромулани, работещи за Пикар – интересна двойка бивши тайни агенти, които знаят много за събитията, срещу които той е на път да се изправи… Но които биват изоставени на Земята, когато той потегля в космоса. Защо? Заменят ги… други герои, които имат сходни параметри, но кому е нужно, когато вече имахме вълнуваща динамика още в първия епизод? Действието се върти около героиня, която е абсолютна tabula rasa. Симпатизираме ѝ, но най-вече по навик, защото историята ни казва, че трябва. Всеки член на скромния екипаж на Пикар има някаква своя лична драма, която обаче е представена ужасно набързо и няма особен ефект върху сюжета (с изключение на една, която има директна връзка със сюжета, но без никаква логика – ненужно съвпадение на космично ниво).

Това не означава, че Picard няма добри персонажи или качествени моменти между тях. Кастът е абсолютно прекрасен и проблемите не са в актьорската игра. Всъщност на теория всички герои са добре замислени и някои от най-силните сцени в сезона са посветени на междуличностни отношения. Най-добрият епизод е носталгична среща между Пикар и някогашните му офицери Райкър (Джонатан Фрейкс) и Трой (Марина Съртис). Когато иска, сериалът е много силен в изграждането на психология и емоция. Но по някаква причина изглежда, че сценарият често не знае как да интегрира подобно изграждане в историята, която иска да разкаже.

Във визуално отношение и на ниво екшън, Picard е поколения (хаха) напред спрямо класическите сериали. Без да съм гледал Star Trek: Discovery, бих казал, че това е най-красивото произведение в тази вселена, която съм виждал. И не говоря само за специални ефекти, макар че на моменти сцените в космоса изглеждат като взети от мултимилионен блокбъстър от големия екран. Хореографията на екшъна също е страхотна. Някои от моментите с ромуланския нинджа-елф-модел-на-бельо Елнор (Еван Евагора) например са толкова добре заснети, че се чудех дали съм в същия франчайз, в който капитан Кърк някога се би с гущер…

За финал, искам да кажа, че като цяло Star Trek: Picard ми хареса много. При все проблемите, които има с изграждането на морални дилеми и персонажи, сериалът има огромен потенциал и страхотни елементи. Сезонът завършва с обещаващ екипаж и вселена, отворена за нови приключения. Нито едно от нещата, за които говорих по-горе, не е непоправимо. С правилните хора начело на сценария (екипът ще е различен за втори сезон), Picard може да се превърне в нещо наистина специално. Стискам палци.