Castlevania: на прага на трети сезон

Анимационната екранизация на Castlevania изненада всички, и най-важното – приятно! Бяхме се подготвили за пореден бълвоч, а вместо това получихме зрял, остроумен и кинематографично разнообразен подход към материала. Майтапи, кръв, черва и епични битки се редуват с вътрешни терзания, тъга, самота и омраза. За последната година и нещо изгледахме всичките налични серии поне по два пъти и ето че дойде моментът да подгреем за трети сезон, който излиза само след няколко дни на 5 март!

Сигурно повечето от вас най-малкото са чували за Castlevania, чието първо издание датира от времето на фараоните и липсата на интернет (1986). През следващите десетилетия играта редовно бълва нови свои превъплъщения, в които се случва горе-долу едно и също – задачата е да убиете Граф Дракула, който явно не може да умре и само ви губи времето до следващата си поява. Обикновено героят (демек вие) е поредният славен наследник на Белмонт, древен род, посветил се на изкуството на вампироубиването. Въпреки несложния сюжет, с времето и десетките издания играта натрупва сериозен lore и разнообразни сюжетни нишки се заплитат в една интересна паяжина, която кулминира в любопитния проект Castlevania: Lords of Shadow.

Lords of Shadow е необичайното дете в семейството на Castlevania, тъй като тук историята на Дракула и отношенията му с рода на Белмонт имат доста различно естество. От двете издания на играта (2010 и 2014) първото се счита за по-доброто в игрово отношение, но по отношение на развитието на история и визия второто никак не отстъпва, особено според скромния автор. Интересно е дали създателите на сериала са решили все още да останат в по-познати води, или ще рискуват да обърнат внимание и на тези версии и да ни закарат на дълбоко в буреносните отношения между мрака и светлината и мястото на Дракула в цялата игра.

Което ни връща обратно към анимацията, която ще ви припомня накратко. Тукашният Дракула не е просто вампир, а древен демон (в оригиналния си вид демоните не са добри или лоши, всеки си е с характер) или някакво могъщо извънземно, живяло сред нас стотици хиляди години. За това време той е видял и пробвал всичко и му е писнало на острите уши да се разправя с човеците, които някак винаги успяват да скапят и без това гадното му настроение. Самозаточва се нейде в трансилванската пустош, за да може на спокойствие да си рови из старите книги и да си прави научни експерименти. Там го намира Лиса от Лупу (реално румънско село), най-невероятната селянка в историята на  човечеството, чиито маниери и философски разбирания хващат неподготвен дори самия Дракула. Те се влюбват, вземат и т.н. Щастието им обаче не трае дълго – точно когато той започва да харесва хората (отново), църквата изгаря Лиса по обвинения във вещерство. Голяма грешка.

Оттук започва истинската история и на сцената се появяват останалите герои, начело с Белмонт. Той също не е почитател на човечеството, но няма против да прекарва времето си в пиене и гледане на сеир. Точно когато трябва, талантите му излизат наяве и успява да срита задните части на всякакви демони и други чудеса (в това малко ми напомня на Гералт). Отвътре обаче е самотен и не знае какво да прави с живота си. Докато не среща Сайфa – умна и образована девойка, задължителният магьосник в групата, която се опитва да балансира между простоватия, но експлозивен Белмонт и пасивно-агресивния и остър като бръснач Алукард. Последният също е в дълбока криза на идентичността, но наследената от двамата му родители упоритост го тласка към решения и действия, за които знае, че ще съжалява. Тримата формират екип, който ще се изправи срещу Дракула и ще го победи… Но дали? Работата се оказва не толкова лесна.

Има още много герои, някои от тях доста плоски и предсказуеми, а други – сложни и динамични, които почти със сигурност ще видим и в предстоящия сезон. Хората, освен под формата на вечеря за демони и вампири, продължават да играят централна роля в развитието на историята (има много жужене по форумите за това как влиянието им ще се увеличи дори повече, с добавянето на нови сюжетни линии и герои). Няма да обяснявам надълго и широко колко е яка анимацията и колко добре са изобразени персонажите, защото за това вече сте се досетили. Ще се спра обаче на основните теми в сериала.

Мотивът за запазването и предаването на знанието е централен – Дракула е изобразен като могъщ пазител на знанието; същото се отнася и до Сайфа и нейните хора; и не на последно място, огромната библиотека на Белмонтови е главен герой през втория сезон. Повтаряща се идея е това как хората са паднали жертва на собственото си невежество и са позволили на по-глупави и по-зли от тях да ги управляват. Което звучи някак ужасно познато…

Втората много важна тема е тази за семейството и неговото влияние върху изборите, които правим. В основата на много сюжетни нишки стоят семейни истории, които определят развитието на героите, разделят и събират персонажи, осмислят мотивацията им. Сериалът не ни предлага лесни отговори или захаросани философии, а простото наблюдение, че всички имаме нужда от любов.

Друга интересно застъпена тема е тази за различния и страданието от това да не можеш да се впишеш в обществото. Дракула заедно с безсмъртието си получава и непоносимата тежест на спомените (както гледахме наскоро и в един друг сериал, Altered Carbon). Почти всички герои съществено се отличават от „нормалните“ хора и най-често са в конфликт с местната бос институция – църквата. И чувствата са взаимни. Различността изпълнява функцията на допълнителен обединяващ мотив за отделните групи, които се сформират с течение на сериала. Интересно дали и как героите ще намерят начин да се сдобрят с човечеството, което досега упорито ги отритва.

С нетърпение очакваме новия сезон и всички пресни чудовища, зомбита и вампири в него. Летвата е вдигната високо и броим дните на пръсти, така че ако още не сте гледали Castlevania, грабвайте каса бира и хуквайте към Нетфликс.