Смъртоносни машини
Режисьор: Кристиан Ривърс
Сценарий: Франк Уош, Фелипа Боуенс
В ролите: Хера Хилмар, Хюго Уивинг, Джихае Ким, Робърд Шийан
Някъде не толкова далеч в бъдещето глупавото човечество почти е успяло да се изличи от лицето на земята. Потомците на оцелелите от шейсетминутната война живеят в подвижни градове – чудовищни машини, които обикалят опустошената земя в търсене на по-слаби и малки градчета, които лакомо поглъщат за ресурси. Звучи зрелищно, нали? Не само звучи – Смъртоносни машини е сред най-визуално впечатляващите събития през тази година.
Ако сте гледали трейлъра, то по-голямата част от сюжета вече ви е ясна. Младият Том е невзрачен чирак в гилдията на историците на територията на Лондон – може би най-огромният и силен град, бродещ наоколо. Момчето успява да осуети опита за убийство на своя идол – Тадеус Валънтайн (чудесно изигран от дежурния злодей Хюго Уивинг). За съжаление, до ушите на младежа достигат някои думи, които не бива да чува, а той се оказва изхвърлен от града, заедно с момичето, отговорно за покушението – вироглавата Хестър Шоу, която крие обезобразеното си от острие лице зад червена бандана.
С течение на времето става ясно, че Тадеус не е толкова добър и велик, за какъвто Том винаги го е мислил, а всъщност е злодей-грандоман, който няма да се спре пред нищо за да приведе в действие древно оръжие, с което да подчини всички останали градове и най-вече Антритракционистката лига, която стои доволно окопана зад непробиваема стена. Том и Хестър по принуда започват да работят заедно, за да се върнат в Лондон и да спрат Тадеус, като в общи линии филмът ни занимава с перипетиите им, докато се опитват да го направят.
Заглавието
Оригиналното заглавие е Mortal Engines. Бърза справка в Уикипедия, разказва, че то е вдъхновено от думите на Отело от едноименната пиеса на Уилям Шекспир: „Othello: And O you mortal engines whose rude throats/Th’immortal Jove’s dread clamors counterfeit…“, което реферира към факта, че състоянието, в което съществуват подвижните градове, е нестабилно и не би могло да продължи дълго, което прави тези машини по-скоро „смъртни“, а не толкова „смъртоносни“, както е официалният превод на български.
Това описва основните конфликти във филма и те видимо не са върха на оригиналността, но, нека си признаем, огромни градове, които се гонят из пустошта и се поглъщат, е нещо адски зрелищно и точно тук идва мащабната реализация на Смъртоносни машини.
Външният вид на филма е страхотен. Градовете изглеждат едновременно живи същества и чудовищни машини, а когато се втурнат в преследване на голям екран, зрителят може само да седи със зяпнала уста и да се мъчи да обхване целия мащаб на случващото се. Въздушният град Еърхевър и изобщо летателните машини на авиаторите бяха издържани великолепно и изглеждаха точно така както човек си ги представя, докато чете книгата. Дори понякога по-добре. В това отношение Mortal Engines взима интересната визия от книгата и я надгражда по изключително добър начин във филма, без да губи нищо от усещането на базовия материал. Великолепната визуализация се допълва от прекрасно подбран каст и чудесно направени костюми, в унисон с цялостното стиймпънк усещане на филма.
Що се касае до действието, то относително плътно следва сюжетната рамка на книгата и се отличава с бързо темпо и постоянен екшън. Драматичните сцени са малко и макар да не липсват известни мотиви в стил „младеж търси място под слънцето“, те са сведени до минимум. Всичко това прави Смъртоносни машини изключително атрактивен и увлекателен филм, който се гледа най-добре на голям екран.
Актьорите и техните герои са още едно положително нещо, което можем да добавим към нашивките на Mortal Engines. Том е симпатяга, а Робърт Шийран е убедителен в ролята си на леко непохватен добряк, готов да защитава невинните и да е кавалер дори в най-неподходящия момент. Хера Хилмар също ми допадна в ролята на Хестър Шоу. Девойката е симпатична и приятна, не преиграва в нито един момент и стои стабилно в нелеката роля на главна героиня, която хем трябва да изглежда опасна и ядосана, хем мила и уязвима. Истинското попадение на каста обаче остава южнокорейската рок певица Джихае Ким в ролята на Ана Фанг – легендарен авиатор и агент на Антритракционистката лига. Джихае е абсолютно превъплъщение на героинята от книгата и засенчва всички останали щом влезе в кадър. Макар за това да помага до голяма степен естеството на героя ѝ, не може да отречем чудовищната харизма на тази жена и прекрасното изпълнение на ролята ѝ.
Особен случай е героят Шрайк, който представлява своего рода реликва от времето на шейсетминутната война, когато загиналите войници са били превръщани в смъртоносни машини. Шрайк е киборг с плашещ вид и поведение ала Терминатор. Всъщност не само поведение – той се движи, говори, изглежда и изобщо всячески наподобява емблематичния герой на Арнолд Шварценегер. Не знам дали приликата е била умишлено търсена, но крайният резултат толкова приличаше на Терминатора, че за мен изгуби голяма част от индивидуалността си. Сюжетната линия с него имаше известни проблеми и заради съкратените допълнителни сцени, които я развиват в книгата, резултатът беше по-скоро незадоволителен.
За съжаление, виждаме сравнително малко от света като цяло и живота в някой от градовете в частност. Получаваме оскъдна информация за събитията, довели до катастрофата с човечеството, и почти никакви обяснения как стои въпросът с различните типове градове. Ясно е, че не може да се събере безкрайно много информация в малко над два часа, но ако търсим аспекти от света на Смъртоносни машини, които заслужават повече развитие, определено тези са сред най-интересните и уникални.
