Bioshock Infinite: Burial at Sea – Episode 1

Последните няколко години разпространителите на игри се сдобиха с нова страст – бясната разработка на допълнително съдържание (DLC) с различни степени на безсмисленост, за да се издои още някой-друг долар от играчите. В името на тази заветна цел ни зариват със скинове, оръжия и брони, които на никого не са притрябвали. Подмолно искат още пари за неща, които са на диска по начало. Рекламират ни DLC-та в самия геймплей. Губят времето на разработчиците, карайки ги да правят мини-експанжъни, които са с 1/20 от дължината на основната игра, но се продават за 1/4 от цената й… В един момент се пръкна и гениалната идея за “Season pass”-овете, които се предполага да закупим на доверие с надеждата, че в някакъв щастлив момент ще получим цял пакет DLC-та и те дори може да стават за нещо.

Тук идва Bioshock Infinite: Burial at Sea. Разработката на това разширение започна чак след пускането на играта, но 2К веднага пуснаха Season pass, за да си приберат двайсетте долара предварително. Тогава започна здравото чакане. Месец, два, три… половин година минаха, докато най-накрая след осем месеца разработчиците от Irrational със зор снесоха един двучасов епизод, който ни оставя да чакаме следващото DLC.

Все пак идеята изглеждаше сравнително любопитна поне на хартия. Главните герои от Infinite (Букър де Уит и Елизабет) са сложени в контекста на подводния град Рапчър през 1958-ма преди той да бъде разрушен и да се превърне в гениалния смахнат сетинг на оригиналния Bioshock. В началото изглежда все едно на Irrational им се е получило. Визията е стилна и прекрасна, Рапчър е жив и пълен с интересни идиоти.

Тогава обаче започва екшънът и всичко отива на кино. Вместо да се върнем към корените на поредицата геймплеят, оръжията и уменията са взети директно от Колумбия (въздушния град в Infinite) и повечето просто не пасват в контекста на Рапчър. Особено очеизбождащи са използваните за траспорт в облаците “skyline”-ове, които въобще не съществуваха в оригиналния Bioshock и няма никаква логика да присъстват в разширението. Irrational поне са съобразили куршумите да са малко по-малко и се харчат доста по-бързо, но Елизабет пак влиза в ролята на портативна хвърлячка на медпакове и амуниции, да не говорим че продължава да вади интересни неща от портали към други вселени, така че уж позасиленият стелт елемент реално е ненужен.

Историята на основната игра беше перфектно завършена без каквито и да е компромиси и Burial at Sea засега се очертава като излишно, изсмукано от пръстите продължение. Както е известно на всички, изиграли Bioshock и Bioshock 2, Рапчър също вече е изчерпан и няма накъде да бъде развит. Така че Irrational бият не един, ами два вече мъртви коня (сори за английския идиом), давайки ни още от същото, вместо да съсредоточат ресурсите си върху нещо наистина ново и интересно.