Саламена фиеста

Сет Роугън, Евън Голдбърг, Джона Хил, Дани МакБрайд, Джеймс Франко и компания са отговорни за изключително мащабен ренесанс на стоунърските филми през последните години. Близо десетилетие след Superbad, изглежда, че изобретателността им, болното им въображение и друсаният им хумор идват от изключително дълбок кладенец, за който няма никаква опасност да пресъхне. Не всичките им филми бяха успешни (примерно Green Hornet – издънилият се опит да си направят майтап със супергеройския жанр), но същевременно ни дадоха (жанрови) шедьоври като бъди-комедията Pineapple Express, напушеното фентъзи Your Highness и гаврата с Ким Чен Ун The Interview. Така стигаме до Sausage Party, който обезчестява един от последните останали бастиони на невинното кино – 3D анимациите в стил Pixar и Dreamworks.

Филмът на пръв поглед прилича на поредното творение на горните две компании. Имаме весели плодове, зеленчуци и преработени храни в голям супермаркет, щастливо пеещи песни за Рая, който ги очаква, ако бъдат избрани от Боговете. На всеки, гледал трейлърите, е ясно, че нещата бързо загрубяват, при положение че всичките весели храни са, сещате се – храни, и Боговете (хората) ги режат, варят и дъвчат, или в най-добрия случай изхвърлят в боклука, като им изтече срокът. Въпреки опасенията ми, че филмът няма как да ни покаже нещо кой знае какво отвъд изобретателната си, но простичка идея, той някак успява да остане свеж от-до и кулминира в шокиращ край, който не само не мога, ами и не бива да описвам и със сигурност ще се опитам да забравя.

Хуморът на Sausage Party е характерният за създателите на филма (основните виновници в случая са Роугън, Голдбърг и Хил, които са писали историята заедно). Естествено, използвана е всяка възможност за мръсни шеги с кренвирши и хлебчета, но ни поднася и далеч повече метафори и алегории за проблемите на съвременното общество, отколкото бях подготвен. Успехът и цялостната свежест на Sausage Party се дължи именно на учудващо умелия му баланс между социален коментар и пълна простащина. Има коментари за религиите, политиката, дискриминацията, смисъла на живота… Или с други думи, това е Animal Farm на хранителните продукти, само че с повече оптимизъм, сексуални препратки и болен, напушен хумор. Всъщност не, няма нищо общо с Animal Farm.

Няма особен смисъл да навлизам в подробности за маловажни неща като историята на Sausage Party, но не мога да не спомена колко гениални и забавни са дизайните на различните храни – от кренвиршите, през тестените продукти, до плодовете и зеленчуците. Всичките имат собствен характер и свойствата им са използвани максимално за постигане на заветния R-рейтинг. Единствено главният „злодей“, Douche (ха-ха?), не ми се стори особено вдъхновен. Само ви предупреждавам, че след този филм ще ви е малко гузно следващия път, като отидете до супермаркета и, не дай си боже, изпуснете някой домат.

Независимо дали ще намерите филма за гениална гавра или отблъскваща безвкусица, едно е сигурно – след финала няма да излезете същите от киносалона. Остава въпросът какво повече могат да сътворят напушените му създатели, с какво могат да надминат ТОВА?