Astounding John W. Campbell, Isaac Asimov, Robert A. Heinlein, L. Ron Hubbard, and the Golden Age of Science Fiction

Когато започнах да се интересувам по-сериозно от историята на научнофантастичния жанр, едно от най-интересните неща, които научих, бе, че от средата на 20-те години на 20-и век, когато Хюго Гернсбак измисля името на жанра и създава първото списание, посветено на него (Amazing Stories), до към средата на 60-те години, той е тотално доминиран от списанията. Почти всички публикувани творби през този период са разкази и повести, а дори и малкото издавани романи са кратки и се появяват първо на страниците на някои списание. Списанията имат и ключова роля за формирането на научнофантастичния фендъм, като публикуват писмата и адресите на феновете и им помагат да установят връзка помежду си през мрачната епоха преди появата на Интернет форумите, Facebook и Twitter. Безспорно най-влиятелният от техните редактори през периода е Джон У. Кембъл, главният редактор на Astounding Science Fiction от 1938 до 1971 г. Въпреки неговата значима роля в историята на жанра, доскоро нямаше нито една написана негова биография, преди Алек Невала-Лий запълни тази празнина с Astounding.

Astounding обаче не е само биография на Кембъл. Тя е посветена на ранните години на Astounding Science Fiction и проследява житейския път на още три от основните личности, допринесли за успеха му – Хайнлайн, Азимов и Л. Рон Хабърд. Първоначалната идея на Алек Невала-Лий е да напише биография само на Кембъл, но от издателството му казват, че според тях Кембъл не е достатъчно известен за самостоятелна книга, и на него му хрумва страхотната идея да напише обща биография на Кембъл и тримата най-известни негови автори. Кембъл остава основната фигура в Astounding и на него е отделено около половината от общия обем на книгата. Основните източници, използвани от Невала-Лий, са кореспонденцията на Кембъл и биографиите на Хайнлайн, Азимов и Хабърд, написани съответно от Уилям Патерсън, самия Азимов и Ръсел Милър.

Джон У. Кембъл

Всеки фен на фантастиката у нас знае имената на Азимов и Хайнлайн, но малко са тези, които знаят каква значима роля е изиграл Кембъл за развитието им като писатели. Почти всички творби на тези двама автори, публикувани през т.нар. Златна ера на фантастиката (1939–1950 г.), са били редактирани и издадени от Кембъл. За разлика от съвременните главни редактори на списания в жанра, Кембъл не само редактира и съветва за промени, но много често измисля сюжетна идея и я дава на някой от своите автори за разказ по нея. В немалко случаи той е човекът в дъното на разказ, станал впоследствие класика (Падането на нощта от Азимов, например). Психоисторията и трите закона на роботиката също до голяма степен са дело на Кембъл и доразвити от Азимов. Интересен факт е, че преди да се отдаде на редакторската дейност Кембъл, е признат за от най-добрите писатели в жанра още преди да навърши 30 години.

При написването на Astounding Невала-Лий е подпомогнат значително от факта, че почти цялата кореспонденция на Кембъл през годините е запазена и публично достъпна, което позволява на Astounding да представи в дълбочина характера на Кембъл, без да се налага да спекулира особено. Той е както силно интригуващ, така и изпълнен с противоречия. От една страна, през целия си живот Кембъл се представя като радетел на рационалното и точните науки, а интересът му към научната фантастика в голяма степен се дължи на вярата, че така ще подпомогне развитието на науката и ще увлече младите да се насочат към кариера в тази област. От друга страна обаче, той проявява сериозен интерес към парапсихологията и психологически теории с минимални или дори нулеви доказателства в тяхна полза. Това обяснява защо в толкова много от научнофантастичните творби от 40-те и 50-те години, дори тези, писани от сериозни учени като Азимов, присъстват елементи като телепатия и други ментални сили.

През 40-те години Astounding Science Fiction тотално доминира на пазара в жанра и вкусът на Кембъл в много голяма степен определя какъв вид фантастика се публикува. През 1950 г. обаче се появяват две нови списания – Galaxy и Fantasy&Science Fiction, които бързо набират сериозна популярност и привличат голяма част от авторите, имащи различия с Кембъл. Това, както и увлечението на Кембъл по няколко псевдонаучни идеи, които пропагандира усърдно в списанието си (например дианетиката на Хабърд или двигателя на Дийн) води до загуба на читатели и на влияние. Въпреки това, до смъртта му през 1971 г., списанието на Кембъл (преименувано на Analog Science Fiction and Fact през 1960 г.) си остава най-популярното в жанра и той е лидерът на идеологичната фракция, която предпочита компетентни герои, силно рационален подход и фокус върху идеите за сметка на чисто литературната част. Новата вълна в научната фантастика възниква до голяма степен поради несъгласието на част от по-младите автори с идеите на Кембъл, а епитетът Campbelian се използва и до днес за предпочитаната от него тип фантастика.

