Епично – Легенди на фентъзито

Откакто издателство Офир потъна в небитието, появата на сборници в любимите ни жанрове е с честотата на участията на България на големи спортни форуми. Когато все пак се случи, подборката понякога е… интересна, а качеството на превода… да кажем, че е достойно за предмет на отделна статия. Последното за съжаление води до обясним скептицизъм у аудиторията. В нормалните държави, ситуацията е малко по-различна. Там имаме периодични издания, които излизат не само електронно, но и на хартия. Имаме редактори, чиито имена са не по-малко известни от това на Джордж Р. Р. Мартин и са гаранция за качество. В това отношение Артлайн Студиос са уцелили право в десятката и са се ориентирали към Джон Джоузеф Адамс, който стана особено популярен през последните десетина години с тематичните си подборки.
Ще започна с хубавите неща – Епично изглежда епично. Масивна тухла от 600+ страници с твърди корици, шита, отпечатана на качествена хартия с оформлението на оригиналното издание и добър превод. Включени са някои от най-известните и популярни имена в жанра. Доколко ще ви допадне като текстове е въпрос по-скоро на вкус (и малко обща култура за значимостта на някои автори и произведения за развитието на фентъзито). При всички положения стиловото и тематичното разнообразие е голямо. Голям плюс за мен е наличието на разказите/новелите на Майкъл Муркок, Урсула Ле Гуин, Робин Хоб, Паоло Бачигалупи, Кери Вон и Н. К. Джемисин, понеже дават малко по-нетрадиционен поглед върху жанра и са доста встрани от обичайните клишета. Разказът на Мелани Роун е интересна трактовка на легендата за основаването на Киев. Кейт Елиът, която е тотално непозната в България, ме изненада приятно с Пътуване по бреговете на Реката на смъртта и определено ще се поинтересувам от по-обемните й произведения. Орсън Скот Кард е забъркал история за силата на омразата и жаждата за отмъщение, но за пореден път се убеждавам, че силата му е в научната фантастика, а не във фентъзито. Джулиет Марилиер също заслужава внимание и е достоен завършек на обемистия том.
Идва ред и на не чак толкова хубавите неща. Може би ви е направило впечатление, че не казах нито дума за три от най-големите имена на корицата – Тад Уилямс, Патрик Ротфус и Брандън Сандерсън. Автори, чиито произведения се използват за синоним на Епично. Ами, има защо. Горящият човек на Уилямс вече е излизал на български в сборника Легенди. Пътят към Левиншър на Ротфус се съдържа в Страхът на мъдреца (в окончателната си версия), а Рисн на Сандерсън е част от Сияйни слова. Докато при Уилямс става дума просто за препечатка (честа практика при този тип сборници и важаща и за разказите на Хоб и Муркок), то в случая с Ротфус и Сандерсън дори не можем да наречем произведенията разкази или новели – това са откъси от романите им.
За моя неприятна изненада, в книгата има останали и доста правописни грешки, които помрачават впечатлението от добрия превод. Допълнителен камък в градината на българското издание на Епично е липсата на Mystery Knight на Джордж Р. Р. Мартин – името, което стои на първо място на оригиналната корица. Вероятно е имало някакъв проблем с правата, предвид скорошната му поява в Рицарят на седемте кралства, но пък е странно да продадеш само част от сборник. Ако причината е в Бард, това ще е поредното доказателство за късогледството на родните издателства.
В крайна сметка струва ли си да инвестирате 28 лв. в Епично? По-скоро да. Подборката е разнообразна и включва непознати за родния читател имена наред с утвърдени такива. Преводът и оформлението са добри. Е, епичността е малко съмнителна на моменти, но това е донякъде и въпрос на лично усещане за нещата.