Колелото на времето S02E01-S02E03

Колелото на времето се върти и сезоните идват и си отиват. Близо две години изминаха от последния епизод на първи сезон на сериала по магнум опуса на Робърт Джордан. Големият въпрос е дали създателите му са си извадили необходимите изводи след неособено възторженото посрещане на въпросния сезон и и са взели нужните мерки.

След три епизода, отговорът е и да, и не. Всъщност нямаше как да е само да при положение, че заснемането на въпросните епизоди е вървяло с пълна пара още преди да приключи излъчването на предишните, така че дори и да искаха сценаристите максимално да угодят на критикарите, това нямаше как да стане. Ако сте от феновете на книгите и главният проблем за вас е, че адаптацията е доста свободна, със сигурност и втори сезон няма да е по вкуса ви.

Но пък ако сте от хората, които се оплакваха от визията, има добри новини – усещането за евтиния, което лъхаше от немалко сцени в първи сезон е останало в миналото. Има няколко странни решения – примерно Предвратието в Кайриен има дървени къщички, които създават усещане повече за село, отколкото за бедни квартали на столица, но това изглежда е артистичен избор, а не явен опит за пестене на средства.

Актьорите също се чувстват по-комфортно с героите си със всеки изминал епизод. Феновете имаха много опасения, че Донал Фин, заместникът на мистериозно напусналия Барни Харис, в ролята на Мат може да има непосилна задача, но той се вписва толкова добре, че ме накара буквално за минути да забравя за Харис. Кийра Ковъни също заслужава само аплодисменти за представянето си в ролята на Елейн. Смесицата от невинна неосведоменост за някои от нелицеприятните реалности в света извън дворците и умения на добре школуван политик и помирител, характерна за героинята, е повече от осезаема, дори и на този ранен етап. Мийра Сял (Верин) също се вписва чудесно.

Като минус може да се отбележи, че Джоша Страдовски продължава често да говори толкова тихо, че е чудно какво разбират зрителите, които не са си включили субтитрите и нямат слух като на котка, ослушваща се за отваряне на пакетче Whiskas. Не съм особено очарован и от Наташа О’Кийф (Селийн), но и сценарият засега не ѝ помага много да покаже способностите си.

На този етап сюжетът е разделен на пет линии. Ранд си е намерил загадъчна приятелка и работи в кайриенска лудница. Мат е пленник на Лиандрин в Кулата. Нинив, Елейн и Егвийн се учат да стават Айез Седай. Моарейн крои нови планове след като загуби магическите си сили и междувременно се кара с Лан. Перин, Лоиал и дружина шиенарци гонят Фейн и Рога на Валийр.

Запознатите с книгите ще изпищят забележат, че само две от тези линии фигурират там. В интерес на истината има доволно количество намигания към феновете на оригинала и намеци за по-късни развития, които ще се базират на любими сцени от него. Но все пак остава усещането, че сценаристите до голяма степен предпочитат да слагат такива намеци, отколкото да правят каквито да е опити за строго придържане към историята от книгите.

Донякъде, разбира се, това е неизбежно, с оглед на огромния обем на поредицата, но от друга страна остава подозрението, че покрай сухото гори и зеленото. Например, житейските уроци, които Лан и група шиенарци дават на Ранд, са важни за бъдещото му развитие. В сериала обаче нито Ранд, нито Мат остават в Шиенар или гонят Фейн.

Ясно беше, че няма как Моарейн да остане извън кадър през по-голямата част от сезона, както е във втори том от книжната поредица. За съжаление, опитите за създаване на нов сюжет за нея и Лан засега се крепят на насилен конфликт между двамата в типично холивудски стил. Лан дори се изцепи, че досега бил смятал, че с Моарейн са равни, и въобще се държи повече като тийнейджър, зарязан от гаджето си, отколкото като Стражник, който трябва отдавна да е свикнал неговата Айез Седай да крие куп тайни от него. Моарейн пък упорито се опитва да спечели награда „Дарвин“. В трети епизод Лан и Моарейн ги няма, но определено не ми липсваха.

