Sherlock and The Abominable Bride

След размазващи два сезона и един добър трети, целокупното фенско общество гризе нокти и очаква завръщането на Шерлок за четвърти път. И тъй като чакането за всички е мъчително, от BBC One ни поднасят като коледен подарък изключително остроумния и приятен специален епизод Sherlock and The Abominable Bride. Преди да се хвърля в по-нататъшни описания, трябва да обърна внимание на няколко подробности от абстрактно викторианската картина, която представлява епизодът. Важно е той да бъде разглеждан точно като това, което представлява, а именно – специално издание, трибют, тийзър за зрителите, който припомня изминалите серии и изостря глада за новите. Отличава се от останалите в доста аспекти и същевременно съумява да запази най-отличителното за поредицата, но не трябва да се взима твърде насериозно.

В Sherlock and The Abominable Bride се озоваваме в Лондон, но не този от наши дни, където свикнахме да наблюдаваме интерпретацията, а обратно в годините на оригиналната история на сър Артър Конън Дойл – края на 19 век. Началото на практика повтаря първия епизод от поредицата, след което променя хода си и се разгръща изцяло според миналото, в което се случва. По време на действието тонът се променя и приятно лавира между забавни заигравки с оригиналните серии, сериозността в разследването на случая, мистичното и логичното. В определени моменти картината на миналото започва да се пропуква и всеки по-наблюдателен зрител вижда несъответствията в повествованието, които вероятно ще намерят обяснение по-късно. Спирам дотук, за да не издавам повече от сюжета.

Друго, което прави впечатление е, че тази серия изобщо не разчита толкова на разплитането на случая и сложните схеми, които стоят зад престъплението. Да, те присъстват, но на по-заден план, отколкото сме свикнали. Фокусът е по-скоро върху личността на Шерлок и обкръжаващите го герои. Получаваме повече информация за основните действащи лица и приличен мост между трети и предстоящия четвърти сезон. Това естествено носи някои негативи за Sherlock and The Abominable Bridе.

Най-очевидните сред тях са сравнително ниската степен на заплетеност на случая и дупките в историята, които не може да простим с лека ръка след високите заявки на сериала. Ако приемем горепосоченото за допустимо предвид факта, че това все пак не е редови епизод, остава още един проблем. Очевидно Марк Гатис и Стивън Мофат са останали с грешното впечатление, че човек никога не може да прекали със синдрома „сън или реалност“, и за съжаление отиват в крайности при употребата му.

Все пак, не мога да си изкривя душата. Въпреки проблемите си, епизодът успя да ме забавлява и интригува през цялото време. До голяма степен заслугата е на феноменално добрия актьорски състав и сериозните дози самоирония, които присъстват навсякъде, за да разнообразяват по-тромавите или твърде драматични моменти. Бенедикт Къмбърбач излъчва толкова силна харизма, че понякога си мисля колко малко значение има какво изобщо играе, самото му присъствие е предостатъчно да изпълни екрана, а Андрю Скот като Мориарти е на практика всичко, което можеш да искаш от един злодей.

Определям Sherlock and The Abominable Bridе като много приятно забавление за всички фенове на сериала и напълно лишен от смисъл за човек, който не е гледал първите три сезона. В по-голямата си част представлява самоирония и остроумничене, за сметка на реална детективска работа. Освен това върви с тежки дози криза на личността и феминизъм на границата на поносимото. Тъй като новият сезон се очаква чак през 2017 година, засега оставам с противоречиви чувства и голямо нетърпение, но един епизод повече за превъртане и коментиране. Благодаря на BBC One, че не забравят колко е важно да предоставят на почитателите храна за очите, пък дори във вида на епизод с проблеми и удобно излягане на стари лаври.