Tales from the Loop

Tales from the Loop на Simon Stålenhag е разказ за „детство, което никога не е било, и за бъдеще, което е можело да бъде“. Далеч повече визуално произведение, отколкото текстово, книгата излиза през 2014 г. в Швеция и се приема изключително добре; впоследствие илюстрации от нея се превръщат в небивал Интернет хит, което пък води до успешна Kickstarter кампания за издаването ѝ на английски език. Всъщност, кампанията е толкова успешна, че бива издадена и втора книга – Things from the Flood, – a след това и се провежда нова кампания, този път за създаване на RPG игра в същия сетинг (сравнявана като усещане със Stranger Things и подкаста Welcome to the Nightvale – вероятно има защо, отдалече си личи нарочно търсената близост поне с хитовия сериал на Netflix).

Накратко за какво иде реч. По време на Втората световна война руски учен открива т. нар. магнетринен ефект, който се изразява във взаимодействие с магнитното поле на Земята. Ефектът позволява да бъдат построени превозни средства, придвижващи се на този принцип – на практика чрез левитация. Машините не са достатъчно надеждни, за да изместят двигателите с вътрешно горене като основен метод за транспорт на хора, но се оказват идеални за пренос на големи товари, което пък от своя страна способства започването на големи строителни проекти и води до усилени разработки в областта на роботиката.

Tales from the Loop разказва за  Mälaröarna през 80-те и 90-те години на миналия век – област от няколко острова и полуострова в южна Швеция. През 50-те и 60-те Mälaröarna се превръща в особено място. Под островите шведското правителство изгражда най-големия ускорител на елементарни частици в света, а на повърхността – огромна инфраструктурна мрежа, която да обслужва съоръжението. Оформя се интересна смесица от местни жители, които живеят своите нормални животи, и учени и инженери, които стопанисват и манипулират немислимата машинария под земята. Многобройните инсталации пък почти се превръщат в част от красивите северни пейзажи.

Книгата разказва за полувъобразеното детство на автора, който заедно с приятелите си израства сред тази странна обстановка, хем посвоему съвсем нормална, хем изпъстрена с почти ежедневните чудеса на това алтернативно бъдеще-в-миналото. Експерименталната дейност на ускорителя е довела до голям напредък в много области, но бърникането из чарковете на Вселената е предизвикало нещо, което не е трябвало да се случва; може би това довежда и до изваждането на ускорителя от работа към средата на 90-те. Малко по малко грамадната инфраструктура запада и се слива все повече с природата, а от време на време странни неща дават повод на местните дечурлига да фантазират какви ли не случки, зародили се в лабораториите и Гравитрона – сърцето на ускорителя. Полуразумни бегълци роботи и същества от минали времена бродят из горите, а немалка част от местните хора също допринасят към цялата тази одомашнена странност чрез собствените си причудливи особености и навици.

Tales from the Loop e преди всичко прелестно произведение на изкуството. Около стотината рисунки в нея създават много силно усещане за истинността на това никога неслучило се време-място. Природата на островите, гигантските кули, множеството ретро-футуристични машини, животът на самите хора – визуалните детайли улавят духа и усещането за място на този свят и, макар и да не могат да го разгърнат по-надалеч, бързо посяват семе въображаема носталгия и силното желание ти също да си бил хлапе там и тогава. Не защото децата в книгата изглеждат кой знае колко по-специални и различни; даже напротив, именно защото изглеждат съвсем нормални, със същите проблеми, и все пак под и около тях жужи някаква гигантска мистерия, един цял нов свят. Книгата съдържа и немалко текст, който добавя солидно количество информация, но трябва да се отбележи, че макар и да е добре написан, художествената му стойност не е особено висока; това просто не е фокусът на Tales from the Loop.

Никак не е учудващо, че от този проект се е пръкнала ролева игра. Този свят си плаче да бъде изследван, мистериите му да бъдат разплитани; наред с усещането за чудо, книгата успява да втълпи и силно усещане за материалността на ежедневния живот, за всичките многобройни възможни начини, по които хората могат да взаимодействат с машините, с ефектите от научно-технологичната дейност. Доколкото разбирам, механиката на играта е съсредоточена не толкова върху битки и светоизместващи приключения, колкото върху израстването и взаимодействията между хлапетата, в които се вселяват играчите. Това също е заложено в илюстрациите на Stålenhag и в текста, които щрихират съвсем бегло детството, но достатъчно изразително, че да те убедят в многоизмерността му. Tales from the Loop в крайна сметка е точно това – семе във въображението и силна меланхолия по неслучилото се бъдеще и далечните земи, по детството и ритуалите на съзряване. Втората книга – Things from the Flood – също изглежда чудесно, а ако сме късметлии, кой знае, може някой ден да се наслаждаваме на един скандинавски братовчед на Stranger Things (в RPG играта между другото е включен и бонус сетинг в САЩ, само че не в щата Индиана, а в Невада; една от историите в Tales from the Loop за кратко ни пренася дотам през усукванията на време-пространството). Или пък може би на художествена литература в същия свят. Дотогава можем да се радваме на наистина уникалните картини на Stålenhag и да ги оставяме да водят въображението ни към едни малко по-инакви възможни светове.