Spanish Women of Wonder

Разказът е една от най-податливите на експериментация и гимнастика на въображението форми на литературата, което важи с двойна сила, когато стане дума за спекулативните жанрове – научна фантастиката, фентъзи, хорър, уиърд, слипстрийм, сюрреализъм и т.н. Дори встрани от експерименталното, колкото и добре да разбирам желанието понякога просто да седнеш с дебела, тухлеста книга от многотомна поредица и да потънеш в страниците ѝ, независимо от потенциалното ѝ качество, напоследък все повече ме влекат по-кратките творби, независимо дали под формата на роман, или на разказ. В този дух, миналата година по това време вниманието ми бе привлечено от Kickstarter кампания за сборник с преводни разкази от испаноезични автори на фантастика, а именно Spanish Women of Wonder. След като прочетох повече за хората, замесени в проекта, и разбрах, че има одобрението на ветеран в издаването на фанастика като Ан Вандърмиър, чинно подкрепих кампанията и забравих за нея. Наскоро бях подсетен от имейла си за получената електронна бройка на книгата и я зачетох бавно и славно при първа възможност.

Разказите, публикувани в испаноезичното издание на антологията Alucinadas, са избрани сред 185 творби, получени от Испания, Аржентина, Мексико, Пуерто Рико, Куба, Чили, Перу, Гватемала, Венецуела, Доминиканската Република и дори от Румъния. Резултатът от тежкия редакторски труд на Кристина Масия, Кристина Хурадо и Летисия Лара са десетте разказа, публикувани в сборника, включващи авторки от няколко от изброените страни. Пазарната слепота за автори жени, независимо от жанра, си остава проблем в книгоиздаването в световен план, с изключение на неща като любовните романи и детската литература, които са доминирани от жени. Във въведението си към книгата, Кристина Хурадо споделя, че положението на испаноезичния пазар е още по-зле – дори като цяло, а не само за жените. Явно автори, пишещи на матерния си език във фантастичните жанрове, трудно намират почва сред книгоиздателите. Та с този контекст наум, именно този опит да се извади наяве на международната фантастична сцена най-доброто, написано от испаноговорящи жени, според мен заслужава сам по себе си похвала, независимо от резултатите. А в случая те са много добри.

Тематично и под-жанрово разказите са много разнообразни – има истории за първи контакт, пътуване във времето, климатични промени, генетични модификации на хора и на животни, космически пътешествия, изкуствен интелект и други от класическите мотиви и тропи на фантастичните жанрове. Подходът на авторките е понякога по-класически, като военно-екшънестата история за първи контакт The Infestation на Фелисидад Мартинес или Red Houses на Ниевес Делгадо, занимаващ се с убийства във фабрика, извършени от дефективни сексроботи. Други пък клонят към необичаен миш-маш от жанрове, като Welcome to Croatoan на Лейла Мартинез Висенте, който смесва квантова физика, наркотици, дежа вю и екзистенциален хорър и то по много по-добър начин от Филип Дик, при все че главната спекулативна идея не ме убеди докрай в достоверността си. Или пък езиково игривия Techt на София Рей, занимаващ се с екстремно обедняване на един език и влиянието на този процес върху човешките мисли и съзнание.

Моите безспорни любимци обаче са Terpsichore на Тереса П. Мира де Ечеверия, Black Isle на Мариън Уомак и By The Light of the Electronic Moon на Анджелика Городишер. Terpsichore е първият разказ в антологията и разкошно написана космическа и клоняща към постчовешкото фантастика, в която в далечното бъдеще капитан Стефана Юриевна Левитанова от Санкт Петербург поема на галактическа експедиция с едноименния квантов кораб. Екипажът ѝ се състои от нейни двойници от други вселени и Пьотр, немъртвото тяло, помещаващо изкуствените интелекти на кораба. Езикът е изключително емоционално наситен и поетичен, което подхожда на неземните пейзажи и феномени, които героите срещат в пътуването си, но и контрастира по взаимнодопълващ се начин с научната „твърдост“ на разказа, а леко объркващият финал е изключително красив по дълбоко странен начин.

Black Isle е написан и преведен от самата авторка в стила на класически британски роман а ла Йън МакЮън и разказва за една силно климатично променена Шотландия, където главният герой работи като учен за голяма биогенетична фирма, занимаваща се със съживяване на мъртви видове и контролиране на климатичните условия, за да могат да процъфтяват, когато в един момент дизайнерските им орли рибари започват мистериозно да измират. Разказът умело балансира тихата емоционалност на протагониста с елементи на корпоративен трилър и критика на отношението на човека към природата едновременно като нещо, което трябва да бъде спасено, и като инструмент, който да бъде употребяван.

By The Light of the Electronic Moon е единадесетият и последен разказ в сборника, даден на начинанието от силно влиятелната в родната си Аржентина авторка като вид благословия и е част от нейната поредица за Трафалгар Медрано, интергалактически търговец и плейбой. Тонът е лековат, а цивилизациите и планетите, които Трафалгар посещава, са учудващо сходни с нашата, но винаги с някаква разлика и ми напомни на ранните разкази за Ийон Тихи на Станислав Лем, до голяма степен заради шеговития тон и сатиричните елементи, като същевременно си остава наистина свой.

Не знам испански, съответно не мога да коментирам точността на преводачите Лорънс Шимел (превел Terpsichore), Амалия Гладхарт (превела By The Light of the Electronic Moon) и Сю Бърк (превела останалите), но ако има грешки, със сигурност не са на повърхностното ниво, особено предвид колко са сложни някои от текстовете в книгата и колко добре се усеща стилистичната полифония в сборника. Харесват ми и кратките биографични текстове след всеки разказ, представящи авторките им. Има известно количество печатни грешки, което прави леко лошо впечатление, но това е кажи-речи единственият недостатък на един много добър сборник със спекулативна проза. Ако ви се чете добра чуждестранна фантастика, веднага хващайте Spanish Women of Wonder, определено няма да загубите.