Джон Уик 3

Заглавието на английски на третата част от поредицата за Джон Уик е „Parabellum“. Това е лека игра на думи, защото е наименованието на, може би, най-разпространения калибър патрони за пистолети в света, но също така е фраза на латински – обикновено част от „Si vis pacem, para bellum“: „Ако желаеш мир, приготви се за война“. Всички трябва да се приготвим именно за война по отношение на този филм.

Джон Уик 3 започва точно там, където ни остави предишната част – Джон е отлъчен от организацията на убийците и след един час ще бъде обявена колосална награда за главата му. По петите го следват множество самоуверени кандидат-милионери, които едва изчакват отсрочката да изтече, за да му се нахвърлят. Героят на Киану Рийвс обаче остава верен на думите си от края на втората част и чинно ги избива до крак. Което не е кой знае какъв спойлер, защото какво друго може да се очаква от този филм? Действието продължава с Джон, който бяга от Ню Йорк в опит да се помири с организацията на убийците, но навсякъде му се налага да воюва с нея. Разбираме малко повече за неговия произход и виждаме поредната доза размяна на услуги – може би последните, с които Джон разполага. Междувременно в Ню Йорк пристига арбитър на организацията, който систематично започва да наказва онези, които са му помагали. Той се възползва от услугите на даровит наемен убиец, който освен всичко друго е почитател на Джон и неговата работа.

Следват още обрати и предателства, които обаче като че ли правят пълен кръг и в края имаме усещането, че историята не е мръднала спрямо предишния филм. Знам, че тя не е основното нещо, заради което гледаме Джон Уик, но пълната ѝ безсмисленост ме подразни – можеше да махнат целия сюжет и просто Джон да бяга и убива, филмът щеше да е практически същият. В тази част дори не научаваме почти нищо ново от света на наемните убийци. Още по-неприятна бе липсата на логика в действията на някои от героите.

Но да преминем към това, заради което човек всъщност гледа Джон Уик поредицата, а именно – екшъна! Тук той е на познатото много високо ниво със своите изчистени, ефективни и ефектни техники, придружени от майсторска работа на оператора и хореографа, които винаги ни показват всичко по напълно разбираем начин. Виждаме къде е Джон, къде са неговите противници и какво се случва. Това важи както за ръкопашните, по-лесни за заснемане, схватки, така и за престрелките – значително по-трудни за реализация. Да виждаме ясно действията на героите и да разбираме тяхното позициониране, според мен е най-важното за един екшън филм и в ревюто ми за Миля 22 можете да прочетете какво следва при лошо изпълнение. За щастие Чад Стахелски се проявява като наистина страхотен хореограф, а актьорите, начело с Киану Рийвс, се справят много добре в бойните сцени. Самите движения ни демонстрират както високата ефективност на убийците, така и грозотата и бруталността на смъртоносните битки.

Джон Уик 3 започва с едни от най-добрите си екшън сцени и демонстрира истинско разнообразие и оригиналност. Виждаме втора употреба на книгите – освен да затискат и подпират други предмети, – както и колко опасен може да бъде Джон с кон под ръка. Схватка в оръжеен музей пък се оказва нещо изключително забавно, поне след като забравим за момент, че чупенето на стъкло с лакът не е никак безболезнено. Имаме още преследвания с мотори, престрелки със силно бронирани противници, ръкопашни схватки с голи ръце, ножове, мечове и какво ли още не. Но може би най-запомнящата се част е една масова престрелка, в която виждаме в действие двойка бойни кучета! Двамата красавци са просто великолепни в настървените си нападения, взаимодействията със стопанина си и каскадите, които изпълняват.

Характерно за филма е и че всички бойни сцени носят в себе си един лек елемент на хумор: споглежданията между Джон и противниците му, когато осъзнават, че са заобиколени от оръжия в музея, забавните къчове, които конете хвърлят, начинът по който кучетата ръфат и дърпат телата на нещастните си жертви. Дори ставаме свидетели на изключително нелепата ситуация, в която истински фенове се бият с идола си и се разменят жестове на уважение, докато двете страни се опитват да се убият взаимно. Това е напълно в унисон с целия тон на филма, който изгражда един свят на наемни убийци на границата на абсурда. В него всеки трети минувач е наемник с плъзгащ се телефон, на никого не му прави впечатление, когато убиват човек насред оживено място, а централата на организацията оперира с хартиени папки, черна дъска с тебешир, остарял софтуер и наема само служители с повече татуировки и пиърсинги, отколкото е нетретираната им кожа.

