Ридик
Режисьор: Дейвид Туи
Сценарий: Дейвид Туи, Оливър Бътчър, Стефен Корнуел
В ролите: Вин Дизел, Карл Ърбан, Кейти Сакхоф, Нолан Джерард Фънк, Дейв Батиста, Джорди Мола, Ноа Данди и др.
Бива ли го новият Ридик? Краткият отговор е „да“, а по-дългата версия можете да прочетете в следващите редове. Ако подобно на мен сте от хората, които така и не можаха да харесат изцяло предишния филм, ще се зарадвате, че Ридик е завръщане към корените – по-простата, но в никакъв случай по-малко ефектна формула на първия филм. Ако пък сте от незапознатите с предишните издания на поредицата от филми и игри – нека това не ви спира, Ридик може да се гледа спокойно без предварителна информация за света и героя.
Сюжетът е праволинеен и не блести с оригиналност, но ритъмът на историята е нацелен перфектно, а структурата, като заглавието, е пределно изчистена от излишности. Като прибавим няколко качествени майтапа, получаваме сполучлив филм.
Началото ни хвърля в поредната адска ситуация, от която нашият човек Ридик трябва да се измъкне. Краят е предизвестен за всеки, който има понятие с кого си има работа мирозданието в лицето на главния герой. Това не пречи случващото се по средата да задържа интереса и да е забавно за гледане. Ясно е върху кого е фокусът на филма и Вин Дизел е страхотен в ролята, но останалите също са интересни, най-вече благодарение на актьорите, които вдъхват живот на иначе леко клишираните персонажи. Всичките са от категорията „знам го от някъде, но не мога да се сетя“, с изключение, разбира се, на Кейти Сакхоф, която всеки почитател на качествената фантастика трябва да познава от Бойна звезда Галактика. Появата й тук е не просто за фон, а може да се определи като удоволствие за зрителя. Главният гад е отделна песен, толкова е гаден, че чак е симпатичен.
Ако трябва да изтъкна някакъв недостатък на Ридик, мога да споделя, че ефектите не са най-голямата сила на сравнително нискобюджетната продукция, но поне в моите очи чуждопланетната действителност и населяващите я създания бяха достатъчно живи и реалистични.
Финалът е затворен (ура!), но оставя възможност за продължение и, честно казано, нямаме нищо против. Филмът показа, че има още хляб в историите за Ридик на голям екран.
Плюсове:
+ Приятно прекарано време.
+ Хуморът (малко, но качествен).
+ Вин Дизел е животно и свръхчовек в едно.
+ Кейти Сакхоф е супер мацка
Минуси:
– Леко дървена анимация на места.
Оценка: 8/10
У-О-Т-Д-Ъ-Ф-А-К !!! …
Ако филма не беше на 4Dx – нямаше да го изтра(я/ем) … (те и доста хора напуснаха киното преди края де …) …
Като цяло – два плюса: имаше доста хумор, и беше интересно да гледаш такъв филм на 4D … тоест – седалката ти да се „движи“, киносалона да святка отвсякъде, да духа вятър, да се изпълва залата с пушек и да пръска вода от предните редове …
И като изключим тези 2 неща – всичко останало яко sucks! … И актьорската игра, и сюжета … театърът, наречен „Звездни рейнджъри 2“ беше по-добър 😀 … а точно пък ефектите в Riddik … … бяха … … просто смехотворни …
Лично мнение му се вика. Разни хора, разни вкусове ;). Аз пък го гледах на нормална прожекция без никакви изгъзици и ми допадна факта, че беше връщане към корените и намигане към „Пълен мрак“. Ридик си е любима роля на Вин Дизел и във филма си личи как се е кефел докато са снимали. В крайна сметка никой не очаква дълбочина и достойни за Оскар изпълнения точно от този франчайз. На ниво лятно забавление си изпълнява добре задачата. Ефектите бяха точно каквито могат да се очакват от филм с 1/5 от бюджета на повечето летни хитове – на места работеха, на места не.
Няй-доброто нещо, което излезе от Ридик е уникалната игра, която след всичките тези години продължавам да преигравам от време на време. Но и филмите бяха готини. Персонажът е перфектният за Вин Дизел.