Дизайнер: Steve Finn, Beth Sobel (art), Keith Matejka (solo mode)

Продължителност: ~20 мин.

Брой играчи: 1-4

Механика: set collection, grid movement, simultaneous action selection

Издател: Pencil First Games

За никого не е тайна, че съм фен на тематичните игри и изпитвам особена привързаност към фентъзито и фантастиката (ти да видиш!). От време навреме обаче погледът ми се спира на заглавия, нямащи много общо с традиционната насоченост на списанието. Понякога резултатите са разочароващи, друг път са средна хубост, но има и моменти, в които попадам на скрити бижута като Sunset over Water. Точно тези мигове на откривателство и чиста неподправена радост са една от причините да обожавам света на настолните игри (и да се чудя къде да складирам придобивките си).

Новото творение на Steve Finn (Biblios, Cosmic Run, Herbacious) ни поставя в обувките на художници, които търсят вдъхновение сред дивата природа, за да завършат поредната поръчка на някой богат колекционер или собственик на арт-галерия. В рамките на шест дни (всеки рунд е един ден), от един до четирима кандидати за слава обикалят из планини и гори, равнини и долини в търсене на перфектния пейзаж, който да увековечат на платното си. Ако сте обърнали внимание на карето под заглавието, вече ви е станало ясно, че в основата си Sunset over Water е игра със събиране на комплекти от карти. Особеното спрямо други подобни игри са едновременният избор на действия в началото на всеки игрови рунд и хитрият начин, по който се трупат част от точките.
Всеки от играчите разполага с осем карти за планиране, на които има изписан час от денонощието, посоки на движение и брой картини. Действието на играта се развива на поле от 5 на 5 карти с пейзажи (с феноменален арт от Beth Sobel), като в началото всички майстори на четката започват от позицията в центъра. В рамките на игровия рунд всеки изтегля 3 карти за планиране от личното си тесте, избира си една и връща останалите на дъното на тестето. Щом всички са готови, картите се разкриват и в зависимост от изписания час се определя редът, по който художниците ще обикалят из дивата природа и ще изобразяват вдъхновението си на платното. На всяка карта са изобразени възможните посоки на движение, максималният брой на полетата за придвижване и колко карти с пейзажи могат да бъдат нарисувани. Играчите не са задължени да се придвижат пълния брой полета, нито да нарисуват максималната бройка картини, но в повечето случаи е по-изгодно да го направят, дори и само за да затруднят конкурентите си. Рисуването на пейзажи се изразява във взимането им от игралното поле (принципът е, че трябва да сте минали през един пейзаж, за да го вземете) и се прави с една-едничка цел – изпълняването на поръчки, които носят така ценните точки за победа. Хитрият момент е, че това създава дупки в игралното поле, през които не може да се преминава и съответно може да (и често ще) обърка плановете на останалите играчи.
Щом даденият играч приключи с основните действия (придвижи се в избраната посока и нарисува съответния брой пейзажи), има възможност да изпълни някоя от наличните поръчки, като изчисти пейзажи с търсените символи (планини, цветя, водопади и пр.) и да провери дали случайно не покрива условието на картата с дневната цел. Именно дневната цел е един от забавните и хитри начини за отбелязване на точки в привидно неуспешни игрови рундове. За разлика от картите с поръчки, при дневната цел се гледа не кой пръв ще я постигне, а кой ще е последният изпълнил условието (например който ще се придвижи хоризонтално последен) и именно той прибира точките. Често в рамките на един игрови рунд тази карта ще мени притежателя си поне веднъж или два пъти. След като всички играчи приключат с ходовете си, дупките по игралното поле се попълват с нови карти с пейзажи, поръчките се допълват до броя на играчите плюс една, обръща се нова дневна цел и играта продължава, докато не изминат шест дни. Следва сумиране на точките от поръчките и дневните цели, добавяне на точка за всеки два символа на останалите карти с пейзажи, които не сте успели да обмените за поръчки, и обявяване на победителя.
При все че използва съвсем простички механики с движение по поле и събиране на комплекти, Sunset over Water предлага и достатъчно стратегически и тактически решения. Картите за планиране са 8 и са еднакви за всеки от играчите (с лека вариация в минутите след часовете, за може да се определи стартовият ред) и след два-три хода ще сте доста наясно с опциите на противниците си и ще трябва да взимате нелекото решение дали да станете много рано, за да се движите първи, или да се пробвате с по-късно ставане и да нарисувате повече пейзажи, рискувайки да не са останали поръчки. В допълнение към стандартната игра има и едно мини-разширение, Nature’s Muse, което добавя още един начин за отбелязване на точки и вкарва допълнително предизвикателство пред играчите. Помислено е и за феновете на соловите игри – Keith Matejka (дизайнер на Roll Player) е създал интересен вариант на правилата на Sunset over Water, който добавя няколко нови механики и прави играта доста предизвикателна.

И така, ако още не е станало ясно, нека да обобщим – препоръчвам Sunset over Water с две ръце и два крака, а Pencil First Games се наредиха сред компаниите, чиито бъдещи предложения ще следя с интерес.

Оценка: 8/10