Екшънът в Джон Уик 3 има все пак и недостатъци. Изненадващо или не, бойните сцени в един момент стават прекалено монотонни. Докато през по-голямата част от времето битките менят своята локация и модел на развитие, то в края имаме една серия от въздълги ръкопашни схватки в почти идентична обстановка. И въпреки че дотук екшънът не ни е доскучавал, защото винаги е бил разнообразен, в този момент имаме усещането, че гледаме една безкрайна сцена. Тук излиза на преден план и другият по-слаб момент – прекалено много ръкопашен бой. Докато той почти липсваше в първия филм и бе добре дозиран във втория, то в третия изобилства. А според мен това не е от най-силните страни на поредицата. Чарът ѝ се крие в супер ефектния стил на Джон в престрелките от близка дистанция, така нареченото Gun-Fu (от „gun“ – „огнестрелно оръжие“ и „кунг-фу“). И докато ръкопашните схватки също бяха важен и интересен елемент в поредицата, те винаги бяха по-малко и в голяма степен резервирани за двубоите с главния или най-умел противник на Джон, един вид „финалния бос“. Тук няма как да не направя аналогия с друга емблематична поредица с Киану Рийвс и Лорънс Фишбърн – Матрицата, чиято първа част донесе революция в екшън сцените с престрелки, но втората и третата части наблегнаха основно на ръкопашен бой и от това екшън страната на поредицата пострада.

Стигаме и до последното нещо, което не ми хареса в Джон Уик 3, а именно спорадичната липса на логика при избора на оръжия. Докато в първите два филма въпросът винаги бе „кой ще се добере до пистолета първи“, то тук Джон и противниците му редовно предпочитат да НЕ използват огнестрелни оръжия, въпреки че имат достъп до такива. Някак си е странно да прекараш няколко от скъпоценните си минути в сглобяването на пистолет, а накрая да си тръгнеш от мястото, без да вземеш нито един, въпреки наличните пистолети на повалените врагове. Или пък да се опиташ да очистиш най-добрия наемен убиец в историята, но да не вземеш огнестрелно оръжие, разчитайки само на нинджа меча си.

Към изпълнението на ролите нямам забележки. Джон Уик е писан за Киану Рийвс, чиято мълчаливост и спокоен характер пасват идеално на персонажа. Няма как да подминем и бойните умения, които е придобил, за да играе ролята си и да изпълнява повечето от екшън сцените си лично. Срещу него виждаме друг много опитен актьор с умения в бойните изкуства – Марк Дакаскос, когото аз не можах да разпозная. Той вкарва дух и оригиналност в един иначе доста стандартен злодей. Иън Макшейн отново е очарователен в ролята си на управителя на хотел „Континентал“. Хали Бери не ме впечатли и според мен просто са търсели известно име за нейната роля, а пък тя самата си е казала, че „това ще бъде забавно“. Супер сериозното и авторитетно изпълнение на Ейжа Кейт Дилън в ролята на арбитъра пасва идеално – като изопачен представител на организацията на убийците с нейното абсурдно-хумористично естество. Но все пак трябва да имаме предвид, че филмът не се взима прекалено на сериозно и надали някой от актьорите таи надежди за Оскар по случай появата си в това заглавие.

Джон Уик 3 не разочарова феновете си и предлага качествено забавление за почитателите на екшъна. Излишно разтегленият край и слабостите на сюжета са компенсирани от зрелищните битки и поредната доза оригиналност, която се оформя като запазена марка на поредицата. Макар да се говореше, че този филм ще сложи подобаващ край на историята, финалът не просто е широко отворен за продължение, а го изисква. А и то е вече обявено – очакваме го на 21 май 2021 г. Остава само да се надяваме, че следващата част от поредицата ще бъде също така оригинална и наситена с вълнуващ екшън. В едно интервю Рийвс казва, че възнамеряват да приключат историята на Джон Уик по подобаващ начин, преди идеята да се изтърка напълно. Дано се случи именно това, пък дори да видим само още един филм.