Безумният кораб
Автор: Робин Хоб
Издателство: MBG BOOKS
Цена: 21,90 лв.
Безумният кораб е втората книга от трилогията Сага за живите кораби на Робин Хоб (ревю за първата част можете да прочетете тук). Романът продължава историята на семейство Вестрит – притежатели на жив кораб, опитващи се да оцелеят в трудните условия на един непрестанно променящ се свят.
Ако първата книга ви е харесала, то и тази няма да ви разочарова. Всъщност романите от поредицата са толкова свързани един с друг, че всяко деление може да бъде само условно. Това си е все същата история, все същата прочувствена семейна сага за разбити хора и живи кораби.
Ето защо в тематично отношение този втори том по много естествен и хармоничен начин надгражда първия. Вълшебният кораб беше книга за неочакваните обрати на съдбата. Героите там бяха подложени на резки и непредвидими промени – светът, в който бяха живели, се срина пред очите им. Всички елементи на техния Аз-образ – представите им за себе си, начина, по който възприемаха мястото си в обществото, визията, която имаха за собственото си бъдеще, – всичко това им беше отнето по насилствен и болезнен начин. Робин Хоб упорито и многократно отказваше да пощади персонажите си – тя непрестанно отделяше различни късове от тях, за да потърси същината на тези образи, за да покаже какво е това, което действително ги определя като личности. Безумният кораб представлява следващата стъпка от това пътуване. Това е роман за приемането – приемането на повратностите на съдбата, приемането на несправедливостите в света, приемането на ограниченията на собствената личност. Тук е моментът, в който героите трябва да постигнат мир със своето ново положение и да се откажат от преследването на миналото. Защото само чрез подобно приемане на настоящето те биха могли да се борят за по-добро бъдеще.
Искрено се възхищавам от това колко емпатичен автор е Робин Хоб. Тя не е мила към героите си, не ги щади, не ги закриля, дори напротив – често ги поставя във все по-ужасяващи и мъчителни ситуации. Но през цялото време им състрадава. Нейното съпричастие е дълбоко и искрено и по много ефектен начин успява да породи у читателя любов към злощастните герои на тази изпълнена с бедствия история.
Огромната сила на персонажите от Сага за живите кораби се корени именно в способността им да понасят болка. Хоб систематично лишава героите си от триумфални и епични моменти – винаги когато някой е на път да извърши нещо велико, смело и надъхващо, действията му се оказват неподходящи, недостатъчни или ненавременни и всичко се проваля гръмовно. Звучи парадоксално, но именно по този начин Хоб показва колко много обича героите си и колко много държи на тях. Тя не ги предпазва от бурите, ала след всяко сътресение ги обгръща грижовно и сякаш им нашепва „Спокойно. Преживя и това. Сега си по-силен, сега знаеш повече за света, сега можеш да се справиш с по-страшни беди.“ И има нещо много красиво, много разчувстващо в това израстване чрез мъката. А нима изобщо съществува израстване без мъка?
„Опитвам се да ти кажа, че си сторила всичко, което е било по силите ти. Успокой се. Ти имаш диво, младо сърце и в момента то е като птица, която се удря в решетките на клетката си – това само би я наранило. Бъди търпелива. Изчаквай. Ще дойде и твоето време да полетиш. И когато това време настъпи, то трябва да те завари силна и готова, а не окървавена и грохнала.
Пази се от онези, които ще опитат да присвоят крилете ти. Пази се от онези, които ще породят съмнения в собствената ти сила. Твоята неудовлетвореност произтича от ориста ти, Малта. Един нищожен живот никога не би те удовлетворил.”
Единственият по-сериозен недостатък на романа, който си струва да отбележа като проблем, е това, че Безумният кораб твърде осезаемо е втора част от трилогия. Първата половина на книгата общо взето се занимава с последствията от бурните събития от края на миналия том. Втората половина пък по-скоро подрежда дъската за предстоящия финал на поредицата. От гледна точка на трилогията това е хубаво, защото трите книги изграждат една цялостна история и преходът между различните части е много плавен и естествен. Ала от гледна точка на отделната книга, това е минус, защото Безумният кораб е по-скоро свръзка, отколкото събитие. И все пак романът върви бързо, чете се лесно, всичките 760 страници отлитат скорострелно. А вътрешният свят на героите на Хоб е толкова богат и многопластов, че всяко потапяне в него си струва.
Сага за живите кораби е поредица, която несъмнено бих препоръчал на всеки фентъзи читател. И на всеки читател на класически семейни саги. И на всеки читател въобще. Аз обичам да препоръчвам. Прочетете я!
Оценка: 9/10
А преводът на български в тази част пооправя ли се вече?
Преводачът е същия, така че шансовете за нормален превод са нулеви. Имам хартиеното издание на Вълшебният кораб на български и е единствената книга, която някога съм искала да изхвърля на боклука…
Ами аз знам, че е същият преводач, но на мен надеждите ми са, че човекът се развива с всеки следващ превод, ъпгрейдва се и сега нивото вече може да е станало задоволително. Все пак, нали в едно от предишните ревюта за „Кръвен обет“ бяха писали, че превода е сносен, а и там е същият преводач. Иначе за тази трилогия и аз съм чувал, че е едно от най- добрите неща във фентъзи жанра досега и добре би било българското издание да е изпипано на макс във всяко отношение- например кориците досега нямат грешка, обаче свестният превод си е по- важен…
Преводачът е същият, да, но все пак се усеща известно подобрение. Не че всичко е изпипано – пак има някои по-тромави изрази и тук-таме по нещо откровено сгрешено, но общото ниво е една идея по-добро. Струва ми се, че наистина се учи от грешките си. Или просто редакторите са се постарали повече този път.
