Shadow & Bone

Ако все още страдате, че Мария Бакалова изпусна Оскара, недейте. Дойде време да се порадваме на изгряващата звезда на друг сънародник – Юлиян Костов. Няма малка или голяма роля, щом в нея е българин! Ако случайно не е станало ясно по заглавието на материала, говоря за новата адаптация по книгите на Лий Бардуго за вселената на „Гриша“ – Shadow & Bone (Сянка и кост) по Netflix. Осемте серии идват малко мелодраматични и безцелни, но пък костюмите, специалните ефекти и Бен Барнс уплътняват преживяването. Конфликтът книга – адаптация не е толкова покъртителен, какъвто е например този при Стражата. И феновете на поредицата, и тези, които не са имали удоволствието да прочетат книгите, са на равна нога, защото историята сполучливо пришива събития и герои от петте книги от Гриша вселената и така създава нещо изцяло ново. 

Страната Равка е разделена на две от пространство, носещо драматичното название Долината на смъртната сянка. Най-лесно може да си го представите с аналогия за Берлинската стена. На мястото на Германия е Равка, разделена на бедна източна и богата западна част, а конкретното съоръжение е непрогледно пространство, пълно с чудовища, които категорично не са вегани. Проблемът датира от няколко столетия и е дело на митичен гриша, на който просто не му е било ден. Не стига това, че Равка е разделена на две, но е и в перманентна война със съседите си Фйерда и Шу Хан. Не е оферта да си източен равканец, ако мога да обобщя. А това важи с двойна сила за главната героиня Алина, която не само, че е сираче, но и е наполовина шу. Освен недоброжелателни погледи и расистки подмятания тя като цяло не се набива на очи и води тих живот на съзерцание и горестни въздишки по най-добрия си приятел Мал. Историята подема, когато Мал е подбран за отряд, който трябва да прекоси Долината, иначе казано – почти сигурна смърт. По някаква необяснима за мен причина, Алина решава, че не може да остави Мал и си урежда място на същия кораб. Нататък няма изненади – отрядът е нападнат, много хора загиват и тъкмо едно чудовище да отнесе Мал, от Алина заструява ослепителна светлина. Следва шокиращото разкритие, че тя е предречената спасителка на страната си – могъща гриша, която може да призовава слънцето. И донякъде доста иронично, въпреки хвърлените усилия, се налага все пак да се раздели с Мал, защото бързо бързо е изпратена в елитната академия за гриши.

На този етап се включва моят любим Бен Барнс, който играе обичайната си роля – висок, интелигентен и неразбран красавец в черно. Неговият герой е почти напълно идентичен с аналога от книгите, като изключим името. В трилогията е Тъмнейший, а в сериала – генерал Кириган. Като чух как Бен произнася славянското обръщение „Царице моя“ обаче, разбрах защо се е наложила тази промяна. Макар и актьорските му умения да не са непременно силната му страна, за мен неговият кастинг е особено сполучлив. Ако залитането ви по него е охладняло от времето, когато изигра принц Каспиан или Дориан Грей, то този сериал ще ви върне в медения месец. Дори подозирам, че втори сезон трудно ще успее да го пробута като безскрупулен злодей, защото като погледнеш замечтаните му черни очи и това симетрично лице, просто не можеш да повярваш, че е способен на злина. Всяко момиче тайно ще си мечтае да го спаси. Тази очевадна диспропорция не прави услуга на любовния триъгълник, който създателите на сериала се опитват да опънат между Алина, Мал и Генерал Кириган. Не че Арчи Рено в ролята на Мал е лош, просто е утешителната награда.

Дали преднамерено, или поради слабост на автора, в книгите Алина не блести с нищо, ако схващате иронията. Тя е нерешителна, грозновата, болнава, бавна, слабохарактерна и през цялото време чака някой да вземе решения вместо нея и/ или да я спаси. Дори на теория да е способна да захранва цяла държава с енергия, тя ползва силите си буквално, за да си претопли вчерашната супа. Джеси Мей Ли от друга страна пък излъчва една естествена игривост и веселост, която просто не ми пасва с героинята нито от книгата, нито от сериала. На моменти си проличава естественият ѝ темперамент и конкретно в този случай това за мен е недостатък.

Гвоздеят на програмата е заигравката между светлината и мрака в лицето на Алина и Генерал Кириган, но паралелно вървят и две отделни сюжетни линии. Едната е на трио разбойници, които искат да направят удара на живота си, като отвлекат Алина и я предадат за един милион крюге. Което явно в евро е много. Тяхната история е изцяло второстепенна и затова е много изненадващо, че е дори по-занимателна от основната. Тримата герои не са говорещи клишета, отношенията между тях са нюансирани и след края на сезона тяхната съдба ме интересува значително по-дълбоко от тази на Алина. Каз, Инеж и Джеспър предоставят и драма, и съспенс, и комично разтоварване, докато правят невъзможното, за да прекосят Долината, да се вмъкнат в едно от най-охраняваните места в страната и да се доберат до Алина.

Третата история е почти толкова занимателна за мен, колкото това дали на Алина ще ѝ се завърти нещо по-смислено в главата от това какво да облече за големия бал в двореца. Матияс е фйердски фундаменталист, убеден, че гриша са изначално зли и трябва да бъдат изтребени. Нина е цапната в устата до дебелащина гриша. Те корабокрушират и трябва да оцелеят, да преодолеят различията си и да се влюбят.

Макар и да не личи особено от казаното дотук, сериалът е всъщност доста приличен. Явно ми става навик да критикувам по-неумолимо нещата, които всъщност ми допадат. Сценарият върви дори по-гладко от книгите и определено обогатява света, в който се намества. Героите, макар и твърде различни от оригиналния замисъл, допринасят със своята характерност, ако решиш да си по-ларж. За мен това, което прави Shadow & Bone особено отличителен, са местата, на които е снимано. Има нещо много специфично и красиво в сградите и природата, което прави света уникален, но и по-реален. Преди да проверя конкретните места, се опитах да позная къде са някои от локациите и определено щях да заложа на Европа. Оказа се Будапеща, която е единствена по рода си по отношение на архитектура и култура и вдига естетическото ниво на продукцията.

А Юлиян Костов е толкова чаровен в ролята си на Фьодор, че ми стана симпатичен дори преди да разбера, че ще оспорваме и омаловажаваме успехите му вбъдеще.