Игра на тронове, S06E04: Book Of The Stranger

Ревюто съдържа спойлери за епизода!

Четвърти епизод от епичната поредица е факт. Какво ще ни предложат Бениоф и Уайз този път? На първо място, продължават да бутат сюжета напред, но проследяват толкова негови линии в един епизод, че човек тъкмо се настройва към атмосферата на дадена локация и е време да прескочи на друга. Това обаче са бели кахъри. Потапяме се в епизод четири с очаквания за изненадващи обрати и епичност, щипка сарказъм и още новости около живота на любимите герои. За съжаление, този епизод съвсем успешно би могъл да мине под надслов „решителни жени хокат мрънкащи мъже”.

На Вала ставаме свидетели на дългоочаквана среща и амбициозни, но вероятно обречени планове, засягащи Зимен хребет. Имаме и възможността да видим Санса като човек с воля, а не като обляна в сълзи девойка в беда. Приятна промяна от моя гледна точка, но очакваме още.

За тези, които се чудят какво се случва в Долината и владенията на дома Арин, най-сетне ще има кратко повдигане на завесата и ще разберем как се справя Питър Бейлиш с контрола над отвратителното хлапе, което, по стечение на обстоятелствата, е владетел там. За мое разочарование, иначе находчивите и подмолни техники на Кутрето са сведени до толкова елементарни методи за манипулиране, че чак ми се плаче. Все пак добре, че се появиха и тези герои, защото половината зрители вероятно вече са забравили за съществуването им.

Що се касае до мрежите, които Тирион и Варис оплитат в Мийрин, сценаристите явно разчитат, че каквото и да говори и прави Дяволчето, то ще бъде мъдро и изумително хитро, ако и да му липсва всякаква логика.

Имаме кратка сцена с Рамзи Болтън, проверяваме как е положението с властването му в Зимен Хребет и установяваме, че за голяма изненада, той не е станал по-малко жесток и противен, смело запълвайки така необходимата ниша на гадняра, който всички дружно да мразим.

В Кралски чертог имаме възможност да се насладим на представителите на рода Тирел, в разнообразни степени на окаяност. Върховният Врабец пак реди мъдри притчи, а Церсей продължава да търси начини, по които да се отърве от него.

Решителна сестра хока разплакан брат и в Пайк, където на дългоочакваното завръщане на Теон е отделено съвсем малко екранно време, колкото да ни информира  за приблизителното развитие на нещата в тази посока.

След неприлично голямо голичество на тегави разговори на маса и кроене на нефелни планове, епизодът милостиво все пак поднася някакво развитие по сюжетната линия  на Денерис. След като изтърпим изумително безинтересните разговори между Даарио и Джора, получаваме и решение на ситуацията с Дани във Вес Дотрак – зрелищно и с гола плът. Това е коронният номер на епизода и най-доброто, което можем да очакваме от него.

Общото впечатление от епизода е на леко разочарование. Методите на сценаристите очевидно включват по една смърт на епизод, но този похват, използван непрекъсното, кара зрителят да привикне и да не се трогва толкова от поредния мъртвец. Плановете, които съставят иначе умни герои, са със значително паднало ниво и изглежда всички избират най-очевидния и банален път на действие. Страшно много искам да видя по-сериозна дълбочина на кроежите, както и някакво относително намаляване на броя „обрати” за сметка на качеството им. Оставаме гладни и една идея по-скептични към развитието на сюжета.