Дано преводът на финалната книга ни изненада с високото си качество 😀
Айдее, пак старата песен – мрън мрън превода, мрън мрън преводача. Ама едни корифеи на този английски език сте станали. Кога проходихте, кога го научихте? Като отворихме дума за преводи – кажете кои книги сте превели на български и са и са издадени. Това кажете и тогава имайте претенции към преводача. Аз лично нямам претенции, добър си е превода на книгата, ама вашите преводи хич ги няма уважаеми. В буквалният смисъл ги няма.
Кирца, не бъди толкова сигурен, няма как да знаеш. И аз няма как да съм наясно кой с какво се занимава професионално само от коментарите му в интернет сайтове, но пък знам със сигурност, че поне двама от коментиралите пет човека тук имат публикувани преводи от английски. Още по-важно, със сигурност знам, че даже и да нямаш публикуван професионален превод, това не ти пречи по никакъв начин да обсъждаш качеството на чужд такъв, при положение че него го има черно на бяло.
Вярно е – няма как да знам и затова питам кой какво е превел. Да е ясно от каква позиция се критикува – преводач с опит за гърба си или кибик – специалист по всичко – от преводи до глобална политика и вселенски разум, че в повече ми идват таквизи спешалисти.
Аз мога да коментирам от моята камбанария – добрият превод на български трябва да ми звучи смислено и естествено, а не като машинен превод. В някои книги Радин Григоров (преводачът на MBG Boks) го постига по-добре, в други по-зле, в трети хич не му се получава. Неприятното за читателя е когато иде реч за книга, която е написана на доста изящен английски, какъвто е случаят с Робин Хоб.
П.П. Моята камбанария е на човек, който си изкарва прехраната като пише текстове на английски език, а в едни минали времена е превел тринайсетина книги от този език на български (и художествени, и нехудожествени). И при мен някои преводи се получиха по-добри, други по-лоши…
П.П.П. Dr. Horrible доколкото знам е активен преводач в момента.
Аз повдигнах въпроса за превода понеже за мен, като потенциален купувач на трилогията на български език, това е най-важното. Така, че аз си коментирах от гледна точка на потребителя. Нищо повече.
Аз прочетох само първата на български, а останалите си ги изгълтах на английски. Не мисля, че стилът на Хоб на английски е нещо особено, но в първия том преводът определено осакатяваше на места. То и зависи колко чувствителен е читателят на тази тема – аз съм от по-дебелокожите и за да обърна внимание на превода изобщо, не ще да е било леко положението. Всеки има право да си изказва мнението – от гледната точка на филолог, преводач, читател, владеещ английски и т.н. Пък и не мисля, че в този конкретен случай дори имаше особено много хейт, да не говорим, че в статията Др. Хорибъл не споменава нищо за превода 🙂
Относно книгата – мен първата книга ми хареса дотолкова, доколкото да прочета веднага втората, а втората вече ме запали по Хоб и света на елдърлингите :)) Ще ми се да ги прочета скоро пак, да видим дали ще хвана някоя и друга препратка, изпусната на първи прочит!
аз си признавам, че не съм професионален преводач, но стилът на Хоб е характерен с това, че имената на хората отговарят на качество – Славен, Искрен, /Не/Търпение, Мигновена, Сенч,Предан и т.н. В този смисъл неприятно е че Рейн/Дъждовен/, или Парагон /Образцов/ не са преведени, особено когато Образцов е преведен във версията на БАРД, която е излязла доста по-рано и има две издания. Кайл Хейвън също не е преведен – Кайл Небесен.
Някои от имената на MBG са транскбирини по друг начин при БАРд – мадам Джек – мадам Йек. Не обяснено какво е драцена и никъде няма бележки под линия. Калсид в серията за убиеца е упоменато като Халкида. и като сме стигнали дотук – спокойно можеше една бележка да има, че ЯНтар е друго име за втърдена смола с жълтеникав цвят и че това име използва Шута – бъдещият лорд Златен. Никъде не видях бележки, или ако е имало са били малко – нещо което отчитам като грешка. първата книга е що-горе добра, но втората е съсипана. Жалко защото самата история и сетинга за Хол са много интересни, но преводача и редактора не са си свършили работата.
Все пак аз вярвам в издателството – Откровенията на Ририя бяха безупречни – затова ми се иска да вярвам, че третата част, ще е доста по-качествена като изпълнение от втората и не препирам, с цел да видим по-добро качество.
Резултатите ще видим скоро – надявам се най – доброто.
Сега не ми се рови за примери, но в превода на първата част наистина имаше смущаващи неща. Вярно е, че човек се учи работейки, но къде е бил редакторът се чудя. Имам отношение към превеждането и преводите и съм чувствителна на тази тема. Разбира се, бях чела книгите преди да се появят на български (фен съм на Робин Хоб), но ми беше любопитно как „стои“ преводът. Тъй като мои близки се интересуваха кога ще се появи на български третата част, писах до издателството преди известно време и и ми отговориха, че ще се позабави два-три месеца, защото искали да изпипат всичко. Дано.
По отношение на мрънкането моето субективно мнение е, че често се мрънка от юноши и то по отношение на добри преводи, което е странно и говори разни неща за мрънкащите:). Казвам това по принцип, а не по повод на изразеното тук мнение за превода, което споделям, а и зная с какво се занимават повечето от пишещите ревюта за ШД, така че им се доверявам:). Преди време в списание „Панорама“ се появяваха добри конструктивни критични материали за различни художествени преводи от известни, утвърдени преводачи и специалисти, които бяха и интересин, и полезни. Не следя напоследък това издание, не зная в какъв вид съществува изобщо, но мисълта ми е, че такива материали са нужни.