Magic Triumphs

Всички хубави неща рано или късно свършват (освен Песен за огън и лед). Така, лека-полека, дойде и моментът, в който излезе последният том на поредицата за Kate Daniels, за първите седем тома на която моя милост едно време написа ревю. Ще успее ли Кейт да спаси света Атланта за пореден път?

Ще започна с предупреждение – има спойлъри за предишните томове, така че ако не сте ги чели, спрете дотук, а ако имате интерес към поредицата, хвърлете едно око на гореспоменатото ревю. Така, след като потенциалните читатели главоломно намаляха (от петима на двама, по мои груби сметки), нека да приключваме с увода и да ви разкажа все пак нещо за самата книга.

Когато срещаме Кейт за първи път, тя е наемник, който крие силите си и не се доверява почти на никого. Няколко години по-късно, в началото на Magic Triumphs, я виждаме с малко дете, стабилна връзка, осиновена дъщеря, купища близки приятели и съюзници, а магическите ѝ сили са нещо, с което всеки важен играч се съобразява. Разбира се, наред с това са нараснали неимоверно и отговорностите – баща ѝ Роланд е жаден за власт магьосник с хилядолетна история и Кейт трябва да намери някакъв начин да се справи с него. Друг проблем е, че цели поселища биват избивани, а жителите им сварявани от подчинените на неизвестен злодей, защото, видите ли, им трябвали костите им и това е най-бързият начин да се сдобият с тях. Малкият ѝ син Конлан пък проявява хиперактивност и започва да разкрива силите, които е наследил от мама и татко.

Положителните черти, характерни за поредицата, са налице и тук – бързо действие плюс прекрасно развити и забавни герои. Големият въпрос е справя ли се книгата с ролята си на завършек на декалогия, а отговорът, поне за мен, е твърдо „да“. В нея имаме нова заплаха – неизвестният злодей, за когото стана дума, както и татко Роланд, който трябва да реши дали да помогне на щерка си да се справи с тази опасност. Има интересни обрати, много екшън сцени, завръщане на любими герои (и не толкова любими, които виждаме в нова светлина), емоционални моменти, саможертви и диалози, които ще ви накарат да се смеете на глас. Развръзката дори успя да ме изненада – бях абсолютно сигурен, че нещата вървят в една посока, а се оказа, че финалният туист е съвсем различен от очакванията ми, но въпреки това – съвсем логичен и смислен.

Magic Triumphs е и изключително постоянна – лайтмотивът за прошката и даването на втори шанс е развит чудесно и това го казвам от позицията на човек, който обикновено мрази тази тематика, защото мнозинството от авторите хич не се справят  добре с нея. Допреди месец бих се изсмял на идеята, че ще приветствам появата на Хю д’Амбре, бившата дясна ръка на Роланд, на страната на Кейт, но си го приветствах и още как. За това значително помогна и първата книга от спин-оф трилогията с Хю, която хронологично попада между девети и десети том на главната поредица и показва как се е стигнало до тази забележителна трансформация.

Бих посочил като по-значителен минус, че на развръзката са отделени по-малко страници, отколкото е желано, но вече споменах как бързото действие винаги е било сред отличителните черти на поредицата и може би не е справедливо да очакваме авторите да променят стила си на финалната права. Недоверието между Глутницата и Кейт също е изсмукано от пръстите и подозирам, че всички читатели са успели да предвидят изчезването му като ланшен сняг когато нещата станат настина сериозни. Друг недостатък е никаквостта на новия злодей – много, много могъщ, ала неособено запомнящ се, защото няма кой знае каква индивидуалност. Само повтарянето на „Вижте ме какъв съм могъщ и зъл“ не е достатъчно.

В крайна сметка, Magic Triumphs е чудесен завършек на една от любимите ми фентъзи поредици и ако сте достигнали този последен том съм почти сигурен, че и той няма да ви разочарова. Искаше ми се някои герои да имат по-важна роля, но при наличието на толкова много интересни персонажи това е невъзможно и винаги някои ще останат в миманса. Важното е, че авторите са се справили подобаващо с нелеката си задача. Сега остава да видим дали ще послушат молбите на феновете за най-различни продължения. Лично аз си пожелавам роман(и) с Дали и Джим, които в последните томове на главната поредица не са показани в особено положителна светлина. От друга страна, щом Гордън и Илона успяха да ме накарат да харесам страничната поредица с Хю, каквото и да изберат, подозирам, че ще ми допадне.