Jekyll & Hyde

Странният случай на д-р Джекил и г-н Хайд вижда бял свят през 1886 и оттогава е едно от най-пресъздаваните във всякакви формати произведения.  Една бърза справка показва, че новелата на Р.Л.Стивънсън или части от нея оживяват в над 20 филма, 14 телевизионни адаптации, 4 романа, много радио програми и театрални постановки, а имаме и над дузина появи на героите в други продукции. Това прави задачата на хората, които стоят зад сериала Jekyll & Hyde, изключително трудна. Всяка нова интерпретация на познато произведение крие опасности, публиката вече има изградена представа за героите и разчупването на историята невинаги я радва.  В такъв случай, на какво да заложи един нов сериал за да бъде успешен?

Както се оказва, на доста неща, но ще започнем от сюжета. Добрият д-р Джекил и тъмната му страна, г-н Хайд, както и адвокатът Утерсън, който традиционно разказва историята, са вече част от близкото минало и фокусът на историята е върху техните наследници. Каква тъмна истина обгръща предшествениците им тепърва предстои да се  разбере. Замесени са агенти от засеткретено поделение на МИ6, тайно общество на сенките, съставено предимно от чудовища и злодеи, а по средата са симпатичният млад д-р Робърт Джекил и неговите приятели. Главната роля е поверена на Том Бейтман – чаровникът, който изигра Джулиано ди Медичи в Демоните на Да Винчи.

Първият коз на новата/стара история е изключително добре написаният и превъзходно изигран персонаж на Робърт. Той комбинира свенлив, възпитан и добродушен млад доктор като Джекил и страшно харизматичен и привлекателен, нахакан до безобразие г-н Хайд. Приятно ме изненада, че преходът между двете му „страни“ е плавен и до голяма степен психологически. Героят не се превръща от хилав очилатко в зелено чудовище (и слава Богу!), а преобръща личността на доктора към по-увереното му и тъмно аз. Не знам дали това решение е продиктувано от здравомислие или от нисък бюджет, но го подкрепям с две ръце.  Ефектът е чудесен и Том Бейтман се справя прекрасно и в двете роли.

Второстепенните герои като цяло не са нищо особено, но всеки се отличава с някаква чудатост, която му придава автентичен вид и успява да го превърне в личност, за която действително ви пука. Освен Том Бейтъманн, сериалът залага и на редица актьори, познати от други сериали. Например Енцо Чиленти, който бе абсолютно феноменаленият Чайлдърмас в Jonathan Strange & Mister Norrell, тук играе основният злодей. Две актриси с роли в специалния епизод на Шерлок, също се появяват като важни за историята героини.

Казаното до момента е чудесно, но въпреки силния каст, сериалът далеч не е съвършен. Лошковците често се отличават с дебилна наивност и глупост, водещи до нефелни планове и доброто старо залагане на прости биячи, които трябва (уж) да видят сметката на нашия герой. Главният злодей, Капитан Денс, изглежда сякаш заработва допълнително като офицер в СС, а фаталната Федора (Наташа О’Кийфи), фанатично влюбена в него, е елегантна дама с леко готически вид, която обикновено гали нежно някакво лигаво чудовище.

Като контрапункт на гореизброените застава супер-тайният отдел на британското разузнаване, който пази хората от чудовища и на практика разчита на изпитани методи като манипулация, изнудване и двойна игра, като единственото, което ги разграничава от злодеите е, че се справя по-добре от тях в тези подли дейности. Начело на въпросния отдел е сър Роджър Булстрод, в качественото изпълнение на Ричард Грант. Тъмниците на правителството охраняват редица създания, които варират от впечатляващи и оригинални до направо нелепи. Тук е мястото да отбележа, че по-голямата част от гадинките ми харесаха, заради интересните идеи, заложени в тях.

В началото, разказът е увлекателен и успява да интригува, а с течение на епизодите цялостната концепция преминава в традиционен лов на чудовища, тип Supernatural, плюс елементи на Голямата конспирация ™. Не особено оригинална, но работеща формула.

Джекил и Хайд не може да се нарече шедьовър, нито „събитие на годината“, но всеки един от 10-те му епизода си струваше гледането дори и само заради актьорите, атмосферата и усещането за един добре изпипан ретро Лондон. За добро или лошо, сериалът е в абсолютен унисон с името си – противоречив, страхотен в някои отношения  и доста слаб в други.  Обикновено ми е трудно да прощавам посредствен сюжет, но тук вниманието ми бе приковано от гореспоменатите елементи и в крайна сметка останах доволна. Със сигурност ще дам шанс на втори сезон, ако такъв бъде реализиран, защото за момента това не е потвърдено, а ще бъде жалко историята да приключи в сегашния си вид.