Book of the Ancestor

Трилогията се състои от романите Red Sister, Grey Sister и Holy Sister, която очакваме през 2019 г.

Марк Лорънс e един от нашумелите автори в поджанра с така любимото ми и леко тавтологично именце grimdark. Понеже моя милост не е сред най-запалените фенове на въпросния поджанр, Лорънс ми беше познат най-вече с изявите си в интернет фендъма, където е известен с интересните си коментари от кухнята на книгоиздателския бизнес. Реших да пробвам последната му поредица Book of the Ancestor, защото отзивите бяха много добри, а и главната героиня не изглеждаше да е тотален психопат, за разлика от доста от героите в поджанра.

Поредицата най-общо може да се окачестви като смесица от Хари Потър и Песен за огън и лед. Знам каква сигурно ще е реакцията ви – „абе ти луд ли си, това са съвсем различни неща, сигурно се е получила манджа с грозде!“ Донякъде ще сте прави, защото и аз леко ви подведох, а приликата с Хари Потър се свежда само до сетинга – училище, в което се изучават магически умения. Макар и поредицата да започва когато главната героиня Нона е само на девет години, искам да подчертая, че тя по никакъв начин не може да се класифицира като young adult. Предполагам, че вече се досещате и къде е приликата с Песен за огън и лед – светът на поредицата е безмилостен, благородниците непрекъснато заговорничат, има множество екшън сцени, хвърчат крайници, глави и други телесни части. Не на последно място, Лорънс създава пълнокръвни герои и избягва някои от най-досадните клишета във фентъзито.

Да се върнем на сюжета – действието се развива на планета, която е почти изцяло скована от лед. Само една ивица земя има по-поносим климат, благодарение на огледало, което от орбита фокусира слънчевите лъчи върху нея. Този така наречен Коридор обаче полека-лека се смалява, а съществува пророчество, че само Избраният може да спаси света от ледена гибел. Според преданията, жителите на планетата са пристигнали с космически кораб на нея (така и не става ясно дали огледалото, кораба и другите артефакти свързани с тях са плод на високи технологии или магия, но както казва класикът Артър Кларк – всяка достатъчно развита технология е неразличима от магия) и малка част от тях имат способности като огромен ръст и сила, свръхскорост, телекинеза, че даже и манипулиране на емоции. Някои индивидите с магически способности попадат в специален манастир, където ги обучават за монахини. Издънилите се на страшно трудните изпити стават обикновени монахини, които се молят на бога, помагат на бедните и т.н., но някои се превръщат в същински терминатори, които се занимават със шпионаж, убийства и подобни дела, повече подобаващи на нинджи, отколкото на монахини.

Главната героиня Нона попада в такъв манастир когато способностите ѝ привличат вниманието на майката игуменка и тя я спасява от екзекуция. Както си му е редът, Нона е вбесила много влиятелни врагове, готови на всичко за да ѝ видят сметката. В самия манастир тя разбира, че каквито и вродени способности да има, трябва да учи здраво, да цени приятелите си и да внимава с враговете, защото не само учителите са много стриктни, но размириците в държавата няма да подминат и нейната алма матер.

Един от големите плюсове на Book of the Ancestor е стилът. Марк Лорънс умее да пише стегнато и без излишни финтифлюшки, но със запомнящи се фрази и изречения. Баталните му сцени са просто феноменални – без особено пространни описания, той някак успява да покаже действията така, че читателите да ги визуализират съвсем ясно.

Друга силна черта на поредицата са героите. Никак не е лесно да се пише за деца и тийнейджъри, поставени в екстремна обстановка. Да, понякога имаше моменти, в които си казвах „Марк, Марк, деветгодишните не се държат така, мой човек“, но те бяха рядкост. Нона се развива чудесно, поддържащите персонажи също са интересни и нерядко ни поднасят изненади, които обаче са съвсем логични предвид мотивацията им. Нона и съратниците ѝ живеят е жесток свят, принудени са да убиват, но успяват да запазят в човешкото в себе си напук на всичко. За щастие те не се превърнат в досадни, цинични антигерои, които са почти същите социопати като злодеите, с които се борят. Авторът има дарбата да ви накара истински да симпатизирате на протагонистите и да мразите враговете им.

Сюжетът също заслужава предимно похвали. Трактовката на толкова втръсналото ни клише за Избрания, който спасява света, е достатъчно оригинална, че човек да не остане с впечатление просто за още от същото, интригите са интересни, а обратите надничат зад всеки ъгъл. Съжалявам единствено, че виждаме твърде малка част от света, защото действието се развива предимно в гореспоменатия манастир.

Основен проблем на поредицата е фактът, че всички злодеи с едно изключение (макар и важно) имат дълбочината на пощенска марка – чиста проба психопати, които обичат да убиват и измъчват хора и за които силно подозирам, че любимите им хобита са давене на котенца и слушане на албумите на Веселин Маринов.  Вярно е, че погледът ни върху тях е силно ограничен, но за два тома Лорънс можеше да предложи повече от един противник, който да е поне малко симпатичен. Сюжетните линии също като че ли станаха твърде множко, а трябва да намерят развръзката си в последния, трети том, но да видим как ще се справи авторът преди да съдим.

Мога да препоръчам Book of the Ancestor на всички любители на по-мрачното фентъзи с интересни персонажи, които не държат непременно историята да има огромния мащаб на Малазанската книга на мъртвите и нямат алергия към главни герои от женски пол… защото почти всички тук са такива.