Food Chain Island

В последните две-три години една скромна компания за настолни игри от Хедънфийлд, Ню Джърси, спечели сърцето ми и постепенно се превърна в мой личен фаворит по отношение на качествени заглавия на достъпни цени. Иде реч за симпатягите от Button Shy Games и тяхната серия Wallet Games (игри в портфейл). За един от най-големите им хитове Sprawlopolis вече сме писали ревю, а сега на фокус е Food Chain Island на дизайнера Скот Алмс.

Няма да е преувеличение, ако кажем, че Скот Алмс е едно от най-известните в наши дни имена в света на настолните игри. Популярността му се дължи основно на Tiny Epic серията, която предлага (кога успешно, кога не) епичен геймплей в малка кутийка. Е, Button Shy и Скот са отишли още една стъпка по-нататък и вече си говорим за много геймплей, събран в осемнайсет карти в малък портфейл.

Food Chain Island е първата от поредицата simply solo games, предназначени само за един играч. В основната версия има шестнайсет карти на сухоземни животни и две карти на морски животни. Сухоземните животни се разбъркват и се подреждат под формата на правоъгълник с четири колони и четири редици. Животните са номерирани от 0 до 15 и общото правило е, че могат да изяждат съседно животно, чийто номер е по-малък с 1, 2 или 3. Тоест вълкът, който е с номер 11, може да изяде животни с номера 10, 9 и 8. Когато хищникът изяде друго животно, поставяте картата му върху жертвата, така че да се образува купчинка. Купчинката се брои за едно животно и се движи заедно. След като си похапнете, се активира специалното умение на хищника. Уменията са най-различни и могат да повлияят и дори да променят стандартните правила на играта. Специалното умение на алигатора например е, че при следващия ход вместо да преместите хищника върху плячката, трябва да плъзнете плячката под хищника; рисът пък ви кара да прескочите едно животно (т.е. да се придвижите две полета по права линия) и пр. Целта на цялото занятие е да създадете перфектната хранителна верига и да овършеете острова. Печелите играта, ако в момента, в който няма легален ход, са останали три или по-малко животни.

На пръв поглед всичко звучи доста елементарно и в първите два-три хода вероятно ще ви се струва, че играта е твърде лесна. Вярвайте ми, съвсем не е така. Колкото повече животни падат жертва едно на друго, толкова по-малко ходове ще ви остават и така бленуваната победа ще се отдалечава. Тук на помощ се притичват двете водни животни, които са нещо като жокери със специални умения, които ви позволяват да счупите играта. Може да ги използвате само по веднъж – акулата ви позволява да преместите животно едно поле и да изядете друго с по-ниска стойност, независимо дали отговаря на условието да е по-ниска с 1, 2 или 3, а китът позволява да преместите някое животно на произволно поле. Дори и с тяхна помощ обаче победата не е сигурна.

Food Chain Island има и няколко мини-разширения, които добавят нови карти и допълнителни правила. Tough Skies вкарва хищни птици, които по подобие на водните животни стоят встрани от игралното поле. В рамките на игралната сесия се използва само една птица, но за разлика от водните животни, чиято употреба е по желание, за да спечелите задължително в някакъв момент, трябва да използвате умението на птицата. Friendly Waters добавя още водни обитатели, Lost Beasts вкарва динозаври в картинката и дава възможност да играете с двайсет карти вместо с шестнайсет и на игрално поле с различна форма, а Legendary Creatures добавя митологични зверове. Разширенията могат да се смесват както ви душа иска и с това преиграваемостта става огромна.

Ако обичате главоблъсканиците и си търсите игра, която се побира в задния ви джоб, Food Chain Island е прекресен избор. Button Shy Games за пореден път доказват, че не е необходимо една игра да идва в огромна кутия с тонове пластмаса, за да предложи пристрастяващо преживяване.