При Нинив, Елейн и Егвийн най-голямата разлика с книгите е разширената роля на Лиандрин. Очевидно създателите на сериала харесват актрисата, но опитите за придаване на по-голяма дълбочина на персонажа ѝ са доста недодялани. Изпитанието за Посветена на Нинив показа, че сценаристите все пак могат да запазват духа на съответните сцени от книгите, макар и да имаше немалко разлики в съдържанието на въпросните сцени. Нямаше много нужда отново да се опитват да залъгват зрителите, че Нинив е загинала, но какво да се прави – Холивуд. Елейн веднага се интегрира чудесно. Само не знам защо новачките толкова често носят престилки като на съветски ученички…

Колкото и да съм очарован от новия актьор в ролята на Мат, следва да се признае, че на този етап сюжетната му линия крещи: „Скалъпихме нещо колкото да има там, защото оня гад Барни Харис ни постави в затруднено положение„. На практика нищо важно не става в трите епизода с него, връзката му с кинжала от Шадар Логот е прекъсната в промеждутъка на сезоните и човекът си чака да най-накрая да го огрее някоя по-важна сюжетна линия.

Като стана дума за паузата между сезоните, за героите са минали пет месеца и те постоянно ни го напомнят. Доста важни събития са станали в тях, но няма никакви флашбеци, всичко се обяснява в диалозите, било с намеци, били с инфодъмпинг. Неособено елегантен похват, но с осем епизода на сезон е неизбежно множество ключови събития да стават извън екрана. Но си мисля, че особено при Ранд скокът от финала на сезона до ситуацията му в първия епизод на втори сезон имаше нужда от някоя и друга сцена, показваща какво е станало в тези месеци.

Перин пък се сблъсква с мощта на Сеанчан. Нашествениците засега са респектиращо стряскащ противник и ключовата сцена с Юно е един от малкото моменти, в които си казах, че фрапиращата разлика с книгите работи чудесно. Но си мисля, че някой е трябвало да обуздае дизайнера на костюмите на сеанчанците – част от шлемовете са твърде гротескни, а положението при дамане (преливащите жени) е пълна трагедия. Запушалките, които постоянно носят в уста, бяха мигновено заклеймени от интернет зевзеци като биберони, а и тежкият им грим също засега по-скоро разсмива, отколкото да респектира.

Продължават и опитите за покачване на уменията с хладни оръжия на героините. В първи сезон Нинив закла тролок, сега пък Моарейн издебна и наръга мърдраал толкова умело, все едно е тренирала за това от дете. Продължавам да се питам защо прословутата „силна героиня“ (тм) трябва непременно да има и впечатляващи бойни умения, дори и да е с достоен за възхищение характер и топ умения в други области.

От една страна е хубаво, че героите се опитват да комуникират помежду си и да говорят откровено за чувствата си доста повече отколкото в книгите. Даже и си пращат писма в опити да поддържат връзка от разстояние. От друга страна, понякога се създава усещане за изкуственост – Елейн се запозна с Егвийн и буквално на същия ден вече разясни на зрителите, че новата ѝ приятелка завижда на Нинив.

Ако сте от хората, които считат, че първият сезон на Колелото на времето загатна за потенциал за нещо повече, има приличен шанс да видите разгръщането на този потенциал в новите три епизода, поне до известна степен. Малки моменти като сцената, в която Елейн дестилира алкохол с помощта на Силата, или показното пренебрежение на Мат към Лиандрин говорят, че сценаристите, колкото и волности да си позволяват, все пак поне се опитват да уловят духа на книгите. Продукцията вече изглежда по-шлифована и лъскава, актьорите се справят добре, а при диалозите има видимо подобрение. Сериалът все още е много далеч от шедьовър, но създава надежди, че все пак може да остави следа в жанра си, а не да се помни само като поредния неуспешен опит за копиране на Игра на тронове.