Игра на тронове, S06E08: No One

Ревюто съдържа спойлери за епизода!

Едно не може да му се отрече на този сериал – всеки път, когато си помисля, че създателите му са достигнали дъното на нелепостта и на сценарийната некадърност, те бързо ме опровергават. Настоящият епизод успя да задмине в това отношение дори безсмъртни класики като тази екшън сцена от пети сезон, която искрено разсмя света преди година. За съжаление обаче нелепостите тук далеч не са толкова забавни, а основно скучни и досадни.

Колегата Moridin изложи в ревюто за предишния епизод теориите на феновете за това как Аря ще оцелее, след като беше наръгана в корема. Аз лично като човек, който счита, че последните няколко сезона на Игра на тронове са направени за таргет аудитория с коефициент на интелигентност около 80 и способност за концентрация като на петгодишен хлапак, бях дълбоко скептичен към всички тези теории, и се оказах прав. Но самият аз се изненадах, че сценаристите дори не се опитаха да обяснят по какъвто и да е начин как някой, наръган два пъти в корема (вторият път кинжалът беше забит до дръжката и хубаво завъртян в раната), може на другия ден да бяга, скача и да се бие на 100% без никакви проблеми (напълно си е възможно, справка цезаровото сечение в Прометей! – бел. Killua). Оставяйки липсата на каквато и да правдоподобност настрана, по-големият проблем за мен беше, че цялата история на Аря този сезон беше безумно скучна и развлачена, а развръзката беше черешката на тортата. Преследването между Аря и чирачката-убиец из Браавос приличаше по-скоро на извадено от някоя комедия на Джеки Чан, отколкото на елемент от сериозен сериал.

В този епизод досадната тенденция в последните няколко сезона на сериала да се отделя много екранно време на разказването на долнопробни шеги и закачки (най-вече за пишки и чукане), достига своя апотеоз. Не знам кой е решил, че е добра идея да има петминутна сцена, в която Тирион, Мисандрей и Сив Червей си разказват вицове, които звучат все едно са взети от вестероската версия на шоуто на Къци Вапцаров, но подозирам, че този сценарист е бил под влиянието на силни наркотици по това време. Тази сцена дори успя да надмине предишния си вариант от преди няколко епизода по досадност (но пък няма ли най-сетне да разкаже вица за магарето и медената пита, от първи сезон чакам! – бел. Dr. Horrible). Имаме и няколко минути закачки между Брон и Под, които са почти толкова досадни и ненужни. Разбирам, че има нужда да се разведри обстановката от време на време на фона на всичкото насилие и трагедии, но не е това начинът.

Събитията в Речен Пад също бяха доста нелепи в този епизод. Джейми беше готов да пусне бунтовническата армия на Бриндън Тъли да се присъедини към армията на Санса Старк, също бунтовничка и издирвана за кралеубийство. Интересно как планираше да оправдае това свое действие пред Церсей и Томен… След това доста се посмях, когато Бриндън хвърли един бърз поглед на писмото на Санса и отсече, че Санса е копие на майка си. А това, че след всичките скучновати преговори и доста изсмуканото от пръстите предаване на гарнизона на Речен Пад без никакви гаранции за оцеляването им, дори не показаха геройската смърт на Черната риба, беше поредният пример за сбърканите приоритети на създателите на сериала в този епизод (въпреки че феновете от край време сме на мантрата Надежда Всяка Оставете, някои от нас се надяваме всъщност да е жив, все пак имаше достатъчно податки за това – бел. Killua).

В столицата пък скуката продължава. Дори и сцената, в която немъртвият Грегър най-накрая почна да троши и къса глави, беше заснета по невпечатляващ начин. А внезапната метаморфоза на Томен в религиозен фанатик продължава да е все така неубедителна и напълно изсмукана от пръстите. Сега се оказа, че сценаристите на сериала дори ще ни лишат от дългоочаквания Cleganebowl, което си е срамота.

Две думи и за добрите неща в епизода. Костер-Валдау отново показа страхотните си актьорски качества в сцената си с Едмур. Няма да е лошо сценаристите да почнат да му дават прилични реплики по-често от веднъж на сезон (за мен пък Джейми в този епизод прави пълен кръг до образа си от началото на първи сезон, като дори използва на практика същите думи „The things we do for love“ – Dr. Horrible). Имаше няколко впечатляващи кадъра по време на атаката на Мийрийн от флота на робовладелците. Сцената, в която Хрътката изкла бандитите, беше доста забавна (неумишлено, подозирам, но все пак…). Но като цяло това беше един от най-слабите епизоди в целия сериал за мен и поредно доказателство, че Бениоф и Уайз са  посредствени сценаристи.