The Obelisk Gate

The Obelisk Gate е продължението на The Fifth Season и втори том от планираната трилогия The Broken Earth. Очакванията ми към романа бяха доста високи с оглед таланта на авторката и впечатляващия първи том, който спечели наградата Хюго преди няколко месеца. От друга страна, всички знаем колко често се случва средните томове в трилогиите да са най-слаби и развлачени, така че имах едно наум. В крайна сметка романът се оказа достойно продължение, макар да отстъпва леко на първия като качество.

В началото на този том Петият сезон, започнал в The Fifth Season, е в разгара си, и оцеляването става все по-трудно (ако не знаете какво е ороген, Пети сезон и други елементи от сетинга, вижте ревюто на първия том тук). The Obelisk Gate има две основни сюжетни линии. Едната е тази на главната героиня от предната книга, Есун, която отново е разказана по нетрадиционен начин – от второ лице и в сегашно време. Тя продължава непосредствено от края на предишния том и проследява както опитите на Алабастър да научи Есун да контролира загадъчните обелиски – спътници на планетата, така и усилията на лидерите на подземното селище Кастрима да се справят с множеството проблеми, пред които са изправени.

Другата сюжетна линия е разказана от трето лице и разглежда събитията в живота на дъщерята на Есун – Насун. В началото на предишния том героинята на осемгодишна възраст е принудена да напусне родния си дом заедно с баща си, след като той убива малкия ѝ брат, когато открива, че е ороген. Насун, също като майка си и брат си, е ороген с огромен потенциал и баща ѝ иска да я заведе във Found Moon, селище на другия край на континента, заради получена информация, че там ще могат да я „излекуват“. Насун има сериозни съмнения относно достоверността на слуха, но няма друг избор освен да придружи баща си, като по пътя най-вече се стреми да избягва изблиците му на насилие.

Бащата на Насун се люшка между силните си предубеждения към орогените, яростта си от измамата на Есун и родителската си любов към Насун. В резултат той е избухлив и непредвидим. Заради него Насун се държи по начин, крайно нетипичен за дете на нейната възраст – през цялото време ѝ се налага да мисли какво говори и прави и да го наблюдава внимателно за признаци на нов изблик на ярост. Това води до нейното преждевременно съзряване като личност, но и до сериозни психологически проблеми. За тях допринася и фактът, че майка ѝ, в стремежа си да убеди Насун да запази в тайна орогенските си способности, е била доста сурова в обучението ѝ още от невръстна възраст и на моменти е използвала брутални методи. И всъщност тъкмо баща ѝ е бил родителят, когото тя е обичала повече, тъй като се е отнасял доста по-добре с нея преди трагичните събития от пролога на първия том на трилогията. Всичко това е предпоставка за изключително интригуваща гледна точка, която става още по-интересна с появата на пазителя Шафа. Той ни е познат от първия том като човека, контролирал и наставлявал Есун в ранните ѝ години, но тук има доста различни цели.

От двете сюжетни линии тази на Насун определено е далеч по-динамична и по-интересна от психологическа гледна точка. Личностната еволюция, настъпила в резултат на всичките изпитания и дилеми, през които преминава героинята, е чудесно описана и за мен лично е най-силната страна на романа. Развитието на Шафа като персонаж също е отлично издържано.

Сюжетната линия на Есун не се фокусира толкова върху развитие на героите и психологическо обрисуване, колкото върху търсенето на отговор на въпросите, поставени в клифхенгъра на предишния том. То е само по себе си интригуващо, но получените отговори са малко и пораждат още въпроси, които явно ще останат за последния том. Плюс е, че ни се дава доста информация за загадъчната раса на Stone Eater-ите – те са една от най-интересните особености на сетинга и с основна роля в глобалния конфликт, в който се замесват Алабастър, Есун и Насун. Друга основна част от тази сюжетна линия са делничните изпитания за общността в Кастрима, но макар и сред тях да имаше няколко силни момента, повечето лично на мен не ми бяха особено интересни. Освен това някои от основните герои тук не са кой знае колко интригуващи, а получават значително внимание.

The Obelisk Gate продължава тенденцията от предишния том да няма типични положителни герои. И двете главни героини извършват няколко акта на насилие, които в морално отношение са най-малкото противоречиви. Често изборът, пред който са изправени героите, е между няколко възможности, сред които няма нито една „добра“ от гледна точка на конвенционалната етика. Романът определено не е за вас, ако избягвате да четете книги с много трагични моменти, насилие и бруталност. Животът по времето на Петия сезон е тежък и почти всички герои следват принципа „Целта оправдава средствата“.

Прозата на Джемисин отново е на високо ниво и благодарение на нея този толкова различен от нашия свят оживява за читателя. Тя допринася много за емоционалното въздействие на трагичните моменти и за епичното усещане, постигнато в сцените, показващи как орогенните умения са използвани в голям мащаб.

Основната слабост на романа е, че сюжетната линия на Есун на моменти е леко развлачена и ни занимава с прекалено делнични въпроси предвид екстремната ситуация. Въпреки това определено си струва четенето и създава добри предпоставки за силен завършек на трилогията.