Villainous Vikings

Реших първото ми ревю на настолна игра да бъде за нещо любимо и сравнително неизвестно. Малко бижу, което би минало под радара на масовия играч, но заслужава всеки долар от цената си (уви, не намерих български разпространители на играта). Villainous Vikings ви предоставя възможността по интелигентен, елегантен и не твърде времеемък начин да се превъплътите в корав викинг, който кръстосва моретата в търсене на плячка. Трябва да бъдете дръзки, находчиви и мъничко късметлии, така че когато Рагнарок настъпи, да триумфирате над останалите капитани и да спечелите своето вечно място във Валхала.

Играта започва с избор или случайно разпределяне на викингите-капитани между играчите. Официално Villainous Vikings позволява игра от 3-ма до 5-ма участници, но на форумите в boardgamegeek.com (за незапознатите, това е imdb-то на бордовите игри) можете да откриете вариант за двама или дори соло игра. Самите капитани са осем на брой и най-често представят известно лице от историята или митологията на северняците – Рагнар, Лагерта, Ерик Червения и т.н. Всеки от тях се различава от останалите със своите специални умения, които са или пасивни – изпълняват се винаги, когато условията са налице, – или активни, които могат да бъдат използвани, когато получите символ чук при хвърляне на заровете. Въпросните умения предполагат различен стил на игра, който зависи както от възможностите на другите капитани, така и от етапа на играта, в който се намирате. Ерик Червения например има пасивното умение да получава два допълнителни символа меч (поражение), когато се сражава в неизследвани региони. Това е изключително полезно в началото на играта, когато всички региони са неизследвани, но сравнително скоро влиянието му започва да се губи, до момента в който всички региони вече са изследвани и това го превръща в практически мъртво умение. Както сами се досещате, това предполага Ерик да бъде агресивен в началото и да натрупа достатъчно инерция за следващите етапи на играта.

Споменах за регионите и сега е време да обясня. Картата във Villainous Vikings e разделена на седем региона – Франкия, Англия, Средиземноморието, Холмгард и др. – които съдържат различен брой локации. Въпросните локации и интеракциите ви с тях ще бъдат основното занимание по време на играта. Когато страховитите ви викинги достигнат Лондон, Атина, Константинопол или пък Киев, вие ще имате възможност да направите опустошителен набег и да спечелите значително количество злато, да ги завладеете, което ви носи по-малко злато, но получавате т.нар. victory points, да изискате от тях „данък“ без да ги нападате, да поправите кораба си или да купите наемник (ако такъв е наличен), който да прибавите към екипажа си. Преценката къде точно да ударите и колко да рискувате в битка е една от основните тръпки в играта. Ще атакувате ли тази сравнително незначителна исландска локация, която е почти сигурна плячка, но носи малко облаги, или ще си пробвате късмета с щурм на Париж, който е пазен от самия Карл Велики? А дори да успеете в атаката си над града, няма ли това да ви остави в твърде уязвима позиция за останалите играчи, които със задоволство потриват ръце при вида на повредения ви кораб?

Villainous Vikings ви изправя пред подобни решения почти непрекъснато и рядко има т.нар. „очевиден“ ход, както често случва при други бордови игри. Тук апетитът ви към поемане на рискове е определящ за начина, по който ще опитате да спечелите.

Победа постигате, когато съберете максимален брой victory points. Такива получавате по няколко начина, основният от които е вече споменатото завладяване на локации. Друг източник са победените суверени – могъщи воини, които охраняват определени локации. Victory points могат да бъдат получени и чрез обмяна на злато (единствения ресурс в играта) или при изпълняване на определено условие – успеете първи да завладеете три локации от един регион или пък четири локации, всяка от различен регион.

Златото, както сами ще разберете, често е от решаващо значение за успех в играта. То ви позволява по-бързо да приведете в бойна готовност повредения си кораб, да купите допълнителни символи меч в битка, да наемете воини, и в крайна сметка – да го обърнете в точно тези 2 victory points, които ви трябват за да излезете пред Пешо в класирането и да отмъкнете победата.

Каква роля играе късметът във Villainous Vikings? Бих казал умерена. В битка се хвърлят зарове, върху които има символи меч, щит и чук. Неособено сполучлив зар може да провали някоя по-дръзка атака или отчаяна защита, но често вие имате възможност да контролирате изхода с уменията си, с бонусите от членовете на екипажа, с купуване на допълнителни мечове или в краен случай – с жертване (sacrifice) на някой от активите ви, най-често локации. Интересен момент на случайност е и изтеглянето на карти от Journey Deck-а. Въпросното тесте се създава на случаен принцип в началото на играта и съдържа локациите, които ще бъдат налични по време на текущата сесия. Да, това означава, че не всички локации в играта ще бъдат в тестето за конкретния сблъсък и освен това – вие не знаете към кои региони се отнасят и кога ще излезе някоя от тях. Теоретично е възможно да се настаните удобно в някой регион и да чакате локация за него, която така и да не се появи.

Свързана ли е играта с твърде много конфронтация между капитаните? Независимо от впечатлението, с което сте останали дотук, Villainous Vikings може да бъде доста миролюбиво занимание и ако играчите преценят, могат да не пресекат пътя си нито веднъж до самия край на играта, когато Рагнарок ще ги принуди да кръстосат брадви (за това ще стане въпрос по-късно). Една от причините е, че (особено) при по-малък брой капитани и равномерно разпределение на локациите, всеки може щастливо да атакува неутрални земи и да не се меси в работите на съседчето по маса. Тоест, играта не ви принуждава да воювате един с друг. Втората причина, която може да бъде приета като плюс от едни и като минус от други, е че ползите от победа над друг капитан често са съмнителни. В играта няма елиминиране, така че освен ако не желаете да дръпнете назад лидера в класирането или пък да изместите друг играч от твърде сочен за плячкосване регион, обикновено ще ви се струва, че не си заслужава труда. Освен това, често нападателят също търпи поражения и е възможно търпелива трета страна да ви… изненада, точно когато сте изтощени след сражението.

Колко време отнема и как се движи играта? Една от най-силните страни на Villainous Vikings е съотношението между времето за изиграване и стратегическата й дълбочина. Тя попада в златната зона между кратките, парти игри и мастодонтите, изискващи дълги часове (Game of Thrones, Arkham Horror, вас гледам). Разбира се, колкото повече играчи участват, толкова по-дълга ще бъде сесията, но опитни капитани спокойно могат да приключат приключението за около час и половина. Освен това, действията, от които всеки играч извършва по две на ход, често минават за секунди. Липсва дразнещо изчакване и ако няма някой особено задълбочен мислител, вашият ред ще настъпи дълго преди да се отегчите.

За финал? За финал ви очаква Рагнарок – карта, която оповестява свършека на играта, като свиква капитаните за битка пред боговете. Именно механиката на Рагнарок – битка между всички капитани (до този момент битките могат да бъдат само между две страни) е и единствената ми забележка към играта. Лекотата и елегантността, с които Villainous Vikings тече до този момент, леко се губи в този сблъсък, който включва  повече сметки от небходимото и може да доведе до объркване.

Villainous Vikings е прекрасен пример как добра игра може да се комбинира с интересна тема, да предлага качествени избори, но да не бъде затормозяваща и да предложи забавление за вечерта без да изисква безкрайни часове в отплата. Пожелавам ви попътни ветрове и богата плячка!