The Deep

Ривърс Соломон се появи на фантастичната сцена преди три години, с дебютния си роман An Unkindness of Ghosts – алегория за робските плантации на американския Юг на борда на субсветлинен космически кораб. Три години по-късно повестта на Соломон*, The Deep, номинирана за Хюго, продължава тази траектория и разказва история, изпълнена с болка и травма.

Йету е историкът на своя народ. Тя е единствената от вида си, която помни миналото. Ваджинру живеят в дълбините на океана, безпаметни и щастливи, неспособни да задържат повече от ден-два в паметта си. За да запазят идентичността си, те се събират веднъж в годината и историкът ги впримчва в транс, който им позволява да преживеят миналото, от създаването на вида им до наши дни.

Но Йету е неимоверно чувствителна. Кожата ѝ е способна да улови и най-малкото движение във водата, и най-лекия електрически импулс. Тя живее в постоянна болка, а колосалната тежест на миналото непрестанно заплашва да я погълне. Това, което останалите Ваджинру отказват да помнят, тя не може да забрави – произхода на подводните обитатели. Бременните жени, изхвърлени през борда по пътя от Африка към Новия свят. Децата им, родени в океана в предсмъртните им мигове, трансформирани от магията му в създания, способни да оцелеят в дълбоките течения.

The Deep е великолепно написана, но неимоверно тъжна история. Опитът на Йету да избегне болката от споделянето на спомените резонира с болката на народа ѝ, довела до решението изначално да се отърси от тези спомени. Болка, която Соломон дори не се опитва да завоалира като символ на болката на наследниците на африканските роби, живеещи в Америка и други части на света, търсещи смисъл в трагедията на миналото си.

Историята на света на повестта е не по-малко трагична. Без да насочва вниманието на читателя в тази посока, Соломон дава ясно да се разбере, че действието се развива столетия в нашето бъдеще, в свят, който е преживял колосално бедствие. Когато хората от повърхността са се опитали да изтребят Ваджинру, за да стигнат до петрола, над който те плуват, децата на океана са събудили гнева му и са потопили света под колосални вълни, избивайки по-голямата част от двукраките си предци.

Но при все трагизма, заложен в основата ѝ, The Deep е позитивно преживяване. Историята започва с бягство от агонията на миналото, но пътешествията на Йету я водят към силата, нужна, за да превъзмогне тази агония и да спре да бяга. Осъзнаването, че споделената болка може да бъде осмислена и да се превърне в катализатор на нещо ново и положително. При все че на ниво съдържание това не е леко четиво, The Deep е великолепно написана, има какво да каже, и абсолютно заслужава да ѝ отделите време.