Оз: Великият и могъщият

Филмът всъщност представлява предистория на популярния мюзикъл от 1939-та Магьосникът от Оз. Доста години преди смелата малка Дороти да долети от Канзас, един чаровен, но не особено принципен фокусник ще попадне случайно във вълшебната страна Оз. Още с пристигането си там Оскар (Джеймс Франко) ще се озове сред сложна политико-магическа ситуация, в която са намесени вещиците Тeодора (Мила Кунис), Eванора (Рейчъл Уайс) и Глинда (Мишел Уилямс). Доскорошният цирков мошеник ще трябва да преосмисли ценностите си и да реши способен ли е да се превърне в смелия герой от пророчествата, на чиито плещи лежи спасението на Оз. А опасности под формата на зловещи летящи маймуни или красиви упояващи цветя го дебнат на всяка крачка от павираният с жълти павета път.

Няма защо да се лъжем – Оз: Великият и могъщият е детски филм. И то не по онзи особен, не-детски начин, присъщ на Ханс Кристиан Андерсен или Малкият принц на Антоан дьо Сент-Екзюпери, а директно детски. Няма неочаквани и изненадващи обрати, няма дълбоко закодирани философски идеи. Но пък има го има цялото магично очарование, необходимо за да спечели вниманието на едно дете. Пъстри природни пейзажи в изключително ярки цветове, атрактивни персонажи, класически героизъм, пречистваща доброта, непоклатима вяра, гибелен гняв и стряскаща злоба, омагьосващи залези, зловещи преследвания из тъмни гори, хвърчащи насам-натам могъщи заклинания, мили животинчета и играчки в ролята на добросъвестни помощници и още, и още, и още… Добрите герои се усмихват нежно и са облечени в бяло, лошите се смеят зловещо и гледат студено, а дрехите им са, ако не напълно черни, то поне в прилично тъмен нюанс на зеленото. Доброто винаги побеждава, защото просто така е редно, при това побеждава с хитрост и морална висота, без да прибягва до насилие и жестокост. Общо взето имаме почти пълния набор неща за омагьосващ детски филм. Само ми се ще да имаше и поне няколко песнички. Всичко е по-вълшебно с песнички.

Актьорите са на доста прилично ниво. Джеймс Франко е убедителен в като фокусника Оскар, егоистичен дребен мошеник, който носи в себе си чара и обаянието на истински герой. Мила Кунис и Рейчъл Уайс също заслужават похвали за изпълненията на наивната доверчива Теодора и скептичната й по-голяма сестра Еванора. Е, може би Кунис можеше да вложи още малко усилия във втората половина на филма, но все пак цялостното й представяне беше общо взето задоволително. Иронично, едни от най-човечните персонажи в целият Оз са летящата маймунка Финли и малкото Порцеланово момиче, озвучени съответно от Зак Браф и Джои Кинг. Техните истории бяха наистина чаровни и трогателни и определено допринесоха за емоционалното въздействие на филма. И все пак моята категорична любимка беше Мишел Уилямс, добрата вещица Глинда. Уилямс е просто пленителна, има осезаемо екранно присъствие и по много обаятелен начин излъчва сила и твърдост, съчетани с деликатно смирение и духовна чистота. Спечели ме още с най-първия си кадър и й останах верен фен до края.

За да се насладите на филма не е нужно да сте гледали или да си спомняте Магьосникът от Оз от 1939-та, но определено би помогнало. Лентата на Сам Рейми си има собствена идентичност и разказва отделна история, достатъчно силна сама по себе си, но същевременно с това тази нова версия на Оз се заиграва силно с носталгията по класиката. Редица елементи като черно-бялото начало, лъчистия Изумруден град, веселите джуджета и огромните балони на Глинда са директно взаимствани от старата лента. В крайна сметка Оз: Великият и могъщият представя младините на познати герои в познат свят и ако сте наясно с него, ще можете да оцените по-информирано някои от похватите във филма.

Цялостно погледнато съм доста доволен. Филмът не е съвършен, има още какво да се желае по редица показатели, но все пак ми достави огромно удоволствие и с радост бих повторил.