Game of Thrones, Season 3: Episode 7 – The Bear and the Maiden Fair

След предишните три меко казано епични и наситени с действие епизода, написаният от самия Джордж Мартин 7-ми намалява темпото и ни предлага по-спокойни сцени, обръщащи повече внимание на персонажите. Ако сте очаквали нещо голямо, какъвто беше написания от Мартин 9-ти епизод във втори сезон, може и да останете разочаровани.

Една от основните истории в епизода проследява пътуването на уайлдлинг отряда на Тормунд от южната страна на Стената. Тук най-накрая разбираме защо уоргът Орел има навика да се заяжда с Джон Сноу. Също можем да се порадваме на поредната интересна сцена между Джон и Игрит. Тази романтична двойка е може би най-готината в сериала засега. Химията между тях винаги върви, благодарение на страхотната игра на червенокосата Роуз Лесли. Тя умело комбинира саркастичен северняшки феминизъм и дълбоки чувства към бившия (може би…?) страж от Стената. А и шотландският й акцент е чисто и просто секси.

Роб и Талиса също имат интересна сцена заедно, може би най-добрата им досега. В нея има повече развитие на Талиса, при това докато се наслаждаваме на крайно добре оформения й задник. Уви, цялата страстна любов между двамата е в грешния момент и грешното място, предвид кашата, в която Роб се е забъркал с войната срещу ланистърите.

Междувременно Санса се оплаква на Марджъри за подбрания й два епизода по-рано жених. Марджъри влиза в ролята на добра какичка, която се опитва да закриля и напътства безпомощната и все по-нещастна дъщеря на семейство Старк. Санса е прекрасен пример за навика на Джордж Мартин да страни от обичайните фентъзи клишета (или в случая – направо да ги гази). Въпреки че идва в King’s Landing с мечти за смели рицари и благородни принцове, всеки от бляновете й е много грубо потъпкан с тежката реалност, в която любимият й рицар може да се окаже гей, принцът – зло чудовище, а подбраният й съпруг – много далече от първия й избор.

Денерис на свой ред започна като крехко девойче в началото на сериала, но вече е отракана владетелка, чиято дума кара всички, изпречили се на пътя й, да треперят от страх. В седми епизод тя продължава настъплението си след погазването на Астапор, като този път пред нея са земите на робовладелския град Юнкай. Още от миналото си сред дотраките Денерис се проявява като покровител на робите, но с растящите й амбиции е на път направо да пусне Прокламация на еманципация а-ла Линкълн, което определено не е в тон с обичаите в източния континент, Есос. Започвам да се чудя за какво въобще й трябва Уестерос, при положение че се справя толкова добре от другата страна на морето.

Мъчението на Теон пък става все по-болно с жестокия физически и психически тормоз, на който е подложен от мистериозния му похитител. Айуън Риън, известен с ролята на Саймън от Misfits, е изключително добър избор за зловещата роля. Въпреки че случилото се е много разширено в сериала в сравнение с книгата, тази добавка може да се окаже една от най-въздействащите. Не ми се мисли на какво ще прилича Теон по-нататък.

Със сигурност до края на сезона ще има големи събития, така че този епизод е просто леко затишие преди бурята, в което да се поотпуснем, само за да получим поредния изненадващ обрат, характерен за Мартин.