The Relentless Moon The Lady Astronaut, Book 3

Великолепната Lady Astronaut поредица на Мери Робинет Ковал заслужено обра овациите на публиката (дори тези на колегата Дем) преди две години. Но в тази вселена има много по-големи проблеми от стремежа на Елма Йорк да стане първата жена-астронавт. Оригиналната повест ни гарантира, че хората ще избягат от Земята преди парниковият ефект да я направи необитаема, но не е трудно да си представим колко огромни са преградите пред тях.

The Relentless Moon се развива по същото време като The Fated Sky. Докато Елма и Паркър Стетсън са на тригодишното си пътешествие към Марс, Земята е разтърсвана от природни бедствия. Климатичните промени след удара на метеорита са глобални и жертвите са неизброими. И въпреки огромния напредък на космическата програма, едно нещо е ясно – не всички ще имат шанса да напуснат умиращата планета. Това води до зараждането на терористични организации, които всяват страх и пропаганда. В опита си да компрометират IAC и да пренасочат ресурсите на земните правителства към борба с неумолимия климатичен колапс, те са си поставили за цел да унищожат лунната колония.

Но на пътя им е Никол Уаргин – член на първата група астронавти и съпруга на губернатора на Канзас. Докато Елма е учен, Никол е политик и нещо повече – трениран шпионин. Мъжете постоянно я подценяват, защото никой не подозира на какво е способна. Но когато вълната от саботажи помита лунната колония, тя е единствената, която може да спаси бъдещето на човешката раса.

The Relentless Moon е много различно четиво от предишните две книги. Докато те са по-скоро хроника на амбициозен проект, тук историята е повече шпионски трилър. Играта на котка и мишка между Никол и анонимните терористи, скрити сред колонистите, ме държа в напрежение от началото до края на книгата.

Ковал, естествено, отново налива литри шейсетарска атмосфера. Макар и историята на САЩ да се е променила драматично през последното десетилетия, старите предразсъдъци още са тук. Расизмът и сексизмът са все така силни и все така на власт. Никол постоянно трябва да се доказва равна на мъже, от които е многократно по-компетентна. Ковал не се свени и да направи тънък паралел с настоящата реалност, където научният процес често бива изтикван на заден план за сметка на параноичен популизъм.

Предишните две книги страдаха в известна степен от неспособността на Елма да надмогне расизма около себе си. Въпреки реализма на това поведение, немалка част от взаимоотношенията ѝ с чернокожи герои беше неприятна за четене. The Relentless Moon се справя доста по-добре, по простата причина, че Никол е много по-активен персонаж от Елма. Когато тя става свидетел на предразсъдъци, реакцията никога не е пасивна.

Друга тема, която се завръща в книгата, е тази за личните демони. Никол страда от доста тежка анорексия, която на моменти буквално застрашава живота ѝ по време на опасностите на луната. Личи си, че Мери Робинет е разучила проблема сериозно и го използва с цел да изгради пълнокръвен персонаж, а не действа просто в името на ненужната драма. Проблемите на Никол са нюансирано поднесени и третирани сериозно като част от сюжета, а не просто декор.

В жанрово отношение The Relentless Moon е доста различно четиво от предходните две части, но на ниво атмосфера усещането е за завръщане в познат свят. Качеството на историята и персонажите е на типичното за Ковал високо ниво и честно казано тази книга ми хареса много повече от The Fated Sky. Надявам се да видим още приключения в Lady Astronaut вселената, защото в нея определено има много материал.