Game of Thrones, Season 3: Episode 8 – Second Sons

Second Sons е епизод, който очаквах с нетърпение от самото начало на сезона. Всъщност още миналата година следях новините от снимачната площадка и съответно знаех точно в коя серия ще видим една от най-любимите ми глави от книгите. И може би  именно това създаде нереалистично високи очаквания, които в крайна сметка не се оправдаха. Спомогна и фактът, че повечето епизоди тази година бяха изключително силни и ми върнаха вярата в сериала след скучния втори сезон.

Нека започна с нещата, които ми харесаха. Първо, епизодът беше доста добре балансиран. Тази седмица липсваха почти половината герои – Бран и Оша, Кейтлин и Роб, Джон и Игрит, Джайм и Бриен, Теон и безименния му мъчител. И това даде на останалите сюжетни линии време да дишат, да се развият качествено и да изглеждат като истински сцени от сериал, а не като двуминутни бонус клипчета от ДВД издание. Все пак говорим за едночасов епизод, при този формат по-усърдното фокусиране върху половината персонажи е винаги за предпочитане в сравнение с повърхностния обзор на всички персонажи.

Името на епизода – Second Sons – очевидно препраща към названието на наемническата армия, с която преговаря кралицата отвъд морето. Същевременно темата за вторите и по-скоро второкачествените синове е може би основният въпрос на седмицата. От една страна имаме Тирион, втория син на лорд Тивин Ланистър, който е толкова ненавиждан от собственото си семейство, че става обект на присмех и жестоки подигравки, макар да е в центъра на събитие, от което се очаква да бъде тържествено и весело. В друга част на кралството Станис – вторият син на дома Баратеон – разсъждава както върху неправомерно отнетия му трон, така и върху стойността на живота на младия Гендри – второкачествен син на починалия крал Робърт. В края на епизода виждаме и Сам – първия син на лорд Тарли, отхвърлен от баща си и смятан за недостоен наследник на рода – роден първи, но превърнат във втори.

Може би тук трябва да спомена и Церсей, която става все по-непримирима с ролята, отредена й от нейния баща. Церсей е дълбоко убедена, че положението й би било различно, ако лорд Тивин гледаше на нея като на син, а не като на дъщеря. За Церсей понятието „син” е равнозначно на свобода и независимост, докато „дъщеря” е друга дума за робиня. В този си възглед кралицата регент е напълно противоположна на вечноцъфтящата роза Марджери, която се чувства изключително комфортно в ролята си на дъщеря и с удоволствие извлича позитивното от всяка ситуация, в която я поставя съдбата. Тази разлика в светогледите е само една от многото причини, поради които двете не могат да бъдат „сестри”.

И макар искрения съюз между Церсей и Марджери да е невъзможен, темата за неочакваните и нелогичните приятелства е сред централните в епизода. Още в началото виждаме малката Аря и нейния похитител Сандор, които имат повече общо, отколкото изглежда на пръв поглед. Кралицата Денерис Таргариен се сближава с хитроумния наемник Даарио Нахарис, благородникът Сам и простовата Джили споделят впечатления от жестоките си бащи, затвореният за измяна бивш контрабандист Давос се превръща в най-верния съветник на правдивия крал Станис, а жрицата Мелисандре и нейното жертвено агне говорят за лошата храна, с която им се е налагало да се примирят в миналото.  Връх на това е, разбира се, сватбата между двама абсолютно неподходящи един за друг младоженци, чиито съюз може би няма да се окаже чак толкова мъчителен.

