Рандъм

Ще си спестя пледоариите за това колко много очаквания насъбра Хобит: Неочаквано пътешествие, за противоречивото решение поредицата да бъде разцепена на три части, за смяната на режисьорите, и прочие, и прочие. Ситуацията едва ли има нужда от многословно въведение. Личното преживявяне и усещане за сполучливостта на лентата, както и неизбежното сравнение с трилогията по Властелина на пръстените са далеч по-важни в една рецензия, която така или иначе ще се загуби сред десетките и стотици други.

Хобит е филм, който сигурно ще изпълни поне до някаква степен целта си, а тя е предимно правенето на още пари. Феновете, които го чакат вече толкова месеци, вероятно ще са предимно доволни от видяното. Джаксън се е постарал да застъпи силно елемента „още от същото“: идилията на Графството, застиналата красота на Ломидол, адските планински подземия, заляти от оркски орди, епизодичното присъствие на любимите Галадриел, Елронд, Саруман, дори Фродо… Сигурен съм, че много от почитателите на Толкиновите книги ще почувстват добре позната вътрешна топлина, сякаш са се срещнали около огън със стари познайници и са поделили храна и приказка с тях.

Да, Хобит се справя с тази задача и то нелошо, но и не твърде добре, за съжаление. Всъщност ми е трудно да си представя, че филмът някакси можеше да се провали в това отношение – дори само кадрите с така добре познатите новозеландски пейзажи са достатъчни да отключат асоциациите, свързани с десетките часове, посветени на предишната трилогия. Която, въпреки немалкото си кусури, е един от големите епоси в киното. Хобит не е такъв епос, едва ли ще бъде и след излизането на останалите два филма. Създателите му, разбира се, са били наясно, че няма как да постигнат същия ефект, предвид коренната разлика между литературните източници зад двата проекта. Сигурно затова са се опитали да уловят по-скоро някаква лекота и ударение върху приключението, които повече подхождат на Билбовата история. Е, справили са се, но само донейде.

Съветът на джуджетата в Торбодън може да подразни някои зрители с бавността си и бледите нюанси на водевил, но всъщност тази част беше една от по-кохерентните във филма, с потенциал да постави емоционални и разказвачески ударения, които впоследствие да бъдат доразвити. Вместо това почти целият филм е едно постоянно препускане от място на място, с хилави наративни нишки между сцените и липса на емоционално натрупване, което да те накара да съпреживяваш активно с героите. Съпреживяване има всъщност, но то, като голяма част от реакцията към филма, е като че ли по-скоро рефлекс, придобит покрай книгите, предишните филми и цялостните ни зрителски навици, грижливо оформяни от  безчет добри и лоши холивудски творения.

Спор няма, самата книга на Толкин следва подобна структура на прехвърляне от място на място и скоростно описание на голяма част от сцените. Филмът обаче определено не иска да бъде детски филм и там му е големият проблем, защото хем не е такъв, хем му липсва зрелостта на Властелина. Джуджешката компания е блед заместител дори на хобитската дружина от началото на първия филм, а какво да си говорим изобщо за самата Задруга. Повечето от спътниците на Билбо се използвани най-вече за хумористично щриховане, понякога успешно, доста често незапомнящо се. Филмът е забавен, да, но по начин, по който да речем Карибски пирати е забавен в средняшките си моменти. Не мисля, че това е нещо, с което екранизация по Толкин би следвало да се гордее и да преследва като ефект, особено на фона на първата трилогия. Торин Дъбощит пък е далеч от присъствието на Арагорн. Не че съм очаквал еквивалентност между двата филма, само отбелязвам, че Хобит хем се опитва да повтори част от достойнствата на предшествениците си, хем се старае да избяга от цялостната емоционална натовареност, която е в сърцевината на властелините.

Оттам насетне множество от сцените изглеждат малко изкуствено закърпени върху филма. Съветът на Елронд, Галадриел, Саруман и Гандалф в Ломидол, например, създава впечатление за излишност и фен-сървис; „злодеите“ във филма, ако могат да се нарекат такива, сякаш са там единствено заради нуждата от тях, а част от започнатите истории, като тази с Некроманта, нямат никаква друга роля освен да подготвят почвата за следващите две части, както и да създадат идеята за връзка между двете трилогии. Един вид да оправдаят наличието на самостоятелна поредица от три филма за Билбо като нещо съществено. Нека да изчакаме втора и трета част, но на тази етап ми се струва, че май нямаше нужда. Джаксън лесно можеше да се вмести в два филма, в които вместо да наблъска де що бележка съществува в дневниците на Толкин, да се съсредоточи върху героите си. Визуалната красота така или иначе я има наследена от Властелина, по-добре да я бяха допълнили с усещане за пълнокръвност на света, а не със стандартното редуване на комедия-екшън-драма сцени, колкото пъти е нужно, за да се изпълнят три часа.

Хобит е красив, това не може да му се отрече. Но красивите природни пейзажи и декори не са достатъчни за истинско естетическо изживяване. Нужно е да се почувстваш вътре в главата на героите, да погледнеш през очите им и да се удивиш на света отвътре него самия, не просто да отчетеш впечатляващите движещи се картинки. В Задругата го имаше усещането за малкия и уплашен хобит, озовал се в неочаквано голям, плашещ и едновременно с това пълен с чудеса свят. Такова нещо аз не почувствах в Хобит. Не защото филмът е по-малко красив или защото актьорите не са добри (Йън МакКелън, Мартин Фрийман и Анди Саркис се справят превъзходно), а защото историята и разказът й са недомислени и скалъпени без по-дълбок поглед върху изходния материал. В този си вариант филмът е ни риба, ни рак, нито епичен, нито емоционално ангажиращ, нито лош, нито особено добър. Което го прави по-скоро излишен, като голяма част от филмите, бълвани от студията всяка година.

Жалко също така за оттеглянето на Гийермо Дел Торо от проекта. Далеч съм от мисълта, че той щеше да е имунизиран срещу посредствено представяне, но поне щеше да внесе доза различност и експерименталност. Да направи Хобит различим от Властелина, а не бледо копие. Единственото новаторство на Джаксън е новата технология на заснемането, от чиито технически детайли не вдявам нищо и не съм си правил труда да го правя. Факт е обаче, че в огромния BFI Imax в центъра на Лондон, където гледах филма, действието многократно се разпадаше в нефокусирани мазаници. Колкото и да си струваха някои от сцените, не мисля, че на този етап тази технология дава нещо незаменимо в сравнение със стандартното двузимерно преживяване. Напротив, спъва доста сериозно зрителя, и то насред някои от по-интензивните сцени.

Всички тези оплаквания не целят да принизят филма и да го омаловажат съвсем. Той си има достойнствата, самият шанс за ново тричасово потапяне в Средната Земя е такова достойнство. Потапянето обаче е изключително плитко, сравнявайки го с онова от предишните филми. Още накрая на прожекцията си дадох ясна сметка, че почти нищо няма да ми остане от този филм, вероятно дори като епизодични образи. Почти нищо заради нелошото начало в Графството (Over the Misty Mountains Cold е вълшебна) и страхотната сцена с Билбо и Ам-гъл в края. Надали обаче те ще са ми достатъчни, за да го гледам отново някога. Тъпо, но в крайна сметка очакванията клоняха натам още от момента, в който се разтръби удължаването на поредицата до три филма.

Оценка: Рандъм 7.5/10

<< Към „Хобит“ – Роланд

1 2