Червена страна

Червена страна е твърде типичен Абъркромби и като шеста поредна книга в света на Първия закон, това не трябва да се приема задължително като комплимент. Докато бягаше от… не, всъщност, докато правеше засади и ступваше в междучасията дебелите фентъзи клишета, англичанинът май успя да създаде свое собствено такова и се върти около него прекалено настоятелно. Надявам се писането на новата му юношеска трилогия, Shattered Sea, да го е откъснало от циничното ежедневие на предишните му герои и да е презаредило творческите му батерии. Подобно на Стивън Ериксън, Абъркромби има оригинален поглед и страхотни идеи, стига обаче да не ги рециклира и повтаря том след том, след том. Самият писател явно е осъзнавал това и в един свой блог-пост споделя, че писането на настоящия роман е било изтощително пътешествие и на моменти се е чувствал „прегорял“.

С по-горното не искам да кажа, че Червена страна разочарова – напротив. Той успява да инжектира поредната доза мръсен екшън, постоянен порой от кръв, остроумни диалози, чепати герои и интересни обрати насред фентъзийната версия на Дивия Запад. Сюжетът проследява основно премеждията на Шай Саут, жена с Минало™, изтръгната от спокойното си настояще, след като някаква много глупава банда отвлича братчето и сестричето ѝ. Тя е подкрепена от Лам, мъж с Mинало™, наглед кротък гигант. Сигурно няма нужда да пояснявам, че ключовата дума тук е наглед.

Разбира се, Абъркромби няма да ни предостави само едно преследване из прериите, водено, съвсем в каноните на уестърните, от желанието за мъст. Читателите са забъркани в сложна политическа и икономическа каша – златна треска е обхванала Далечна страна, а планините ѝ, с (предполага се) натежали от злато гърди, са заветна цел на сбирщина от бедни, отчаяни, алчни, авантюристични или нямащи какво да губят хора. Едновременно с това, бунтовниците от Старикланд, надживяли смазаното си въстание, също бягат натам в търсене на убежище, а за да бъде пълен циркът, прословутият Никомо Коска и неговата славна дружина безскрупулни наемници, уж под контрола на Инквизицията, са по петите им. Индианците също не са забравени, като еквивалентът им в Далечна страна са т.нар. духове, историите за чиято диващина и жестокост са нещо обичайно край лагерните огньове на заселниците. Ако и това не ви стига, романът засяга борбите за власт в Крийз, нещо-като-столица на Далечна страна, макар да не бихте предположили това, когато зърнете калните му улици, мръсните кръчми, изобилието от бордеи и въобще всички отличителни белези на едно средоточие на главорези, джебчии, проститутки, просяци, златотърсачи, „честни“ занаятчии и горе-долу цялата възможна сган под небето.

Общата тема в Червена страна, както сигурно вече разбрахте, е Миналото™, и колко невъзможно е да избягаш от него. Всеки герой в книгата си има такова, всяко по-черно от предишното, теглещо го назад като воденичен камък. Така че, ако искате да се отправите с вярното си конче към огнения залез, преди това трябва да сте сигурни, че всички свидетели са с прерязани гърла и заровени някъде из тревното море… или пък захвърлени в услужлива канавка.

Насред цялата човешка гмеж ще станете свидетели на събития и тъжни, и комични, и ужасяващи. В света на Абъркромби съвсем минимален процент персонажи си поплюват (обикновено съвсем за кратко, преди да се превърнат в мъртви персонажи или скоростно да преоценят житейските си възгледи), така че когато има възможност да лъснат мечове и да се лее кръв, най-вероятно ще се случи именно това. Тук е моментът да се повторя и да кажа, че фентъзито има нужда от подобен глас, но Абъркромби започва леко да отегчава. Наясно съм, че има възможност това да е само мой проблем и феновете на автора да искат именно подобна трактовка на любимия жанр. Във всеки случай, ще си дам почивка от планините трупове, безсмисленото насилие и ужасно гадното местенце, което представлява светът. Мисля, че разбрах.