Chilling Adventures of Sabrina

Октомври винаги е бил месец, предразполагащ към свръхестествени истории. Като на магия започваме живо да се интересуваме от всичко, което включва демони, вещици, призраци, скелети, вълшебни животни и фантастични същества. Ето защо ще насоча вниманието ви към сериал, създаден да се гледа през месеца на Хелоуин – Chilling Adventures of Sabrina.

Заглавието е продукция на Netflix и се радва на два излезли и два предстоящи сезона. Доста от феновете на Riverdale следят с интерес Сабрина, не само заради общия им създател, но и защото споделят обща вселена. Някои от скритите великденски яйца в Chilling Adventures of Sabrina разкриват тази информация, а тези, които са чели комикса, са почти сигурни, че ще има бъдеща колаборация. За момента обаче двата сериала нямат чак толкова допирни точки.

Историята се върти около тийнейджърката Сабрина Спелмън (Киeрнан Шипка), която е наполовина човек, наполовина вещица. Сабрина успешно жонглира с двете си същности, но в навечерието на сладките 16 години осъзнава, че трябва да избере между вещерското и човешкото. Среден вариант не съществува. Вторият сезон е концентриран върху направения избор и последствията от това.

Когато имаме творба, свързана с магии, вещерство или дявола, напълно нормално е някъде там да излязат няколко обидени християни, които да се възмущават от съдържанието, без да вникнат в същината. Chilling Adventures of Sabrina обаче успя да разгневи и сатанинския храм, който заведе съдебен иск срещу Netflix за 50 млн. долара, защото в сериала има статуя на Бафомет. Оказва се, че Сабрина е общ враг за християни и сатанисти, но нека се гмурнем по-дълбоко в съдържанието.

 Започва част, която съдържа спойлери. 

Въпреки тъмната си естетика, сатанинските символи и кървавите сцени, Chilling Adventures of Sabrina се опитва да е достатъчно релевантен за съвремието ни, но звучи неприятно наивен в някои моменти. Сабрина е жива, енергична, дяволита и поставя под въпрос нормите както в човешкия, така и във вещерския свят. Бори се до безумство, за да изкорени догмата и да я замени с нещо по-добро. Това е герой, който пращи от феминистка енергия. Впуска се твърде емоционално в действие, независимо дали става въпрос за семейството, любовния ѝ интерес, приятелите, или други вещици, с които има love-hate отношения. И ако поставя под съмнение някакви фундаментални доктрини, то никога не се пита дали е правилно да направи нещо, което дискретно ѝ е било подшушнато.

И не ме разбирайте погрешно – винаги е хубаво да имаме силни главни героини, които да са за подражание на подрастващите момичета. Но в контекста на историята е направо досадно колко небалансирани са всички нейни черти. А отделно имаме едно постоянно струпване на още и още магическа сила, която  не само, че  в някакъв момент я прави безсмъртна, но ѝ позволява да прави библейски чудеса, да мери сили с истински ангели и дори да се опълчи на Дявола. И ако за 20 епизода се случи всичко това, какво да очакваме в бъдеще? Да поведе армиите на Ада? Да се сбори с Бог? Да властва както на небето, така и на земята?

Любими са ми лелите на Сабрина – Хилда (Луси Дейвис) и Зелда (Миранда Ото). Хилда е по-милата и по-сърдечната от двете сестри. Специализира в приготвянето на отвари и е страхотен лечител. В нея има известна доза несигурност, която прикрива чрез шеги и закачки, но когато семейството ѝ е изложено на риск, действа с хирургическа точност. Зелда пък е властна и амбициозна жена, която е изцяло отдадена на вещерството, тъмните изкуства и Дявола. Зад твърдостта ѝ обаче се крие майчински инстинкт и тя също се бори за семейството си със зъби и нокти. Сестрите са напълно различни в много отношения, но същевременно са в перфектен синхрон.

Обаче Зелда претърпя леко падение в очите ми с вманиачеността си да се омъжи за тъмния отец Блекуд (Ричард Койл). Въпреки очевидното привличане и загатнатото им общо минало,  тя не го обича и я движи само амбицията ѝ да го измести от позицията на Висш жрец. Блекуд обаче има твърде мизогинично разбиране за това каква е ролята на вещицата, а и ролята на жената като цяло. И тук много се ядосах.

Не можеш да имаш умен, непокорен и борбен герой, който има достатъчно акъл, за да разбира как работи светът, но да го метнеш в някаква сексистка яма с тъпо обяснение и след това да сложиш знак „Опасност от пропадане“. В продължение на 3 епизода трябваше да гледам как Зелда изпълнява ролята на покорна и вярна съпруга, която се подчинява на мъжа си, крайно неприсъщо на характера ѝ,  демонстриран в продължение на 15 епизода преди това. Чаках с нетърпение сцената, в която ще я реабилитират, но същевременно трябва да оценя, че  колкото и да е калпав този опит, все пак се коментира една позната реалност, свързана с потъпкваното на женското достойнство.

Ако трябва да погледна от по-високо сериала, двата сезона на Chilling Adventures Of Sabrina имат съществена разлика. Първият се опитва да заземи Сабрина в човешкия свят. Поддържа се илюзията, че тя може да избере между двете си същности, а самото момиче постоянно бива изправяно срещу различни предизвикателства, които разкриват добрите ѝ страни. Вещерското е ограничено до дома на семейство Спелмън или гората, в която е родена. Приятелите ѝ са хора, любимият ѝ е човек, посещава човешко училище. След като се подписва в Книгата на звяра, Сабрина претърпява една метаморфоза и във втория сезон вещерското вече не е затворено, декорът на действията става по-богат. Изглежда, че напълно е приела свръхестествената си същност и смята изцяло да се възползва от нея. Младата вещица прекарва все по-малко време с човешките си приятели, вещерът Никола Скратч (Гавин Летъруд) става нейният нов любим и тя все повече се забърква в света, почитащ дявола. Въпреки това някои от чертите в характера ѝ така и не се изменят напук привидно по-тъмния път, по който е поела.

Не искам и да подмина по-страничните герои, които представляват различни групи от обществото. Освен силната изява на еманципирани женски персонажи, има и цветнокожи актьори, които играят важни роли. Чанс Пердомо в ролята на Амброуз и Тати Габриел в ролята на Прудис са ми много скъпа комбина, а доста често са и от особено значение за историята. Любопитен ми е и Сузи Пътнъм (Лаклън Уотсън), който по-късно се идентифицира като транссексуално момче и сменя името си на Тео. Това мъничко човече, което е обект на подигравки в училище, събира куража не само за да се бори срещу адски чудовища заедно с приятелите си, но и да разкрие пред баща си истинската си същност. Аз като ви казвам, че е много модерен тоя сериал, не си измислям.

Chilling Adventures of Sabrina е богат на теми за обсъждане и сцени за анализиране. Може би ако бях по-малка и следях Riverdale, щях още повече да го харесам. Все пак в същината си е тийн-сериал, който много настоятелно ти навира актуални въпроси в лицето. Трудно ми е да се припозная в някой от героите, но това не ги прави по-малко симпатични, а актьорите са не само красиви, но и играят добре. Не мога да пропусна и факта, че е много ефектно заснет и всеки детайл задълбочава окултната атмосфера. Ако си падаш по по-мрачна естетика, си заслужава да му обърнеш внимание. А и е перфектно допълнение към колекцията от филми и сериали, които да гледаш в страшния месец.