ЛАМЯ ЕООД Книга втора: Освобождение

Преди почти година ви разказах за ЛАМЯ ЕООД, дебютния роман на Марин Трошанов, и, ако си спомняте, останах приятно изненадана. Продължението вече е факт от няколко месеца и ЛАМЯ ЕООД  Книга втора: Освобождение естествено предизвика интереса ми. Сдобих се с нея още на премиерата през май и сега е време да споделя впечатленията си.

Първото, което се забелязва, още преди да разлистим книгата, е доста по-мрачната корица, отново дело на Петър Станимиров. Дори само това цели да подскаже, че Марин Трошанов е подготвил по-страшна и мрачна история. И действително – описанията и цялостната атмосфера на романа определено са по-зловещи. Авторът въвежда нови герои, много по-мрачни и трагични от предишните. В следващите страници се редуват ретроспекции, легенди и различни гледни точки.

Основната нишка продължава да следи историята на Станимир Гелев – рицар без броня и идеалист и смелчага, готов да се опълчи на свръхестествените ужаси, – ала този път е обърнато по-детайлно внимание и на второстепенните персонажи. Разбираме повече за Лина – милото момиче, което не се отказва да му помага, и Боро – инспекторът в полицията, чиято намеса беше от ключово значение по време на предишните приключения.

В края на първата книга оставихме Станимир в незавидно положение и той страдаше по изгубената си любов, Мая, повече от всякога. Положението за нашето момче със златно сърце не се е променило особено. Всякакви житейски несгоди му се трупат на главата, без да включваме свръхестествените гадове, чието изтребване му е професия. Някои от приключенията във втората книга са преки следствия от нерешени загадки в първата, други са изцяло нови сюжетни линии.  В Освобождение например се продължава митологично-фолклорната ниша, която проследява разбулването на мистерията около кукерската маска от първата книга. Дори да задава множество нови въпроси, авторът поне се старае да отговори на тези от предишната история.

Все пак, най-значимото сюжетно развитие естествено е свързано със Станимир, а истинският обрат от последните страници на книгата оставя усещането, че големият катарзис за него тепърва предстои.

Личи си желанието на младия писател да придаде повече живот и плътност на героите и историята си. От вече споменатите по-добре развити второстепенни персонажи, ретроспекциите и легендите е видно, че Марин Трошанов прави стъпки в правилната посока. За съжаление обаче обемът на втората книга (отново около 230 страници), е крайно недостатъчен за пълното ръзгръщане на потенциал. Това не значи, че авторът не се справя добре – напротив. Добрите повествователни елементи, които видяхме в първата книга, Трошанов е съумял да запази и тук. Бързото действие, естествените описания на народната действителност и непрестанното напрежение продължават да присъстват осезателно.

От друга страна, това продължение излиза доста скоро след първата книга и взимайки това превид, не може и да очакваме драстично израстване или промяна в стилистично отношение.

В този ред на мисли, въпреки по-мрачната обстановка и малките различия, през цялото време имах усещането, че чета нова глава от историята на ЛАМЯ, а не продължение. За мен смислово и стилово двете книги са почти неразличими. Втората част ни дава още от същото, не по-лошо предшественика си, но и без забележим скок в качеството.

Истината е, че ако сте харесали ЛАМЯ ЕООД, непременно продължението ѝ ще държи вниманието ви приковано през цялото време. Илюстрациите на Веселин Чакъров отново красят страниците и допринасят за историята, получавате още от героите, които са ви станали симпатични, а живият описателен наратив на Трошанов ще ви увлече за още едно приятно пътешествие.