Sherlock Season 4

The Final Problem

За добро или за лошо, още един сезон на любим сериал приключи. Дали след него все още е в личния ми топ 5? Сложен въпрос. След катастрофално слаб първи и посяващ надеждата за развитие втори епизод, The Final Problem имаше решаваща роля за цялостното ми възприятие за Шерлок.

Да минем направо на финале грандето. Предупреждавам ви, че има опасност всичките ви представи за героите да се разклатят необратимо. С други думи, имаме цяла плеяда от разтърсващи обрати като: иначе брилянтният Майкрофт Холмс да върши глупости в мащаб, за какъвто повечето престъпници могат само да мечтаят; студеният социопат Шерлок се оказва емоционален и грижовен, а свръхинтелигентната тайна сестра – маниакален убиец, който ще си поиграе със всички, отговорни за затворничеството ѝ, по най-жесток начин. Това последното не беше изненадващо, нали? Е, за вас може би не, но, повярвайте ми, Майкрофт беше шокиран. Но да не избързваме.

The Final Problem няма да ви предложи логическа, а чисто емоционална загадка за границите на човешката психика. Какви грешки правим и как нараняваме околните и дали високо интелигентните хора са пощадени от лудостта на емоциите, или дори напротив – засегнати са неимоверно повече?

Започваме с края на втори епизод, който разкри съществуването на мистериозна сестра – третото дете на семейство Холмс, Юрос. По стечение на обстоятелствата, тя се е оказала твърде интелигентна с плашещи наклонности, принудили семейството да я изолира в специално заведение от ранна възраст. Впоследствие Майкрофт Холмс се нагърбва със задачата да я наглежда и подсигурява, манипулирайки по-малкия си брат да забрави напълно за нейното съществуване.

Макар с напълно отсъстващ морал, интелектът и студената логика на сестрата-чудо са непокътнати и като такива са твърде примамлив инструмент за целите на властта, в лицето на Майкрофт. Ако до момента сюжетът ви звучи по-скоро като психологически трилър, това е напълно оправдано. Целият епизод преминава под знака на напрегната игра на нерви и мрачен разказ за емоционалните граници и травми на всеки един от героите.

Няма да навлизам в подробности и ще прескоча на момента, в който изоставената сестра взима нещата в свои ръце и затваря Шерлок, Майкрофт и Уотсън в капан. Капан, който прераства в гротесково подобие на escape room, където те са принудени да решават загадка след загадка, за забавление на  Юрос, която подправя цялото това изживяване със заплахи за живота на най-различни хора. Времето е ограничено, а правилните решения дори не опират до чистата логика на Шерлок, а по-скоро до смазването на егото му и изравянето на най-дълбоките му емоционални травми.

Докато прагматичното ми „аз“ негодуваше срещу тъпите грешки на иначе пресметливия Майкрофт, то пристрастната част от мен страдаше, че любимият ми герой е поставен в тази ужасяваща ситуация. Джим Мориарти поне предизвикваше основно интелекта на Шерлок, като равен. Юрос Холмс обаче няма интерес към подобно съревнование. Тя е събрала цялата отмъстителност, която едно момиче, пораснало в самотна жена, може да излее върху изоставилите я мъже. Типично по женски тя не се задоволява да надхитри Майкрофт и Шерлок, а предпочита да извоюва емоционалната победа и окончателното им душевно смазване. И най-тъжното е, че дори не можеш да я виниш. Юрос Холмс е изпреварила времето си. Неразбрана и изолирана, тя поема по единствения път, който са оставили пред нея.

Всичко това превръща The Final Problem в още един нетипичен за продукцията епизод. Заплетените загадки остават в миналото, изместени напълно от еволюцията на героите и моралната им промяна. Ще ви призная, че харесвах стария Шерлок повече, но оценявам опита на Гатис и Мофат да излязат от рамките и да променят сериала, вместо да тъпчат в една и съща установена формула. Спорно е доколко им се получава. Екшън сцените намират значително място в новия сезон, но не са фокусът на сериала и никога не трябва да бъдат. Прекомерната употреба на образа на Джим Мориарти през сезона също е нещо, което не харесвам. Намирам Андрю Скот за безусловно великолепен в ролята, но колкото и да ме радва всяка негова поява, усещам, че отдавна мястото му не е тук.

И така финале грандето, което очаквахме, си струваше дори и само за да затвори окончателно някои страници. Също така да ни накара да се питаме ще има ли нова глава в историята на модерния Шерлок. И докато си задаваме този въпрос, няма как да се отървем от усещането, че дори да има, то тя няма да бъде „още от същото“, а нещо съвсем различно. Сериалът остава завършен по начин, който е далеч от окончателен, но същевременно достатъчно категоричен и смислово приключил.

The Final Problem е хубав, като книга която се рови в самата същност на любимите ви герои и ги поднася пред очите ви в съвсем различна светлина. Едновременно предговор и заключение на историята за лондонския детектив, който след това не би трябвало да е същият. И накрая си даваш сметка, че тази промяна не е непременно нещо лошо.