The Unremembered

Рядко ми се случва да започна книга, която след това да не довърша. Още по-рядко – да бъда достатъчно разочарован от дадено заглавие, за да го даря в книжарница втора ръка. The Unremembered на американеца Питър Орулиън спада и към двете категории.

Трябва да призная, че след като си поръчах книгата, я очаквах с истински трепет. Ревютата, които се появяваха онлайн, не бяха невероятни, но аз винаги съм се стремял да не се влияя от чуждото мнение. Разни хора, разни идеали. Е, този път западните критици се оказаха прави, защото The Unremembered е един от най-разочароващите дебютни фентъзи романи, които някога съм чел. За какво се разказва? Най-бързият и лесен начин да го обобщя би бил да ви препоръчам да прочетете Окото на света от Робърт Джордан. Сменете имената на героите, наречете тролоците „бар‘дин“, Тъмния – the Whitened (Избеленият? Избелелият?!), опитайте се да си представите Моарейн като мъж, а Лан – като седемнадесетгодишно девойче, и горе-долу ще можете да се престорите, че сте чели The Unremembered.

Историята на романа започва в малкото градче The Hollows, където Тан Джунел живее със сестра си Уендра и приятелите си Сътър и Брейтен. The Hollows е място, което не е имало лорд-покровител от векове и където по принцип никога нищо не се случва. До деня, в който един мърдраал… не, грешка на езика, един Velle, странно напомнящ на вече споменатия мърдраал, напада Тан в гората. Следва една невероятна гонитба, след което на сцената се появяват останалите главни действащи лица – Сътър (пакостлив младеж с крива усмивка, който си мечтае да напусне the Hollows) и мистериозният странник Венданж, дошъл да отведе Тан и приятелите му от градчето. Стражникът на Венданж… още една грешка, момичето от Далечините, което носи менящ цветовете си плащ и само се държи като Стражник, Мира, също стъпва на сцената… И оставя читателя напълно незаинтересован.

От тук насетне The Unremembered следва събитията от Окото на светa почти глава по глава, като повечето завъртания на сюжета са предсказуеми, ако сте чели книгата на Робърт Джордан веднъж, или няколко пъти, както беше моят случай. Моарейн-Венданж се оказва Айез Седай-Шеасон, споменават се the sodalist (които са дори по-Стражници от Мира!), появява се Лигата на цивилизацията, чиито методи и цели страшно напомнят за Чедата на Светлината. И още, и още препратки към Джордан, които в един момент започват да те карат да се чудиш защо The Unremembered изобщо е била издадена. Кулминацията, когато се споменава Изворът на Световете (Окото), беше моментът, в който аз лично се отказах от романа. Най-просто казано, вече знаех как ще свърши книгата. Затова си позволих да прескоча до последната сцена. Е, ако си спомняте Моарейн в крайните редове на Окото на света, и сте склонни да я наречете Венданж още един последен път, тогава вие също знаете как завършва The Unremembered.

Нека не бъда грешно разбран. Питър Орулиън има и свежи идеи. Стилът му също е приятен, а светът му – достатъчно добре развит и осъзнат, за да се хареса на читателите на епично фентъзи. Проблемът е, че оригиналните идеи се губят в преразказа на събитията от Окото на света, а героите (след 700 страници) си остават клиширани и безинтересни. Също така, на места дългите описания започват да забавят действието и по-скоро да разсейват читателя, отколкото да го впримчват още по-силно в историята. Дали бих дал втори шанс на Орулиън? Не мисля. Понастоящем има твърде много автори, нови и класически, с чиито романи бих предпочел да си прекарам времето. А и да не забравяме, че A Memory of Light е вече на пазара.

Плюсове:

+ Добре развит и осъзнат свят.
+ Отлично написана, като за дебютен роман.
+ Немалко зрелищни сцени, които потенциално биха могли да са доста ефективни.
+ Уендра.
+ Припомня ни защо обичаме Колелото на времето.

 Минуси:

– Еднопластови герои с малко или много предвидимо развитие.
– Тромава проза на места.
– Кулминационни моменти, които са неубедителни и те остават безразличен.
– Напълно неоригинален сюжет.
– Венданж.
– Припомня ни защо обичаме Колелото на времето.

Най-просто казано, ако се чудите дали да прочетете The Unremembered, прочетете Окото на Света.