Eпизодът наистина имаше интересни идеи, но все пак редица неща породиха в мен недоволство. Британският рапър Ед Скрейн не стои добре в ролята на Даарио Нахарис и то не защото няма боядисаните в синьо къдрици и златния зъб на героя от книгите, а просто защото не притежава необходимите актьорски умения. По странен начин успява да изглежда едновременно безличен и лигав. През това време в Драконов камък Мелисандра ни поднася поредната излишна секс сцена, уж за успокоение на своето жертвено агне, чиято кръв не трябва да бъде размътена от страх. Защото няма нищо по-успокояващо за един младеж от това мистериозна религиозна фанатичка да го хвърли в чаршафите си и защото явно няма нито една слугиня в замъка, която да свърши работата, та главната жрица на краля се заема лично. В същия замък силната вяра на Давос в Седемте е обърната на атеизъм, а прагматичността и скептицизма на Станис – на твърдо убеждение в силата на Бога на светлината. Тези промени са дразнещи, защото наистина не съответстват на персонажите. Давос е покаял се грешник, който истински вярва в съществуването на справедливи богове, неговата религия е причина както за желанието му да води праведен живот, така и за омразата му към червената жрица. Репликата „I think mothers and fathers made up the gods because they wanted their children to sleep through the night.” сама по себе си е много силна, но щеше да е хубаво да бъде дадена на подходящ за нея персонаж. И, разбира се, ледените зомбита. Мистериозните бели бродници изглеждат покъртително зле в сериала, освен това са напълно идентични. Когато ги видя ме избива по-скоро на смях, отколкото на страх.

И сега вече стигаме до основната причина за моето недоволство – сватбата. Не се чувствам длъжен да сложа спойлър алърт преди да уточня за чия сватба точно говоря. Все пак за нея се приказва от три епизода, миналата седмица бъдещите младоженци обсъждаха въпроса най-подробно с приятелите си и въобще събитията в Second Sons се явяват логично и очаквано продължение, а не изненада. Трябва да призная, че недоволството ми в случая е малко от типа „ама то в книгата не е точно така”. Вярвам, че този тип критика обикновено не е нито полезна, нито смислена, но тук просто не мога да се въздържа. Защото когато съм видял отиграването на една ситуация по изключително силен начин, просто няма как да харесам по-слабата й интерпретация.  Не че сцените в сериала бяха слаби сами по себе си – напротив, бяха красиво заснети, добре изиграни и приятни за гледане, но просто по никакъв начин не съдържаха силната емоция от книгата.

 Сватбения пир на Санса и Тирион е сред най-ужасяващите и депресиращи моменти в цялата история. От една страна имаме наивното добро момиченце, което бива омъжено за зловещ урод, от друга страна имаме отчаяния грозен мъж, насила оженен за дете. Затрогващо е как Джордж Мартин събира два персонажа, които в същината си са „добри”, и с това ги прави още по-нещастни. Цялата сцена е адски зловеща, тегава и напълно потискаща. В сериала емоцията е малко по-различна. Пак го има неудобството, но то е съчетано с доста повече хумор. Не че не е забавно да гледам как пияният Тирион прави смешни физиономии, но все пак не смятам, че това настроение е възможно най-подходящото за този конкретен момент. Драматичния елемент е силно претупан, пропуснати са редица въздействащи детайли, които усилват усещането за безнадеждност. Отчаянието на Санса и самоомразата на Тирион са пренебрегнати в полза на поредното спречкване между Тирион и Джофри. И самото спречкване е готино направено, но вече сме виждали редица пъти как Тирион и Тивин затапват Джофри, би ми се искало сцената със сватбения пир да обърне повече внимание на емоциите на младоженците по повод сватбата им. Дори в самия финал на сцената, когато Санса казва на Тирион, че може би никога няма да го пожелае в леглото си, той й отвръща пиянски “Започва моят страж!” – клетвата на мъжете от Нощната стража, които се обричат на целибат. Отново е приятно и забавно, но можеше да го направят по-добре, по-драматично и затрогващо. Отговорът на  Тирион в същата ситуация в книгата е „Никога? Какво пък, затова боговете са създали курвите – за изчадия като мен”. Във втората реплика пак може да се намери нещо комично, но там има много повече драма, много повече информация за Тирион и отвращението, което той изпитва към себе си. Не че толкова мрънкам за конкретната реплика, просто с нея илюстрирам разликата в емоционалния тон между оригиналът и адаптацията. Разлика, която създателите на сериала са напълно в правото си да реализират, но която аз смятам за осакатяваща и неприятна.

Доколкото ми е известно другата седмица няма да има нов епизод, така че поне ще имам време да преглътна недоволството си и да изгледам с желание оставащите две серии от сезона.