В Astounding е отделено доста внимание на сътрудничеството на Хабърд с Кембъл, което води до създаването на дианетиката. За разлика от Хабърд, за когото наличните данни сочат, че най-вероятно ползва и дианетиката, и създадената на нейната база сциентология като методи за забогатяване,  без наистина да вярва, че работят в помощ на хората, Кембъл е далеч по-идеалистично настроен. През този период той наистина смята, че дианетиката притежава потенциала да предизвика революция в психологията и да реши повечето проблеми на човечеството. Това описание на сътрудничеството и последвалия конфликт между Кембъл и Хабърд бе една от най-интригуващите части на Astounding.

Хабърд е и този, който ми бе най-интересен като личност от тримата второстепенни обекти на книгата. За разлика от Кембъл, Хайнлайн и Азимов, той не счита научната фантастика за нещо повече от начин да си изкарва прехраната и няма интерес към науката. Неговият основен талант е да разказва истории по убедителен начин, като това важи не само за професионалния, но и за личния му живот. Той дори успява да убеди Кембъл и Хайнлайн, че е награден с медали герой през Втората световна война, макар истината да е далеч по-различна. Astounding даде и отговор на въпрос, който често си задавах, докато четях Мисия Земя на млади години – защо Хабърд толкова мрази психиатрите?

За Азимов и Хайнлайн също има купища интересна биографична информация. Макар да не са основният фокус на Astounding, Невала-Лий съумява да даде на читателя много добра представа за техните характери и да опише ключовите моменти от живота и кариерата им. Основно внимание е отделено на периода от 1938 г. до към средата на 50-те, през който те си сътрудничат активно с Кембъл и са най-големите звезди на списанието му, ала и за други моменти от животите им е отделено достатъчно място, така че читателят да си изгради цялостна представа за тях. Намираме интересни описания относно първоначалните идеи за творби като Падането на нощта и Фондацията. Друга интригуваща подробност, описана в Astounding, е, че двамата имат коренно различно мнение по въпроса доколко Кембъл е помогнал за кариерата им. Азимов твърди, че дължи ужасно много на Кембъл и не пропуска случай да му благодари за това, докато Хайнлайн през 80-те заявява, че Кембъл не му е помогнал по никакъв начин да стане по-добър писател.

Алек Невала-Лий отделя немалко страници и на Леслин и Дона, първите съпруги съответно на Хайнлайн и Кембъл, и привежда доказателства в подкрепа на тезата, че те са оказали сериозно влияние на творчеството на половинките си. Хайнлайн е дотолкова впечатлен от качествата на Дона Кембъл, че когато предлага на Джон Кембъл да напусне временно списанието, за да работи във военната промишленост през Втората световна война, да добавя, че списанието няма да пострада, защото Дона лесно може да замести съпруга си за няколко години. На ключовата роля на Кей Тарант (асистентката на Кембъл в Astounding Science Fiction) за функционирането на списанието също е отделено нужното внимание.

Сериозен плюс на Astounding е, че авторът съумява да представи купищата биографични данни в нея по увлекателен начин. Книгата се чете лесно и приятно, без от това да пострада чисто фактологическата част. Невала-Лий успява и да избегне често срещания проблем с прекалената субективност (или дори фенбойщина) в биографиите на известни личности. Той посочва огромните заслуги на Хайнлайн, Кембъл и Азимов за научнофантастичния жанр и техните положителни страни като личности, но също така показва и по-негативните черти на характерите им, както и по-значимите неуспехи в кариерата или личния им живот. Отношението му към Хабърд е по-негативно, но това е оправдано, а критиките винаги са на базата на документирани факти или изявления на хора, познавали го отблизо. Невала-Лий също така изтъква неоспоримите му плюсове и хвали няколко от произведенията му.

Astounding е книга, която ще е от огромен интерес за всеки, интересуващ се от историята на научнофантастичния жанр. Увлекателна е и е пълна с интересни факти и истории за Кембъл, Азимов, Хайнлайн и Хабърд. Препоръчвам я горещо.