Squid Game

Представете си, че сте затънали в дългове и надеждите някога да си оправите живота намаляват с всеки изминал ден. И изведнъж някакъв непознат ви предлага възможност да играете детски игри и да спечелите куп пари. Здравият разум ви казва, че това е някаква шашма, но пък какво имате да губите? Оказва се, че има стотици хора като вас, които искат да си опитат късмета. Но след първата игра се оказва, че да бъдеш елиминиран в тези игри означава да бъдеш елиминиран и физически. Колкото по-малко играчи остават, толкова повече пари ще вземе всеки от победителите. Ще имате ли желание да продължите напук на всичко?

В последните години популярността на корейските сериали и филми расте главоломно. Въпреки традиционната склонност на англоезичната аудитория да пренебрегва почти всички чуждестранни творби, Паразит спечели Оскар през 2020 г., а изборът на корейски продукции в стрийминг платформите е все по-голям. В резултат на това, да кажеш: „обичам да гледам корейски сериали“ вече не звучи като: „фен съм на сериалите от Буркина Фасо“.

Netflix инвестира все повече в чуждестранни продукции, затова не е особено изненадващо, че появилият се сякаш от нищото хит Squid Game се разпространява именно от тях. Той е плод на усилията на Хуан Тонхьок, който е и сценарист, и режисьор на всичките девет епизода. Може би заради това, сериалът има висока степен на кохерентност, която рядко се вижда в холивудските продукции, по които почти винаги работи цял куп сценаристи и режисьори.

Както може би е станало ясно от увода, Squid Game следва традициите на жанра battle royale – много участници в някакви съревнования, огромната част от които умират по повече или по-малко зрелищни и трагични начини. Аз не съм сред големите фенове на въпросния жанр, затова отначало бях скептичен, но сериалът ме грабна много бързо и надмина с много очакванията ми. Един от ключовите детайли, отличаващи Squid Game, е фактът, че участниците в игрите не знаят какво точно ще играят до последния момент. Също така, на тях им е предоставена и възможността да се откажат от участие, с една малка уловка – трябва мнозинството от участниците да гласува за това.

Това води до много съспенс и напрежение дори и извън самите игри, които нерядко свършват изненадващо бързо. Неяснотата какво точно ще се играе прави съставянето на отбори твърде трудно – понякога с предимство са яките мъжаги, понякога пък се изискват сръчни пръсти или хитрост. В един момент се оказва даже, че играчите трябва да надиграят партньора, когото са избрали за съответната игра – каквото и да правят и струват, един от тях ще умре скоропостижно. Сериалът има такава плътна атмосфера на обреченост, че напомня за най-добрите дни на майстори на изтезаването на герои на малкия и големия екран като Джос Уидън и Ларс фон Триер.

Главният герой е Кихун – непрокопсаник на средна възраст с добро сърце, който е загубил работата си и е пристрастен към залаганията. Неговият приятел от детинство Сану е на пръв поглед олицетворение на корейската мечта – възпитаник на най-престижния университет с успешна кариера като банкер. Само че това се оказва илюзия и той всъщност дължи милиони и е на път да се озове зад решетките. Себьок пък е избягала от Северна Корея и се нуждае от пари, за да издържа малкия си брат и да се опита да измъкне и майка си от комунистическия „рай“.

В по-второстепенните роли виждаме пъстра палитра от персонажи: неизлечимо болен старец, гангстер, религиозен фанатик, нелегален емигрант от Пакистан. Всички са изиграни великолепно с едно важно изключение, за което ще стане дума по-нататък. Ключовият конфликт е между наивния оптимизъм на Кихун и склонността към оцеляване с цената на всичко у останалите и най-вече Сану. Трудно човек е да не си зададе въпроса какво би направил ако попадне в такава брутална обстановка и дали изобщо нечий идеализъм може да оцелее в тези условия.

Силата на Squid Game не е в прозаичния въпрос кой ще вземе джакпота накрая. Макар, разбира се, да има немалко изненадващи обрати, акцентът е върху вътрешния свят на героите. Кое ги кара да вземат решенията, които вземат, защо се доверяват именно на този човек, а не на онзи. Виновни ли са за положението, в което са изпаднали, и доколко съгласието им да участват в игрите е валидно, при положение, че неприятните изненади валят една след друга.

Най-явната тема в сериала е критиката на капитализма. Паралелите между игрите и каноните на този обществен строй са повече от очевидни – и при двете на теория достойните и умните успяват и има строги правила, регулиращи всичко, а на практика често ключова роля играят мръсните номера, късмета, подлостта и връзките. Разрушаването на приятелства и липсата на скрупули в гоненето на максималната печалба също е явна и търсена прилика.

Кинематографията е великолепна. Предадена е както клаустрофобичната обстановка на игрите, така и мащабът им, когато участват повечко играчи. В четвърти епизод има сцена с масов бой, която ме остави буквално със зяпнала уста. Екшъните с бюджет за стотици милиони почти никога не постигат такъв ефект. Контрастите между лъскавите небостъргачи на Сеул и по-забутаните райони на града също са показани добре. Музиката е най-малко запомнящият се елемент на сериала, но все пак има някои добри попадения, като умелото използване на добре познатия валс На хубавия син Дунав на Йохан Щраус.

Като минус следва да се отбележи сюжетната линия с детектива, който се внедрява като един от организаторите на игрите – отделено ѝ е твърде много време, а допирните ѝ точки с останалата част от историята са твърде малко. Друг проблем са VIP персоните, които се появяват в последните епизоди. Актьорската им игра е толкова зле, че човек започва съвсем сериозно да се пита дали продуцентите не са привлекли буквално първите срещнати чужденци. Всеки път като се появят на екрана, атмосферата отива на кино.

Най-големият недостатък е финалът. Първо, той оставя доста насилена вратичка за евентуален втори сезон. Второ, големият обрат е предсказуем, но по-лошото е, че ретроактивно убива част от драмата на предишните епизоди и води до един от най-зле написаните диалози в сериала. Като цяло пикът на Squid Game е в шести и седми епизод, след което нивото пада.

Но това не бива да ви отказва от това да му дадете шанс. Ако обичате съспенс, отлично заснета драма с огромен залог, интересни герои и ви е дотегнало от холивудски клишета, това може да е творба точно като за вас. В Корея явно се работи много сериозно, надявам се тенденцията да продължи и все повече чуждестранни филми и сериали да се борят успешно с доминацията на американците на световните пазари.