Червен изгрев

Червен изгрев на Пиърс Браун, първа част от предстояща трилогия, пристигна на родния пазар с доста добри препоръки. Романът е носител на наградата на сайта Goodreads за 2014-та в категорията Best Debut Goodreads Author, с издаването му се заема не друг, а Сиела, преводът е поверен на Светлана Комогорова-Комата, а на задната корица блестят сравнения с Игра на тронове, Игрите на глада и Повелителят на мухите. Всичко това създаде в мен очаквания за нещо, ако не впечатляващо, то поне грабващо, интересно и сравнително добре написано. За жалост обаче Червен изгрев не успя ги да оправдае, или поне не напълно.

Нека започна с това – книгата твърдо принадлежи към групата на все по-масово издаваните young adult романи. Или, казано по-просто – книги за тийнейджъри. Не бих казал, че това е лошо само по себе си, защото никой жанр не е лош сам по себе си. В последните години прочетох не едно и две young adult заглавия и искрено се насладих на някои от тях. Проблемът е друг. Има два типа young adult романи – такива, които специално искат да разкажат история за тийнейджъри, да предадат възможно най-истински сложните проблеми на тази противоречива възраст, и такива, които имат мащабни социални и философски идеи, но просто са по-посредствено написани и затова избират да пробият сред по-младите и неопитни читатели.  Червен изгрев принадлежи по-скоро към вторите.

Романът разказва историята на Дароу – млад мъж, работещ при нечовешки условия в мините на планетата Марс. Дароу е точно такъв, какъвто читателят би очаквал – интелигентен, сръчен, талантлив, но и горделив, непреклонен и избухлив. И е едва на шестнадесет. Малко след като губи младата си съпруга, Дароу е потърсен от бунтовническата групировка „Синовете на Арес“ и е помолен да се включи в предстоящия голям бунт, чиято цел е да разруши несправедливата социална система. Ала ролята, която са му отредили, не е точно такава, каквато Дароу би очаквал – бунтовниците искат да го снабдят с фалшива самоличност и да го внедрят във висшите кръгове, за да може един ден Дароу да им помогне да унищожат системата отвътре. Неохотно момчето се съгласява и поема по опасен път, който скоро го изправя пред безбройни кървави изпитания от различно естество.

Социалната тематика, или поне опитът за такава, е може би най-големият плюс на романа. Още началните страници ме грабнаха със своята приятна соц-реторика. Виждаме млад „Червен” миньор, изпълнен със справедлив гняв срещу „Златните” империалисти, които го експлоатират и убедено обясняват, че друг порядък не е възможен, тъй като хората не са равни, затова всеки трябва да си знае мястото в обществения строй и някои просто трябва да властват над други. В пролога се срещат изречения като:

„Казват, че смирените ще наследят земното царство. Че силните трябва да се грижат за крехките. Това е Благородната лъжа на Демокрацията. Ракът, поразил човечеството. (…) Ала аз не съм Златен. Червен съм. Той смята хората като мен за слабаци. Мисли ме за тъп, за немощен, за получовек. Не  съм отраснал в дворци. Не съм яздил коне из ливади, не съм ял ястия от езичета на колибри. Изкован съм в търбуха на този жесток свят. Омразата наточи острието ми. А любовта ме закали.”

Не звучи ужасяващо оригинално, но все пак е достатъчно надъхващо и приятно, като за развлекателна книга. С напредването на романа сложността на социалните идеи се задълбочава (в границите на young adult жанра, естествено) – срещат се по-детайлни описания на различните нива в йерархията, както и на механизмите, служещи за поддържането на неравенството. Главните герои разсъждават по тези въпроси и мислите, които се въртят в главите им, не просто звучат смислено, но и реално произхождат от ситуациите, в които героите попадат.

Проблемът е в това, че Пиърс Браун поднася всичките си концепции… малко дърварски. Често една и съща мисъл е повторена с няколко различни изречения в рамките на един абзац, като това повторение не води до развиване и задълбочаване на идеята, а служи само като чук, с който тя да бъде набита в главата на читателя. Героите, както казах по-горе, разсъждават логично, но определено не разсъждават като тийнейджъри. И оттук си вадя заключението, че Браун е избрал да ги направи тийнейджъри не защото е искал да покаже тийнейджърския начин на мислене, а защото е сметнал, че по-калпаво изказаните социални идеи ще стоят по на място в главата на незрял човек или поне ще бъдат по-безпроблемно приети от незрял читател.

Цялостното ниво на сюжета е по-скоро задоволително. Първите глави са ужасяващо мудни и непростимо предвидими. Стотина страници по-късно действието постепенно става интригуващо, а темпото – бързо и хармонично. Втората половина на книгата е пълна с екшън – двубои, масови битки, кървави сцени, засади и обсади, бичувания, рязане на крайници, въобще пълният комплект. Това е придружено от доволно количество обрати, някои от които са действително изненадващи. Ако търсите история от този тип, тук определено има какво да ви хареса. Вярно, повечето от второстепенните герои са напълно безлични, повърхностни и взаимнозаменяеми, но пък сюжетът наистина не изисква от тях да бъдат нещо повече.

В заключение – Червен изгрев е по-скоро приятна книга, ако човек не подходи с високи очаквания. Тийнейджърски роман с много екшън и симпатични социални идеи, поднесени по-грубичко. Остава надеждата, че Пиърс Браун постепенно ще развие по-изискан стил и следващите части от трилогията ще запазят плюсовете на първата книга, като се отърсят от минусите.