Колекция ДРАКУС №1: Клиника в средата на нощта

През последните няколко години списание Дракус се утвърди като единственото периодично издание (излизащо на хартия), което дава трибуна на родни автори, творящи в любимите ни жанрове фентъзи, хорър и фантастика. Поради скромния му обем, форматът на публикуваните произведения логично е разказът, но неуморният Явор Цанев му е намерил цаката и в резултат се появи Колекция ДРАКУС. Колекцията доразвива идеята на списанието, но без ограниченията за обем.

Признавам си без бой, че все още продължавам да подхождам скептично към произведенията на родни автори (уви, у нас синдромът „чукча писател, чукча не читател“ се проявява прекалено често), но пък четивата, подбирани от Явор Цанев, в повечето случаи са ме изненадвали приятно и ми дават надежда за родната жанрова литература. За мое щастие се оказа, че същото важи и за Клиника в средата на нощта.

Димитър Цолов е избрал да твори в доста популярния в последните години жанр на ърбън-фентъзито, но за разлика от другите родни автори, поели по тази пътека, е избягал от копирането на Здрач и Дневниците на вампира и е заложил на стегнато повествование, бързо действие и един-два изненадващи обрата. Действието се развива в едно дистопично бъдеще – свят на бандитски организации и свръхестествени създания, където животът на обикновения човек не е твърде ценен. Главният герой е лекар с тъмно минало, а сред създанията, с които се сблъсква, има вампири, върколаци, мафиоти и прочее свръх- и е не толкова свръхестествена сволоч. Може да не звучи особено оригинално, но изпълнението е на доста добро ниво (при това не по българските стандарти) и книгата се чете на един дъх.

Какво харесах:

+ Хубаво ърбън-фентъзи от роден автор.
+ Здрав екшън.
+ Приятен джобен формат.

 Какво не харесах:

– За моя изненада имаше два-три сериозни бъга в редакцията. Най-фрапиращият е Многополисната Общност, която постоянно се трансформираше в Многополюсна…
– Апокрифното разпространение. На мен не ми е проблем, но книгата заслужава да стигне до колкото се може по-голям кръг читатели. 

В едно интервю авторът споменава, че се е вдъхновявал от филмите на Тарантино, и това доста точно описва усещането от прочита на Клиника в средата на нощта – здрав и задъхан екшън, много обрати и на пръв поглед разпокъсани ретроспекции, които постепенно оформят голямата картина. Ако си търсите бързо и приятно четиво, Клиниката е на един e-mail разстояние.