Автор: Хану Раджаниеми
Издава: Tor

Ревю: Роланд

The Quantum Thief на финландеца Хану Раджаниеми (или Раяниеми, по-вероятно) беше абсолютният ми фаворит за 2010, и потенциално една от най-страхотно написаните и измислени фантастики, които изобщо съм чел (Ревю на Рандъм в Брой 69). С малко по-голям каст и по-мащабна история, тази книга спокойно можеше да се конкурира с абсолютния връх в жанра (за мен) – Хиперион на Дан Симънс.

Поради тази причина очаквах продължението с нервен трепет. По принцип винаги имам съмнения, когато не съм сигурен колко части се очаква да бъде дадена поредица, и постоянно очаквам качеството внезапно да се срине. Е, този път съмненията се оказаха неоправдани, защото Раджаниеми е сътворил нов фантастичен шедьовър, едновременно развивайки идеите от предната книга, и добавяйки нови слоеве и нюанси. След събитията в The Quantum Thief, Жан, Миели и Перхонен са се насочили към Земята – отдавна погълната от нанотехнологична информационна чума, която местните наричат „wildcode“ – като по пътя се опитват да отворят Шрьодингеровата кутия, която ще помогне на Жан да изпълни мисията, дадена му от богинята, която го е освободила от затвора. Междувременно Ловецът, създаден от Соборноста, е все по-близо и дори Жан може да не е в състояние да го надхитри.

Междувременно на Земята, в Сир – последния човешки град – Тауадуд Гомелез се бори с амбициозната си сестра за одобрението на баща им – патриарх на най-влиятелното семейство в града. Печатите, които пазят Сир и обитателите му от дивия код и обладаването от джинове, криещи се в истории, е и причината Соборностът все още да не е ъплоуднал града в Губерните си. Тауадуд някога е опозорила семейството си, влизайки във връзка с един от най-могъщите джинове от пустошта, и сега е готова на всичко, за да възвърне статута си. Но когато баща й решава да я назначи за водач на Соборностки инспектор, пратен да разследва убийството на важен член на Съвета на Сир точно преди гласуване, което би дало на Соборноста достъп до Печатите, тя се натъква на тайна, която може да унищожи града.

Историята на The Fractal Prince едновременно следва структурата на първата част – глави, редуващи Жан и епизодичния персонаж, които в даден момент се сливат – но и се отличава от The Quantum Thief, вплитайки фракталната концепция в самата си тъкан. Всичко в тази книга, е подчинено на концепцията за историите и безсмъртието, и понякога главите представляват история в история в историята. Същевременно обаче това не се превръща в досадна повтаряемост и настоящето не е просто рамка за разказване на приказки както е в да речем Stations of the Tide на Майкъл Суонуик.

Стилът на Раджаниеми не е за всеки. В него има известна степен на клиничност и дистанцираност, която в определени моменти пречи на читателя наистина да се вживее в историята, a сегашното време (и в главите на Жан – първо лице) също са спънка за някои хора. Но същевременно тази лека статичност допринася за осмислянето на света, а и не е толкова интензивна, че наистина да пречи на четенето, поне за мен.

Плюсове:

+ Изключително интересно измислена и конструирана вселена. Пост-дигитална пост-човешка епоха, в която квантови технологии се сблъскват с дигитализирани богове, а малцината „baseline“ човешки общества всъщност са наблъскани с нано-технология.
+ Историята развива идеите от The Quantum Thief, и добавя нови. Книгата е пълна с разкрития за Соборноста, миналото на Жан и интригите между Основателите.
+ Раджаниеми все така не си дава зор да въвежда внимателно читателя във вселената си и нейната терминология. Макар и разбира се The Fractal Prince да е по-достъпна от първата част, тъй като е продължение, голяма част от термините в Сир са изцяло нови, включително до степен хората там да наричат познати от първа книга неща с различни имена. За мен този похват винаги е бил задължителен за качествената литература, и особено за качествената фантастика.

Минуси:

– Ако книгата отстъпва по нещо на предходната, то е по-ниската й степен на завършеност. Историята приключва, но общият сюжет е на много по-преден план и съответно усещането за клифхенгър е по-силно.
– Лично за мен, пост-земният индийски сетинг на Сир, макар и безспорно страхотен, беше по-безинтересен от дигиталния стиймпънк на Оублиета на Марс от първа част. Лично предпочитание, разбира се.
– Макар досега и двете книги да имат интересни завършени истории, основният сюжет все още не е достатъчно ясен, за да е сигурно, че си струва чакането. Имам известни подозрения, че може да се окаже нещо не чак толкова гениално, макар че до момента Раджаниеми демонстрира невероятен усет към разказвачеството, така че надеждата крепи.

Ако The Quantum Thief ви е харесала, то The Fractal Prince е почти невъзможно да ви разочарова, независимо дали ще ви допадне повече, или малко по-малко. При все няколкото изброени минуса, това е фантастика от най-висок клас, каквато отдавна не сме виждали на пазара, и ако Раджаниеми си развие историята добре, поредицата му може да остане в историята сред големите шедьоври на жанра.

Оценка: 9/10