Смъртоносни машини е приятна книга, а филмът по нея – сполучлива екранизация. Без да блести с нещо революционно, той може да се похвали с отлична визия и актьори, стегнато действие и щипка от всеки компонент, който прави един филм атрактивен и интересен за публиката. Препоръчително е да се гледа на голям екран и с нагласа за забавление, а не за разтърсващо преживяване, а аз бих го причислила към по-добрите екранизации в портфолиото на Питър Джаксън.
Оценка: 7.5/10
За мен филма има един супер недостатък – сценария няма абсолютно никаква логика. Основния въпрос който си задавах след като излязох от залата е защо малките градове бягат от големия град? И в момента е глупаво, в бъдеще пак би било глупаво. Щеше да има логика ако след като ги хванат, убиват хората които са на малкия град, но те се държат добре с тях. Всеки би искал да живее в голям град. Няма идея да бягат.
За ефекти съм съгласен, супер са. Особено началото и сцената с пазара между градовете са върха.
А тази забрана за чуждестранни филми в Китай, заради която във всеки нов фил от последните 10 години слагат китайци (актьори, сценаристи, режисьори или просто китайци) наистина почва да дразни. Разбирам че е важно цензурата в Китай да допусне филма до екран. Имам чуството обаче, че не ги интересува нищо друго стига в Китай да има приходи. Не се прави качествен продук по този начин.
Като цяло филма има много слаби страни и няколко добри сцени не го спасяват. Много завишена оценка сте му дали…
Възможно е някои неща да не стават ясни от първо гледане и може би доста ми влияе и познаването на базовия материал. Малките градове бягат защото лондончани гледат презрително на всеки, който не е роден в града им и хората заловени така работят най-тежката и робска работа в Лондон + цялото им имущество и дом са унищожени, а семействата разделени. Доста хора биха предпочели малък град и спокойно ежедневие, отколкото мъкнене на въглища за машините на Лондон или нещо още по-неприятно. Наличието на китайци във филма е напълно оправдано, тъй като идеята е, че се противопоставя до някаква степен западната алчност за ресурси и по-различната източна ценностна система, която се фокусира върху други неща.Героиня, която се казва „Фанг“ и идва от „източната част на света“ е напълно оправдано да има такива черти. Друг е въпроса, че наличието или отсъствието на китайци само по себе си не прави един филм добър или лош. Колкото до оценката – тя разбира се е субективна и отразява виждането на ревюиращия. 🙂
Ще споделя малко личен опит (от времето прекарано в родната ни казарма) и лични наблюдения над света (и градовете в които съм прекарвал времето си и фирмите в които съм имал щастието да работя). Винаги е по лесно да живееш и работиш (и служиш) в голям град/фирма (поделение). Причината е много проста: мъкнене на въглища и тежка физическа работа има и на малките градчета (които също се движат), но в големия град процентно много малко от хората я вършат. На малкия град (поделение) всеки има работа, просто няма излишни хора. Там няма почивка или скатаване, няма кой да те замести. В малките фирми е абсолютно същото, излишни хора няма и кой да те замести също няма. Живота със сигурност е по труден на малкия град, защото освен всичко друго (мъкнене на въглища, поддържка и ремонт, храна и т.н. проблеми) трябва и постоянно да бягаш от големия град. Имал съм късмета да бъда в голямо поделение и нещастието да бъда в малко такова. Шанса да не си на крак и да не правиш нищо в малък екип е нулев, за разлика от големия. Предполагам сте млада и няма кого да попитате (относно службата в народната ни армия), но ако има гарантирам че ще е на моето мнение 🙂
Не твърдя че филма е лош защото има китайци, просто е нелепо да има китайци във всеки филм. Те се там не от някаква смислена гледна точка а от комерсиална. Китай има лимит на чуждестранните филми които могат да се прожектират в страната. Ако обаче има китайци във филма (независимо каква дейност изпълняват – от актьор до сценарист, та дори и добър и симпатичен китаец във филма)лимита не важи. Това е целта, не е друга. Лондон е преминал Ламанша и за него изток значи Полша? Русия? нещо в Европа? със сигурност изток за движещ се град (при това Лондон) не би следвало да е Китай – някак си географски не пасва.
Като инженер, много харесах градове които се движат. Идеята, изпълнението и самото усещане за жив град е нереално добро. Но сценария е много зле, поне според мен – поради изброените причини, а и поради много за които дори не ми се ще да започна да пиша.
И още нещо, не бих искал мнението ми да се възприема като заяждане. Просто си общуваме 🙂 А и вчера го гледах, още ми е прясно впечатлението/възмущението.
Аз напълно разбирам доводите за малкия колектив, но не трябва да забравяме първо, че това в крайна сметка е художествено произведение, което има за цел най-вече да забавлява и второ, ако задълбаем в дискусията вероятно на хората в пещите им е все тая в Лондон ли ще се блъскат или в малкия град, но за водачите на въпросния не е едно и също дали ще кметстват или ще бачкат в септичните ями. Колкото до китайците – така е решил авторът, вероятно защото е доста по-ясно очертан конфликт. Друг е въпросът, че след 60 минутната война земята се е променила и не сме сигурни дали в момента Китай не се е приближил, а Полша например не е потънала. И не го тълкувам като заяждане, просто предлагам някакви обяснения, които ми хрумват. Сценария има своите проблеми, така е и филмът е далеч от перфектен, но изпълнява основната си цел – да бъде зрелищен young adtult спектакъл, който развлича. Лично аз предпочитам да оценявам филмите според това доколко покриват претенциите и функциите, които заявят, а не толкова по абсолютна стойност.