Настолни игри за начинаещи Или как най-добре да се хвърлим в Хобито
Голямо, плешиво и яде сладолед! И вие ли познавате шефа?
Или категорията, позната още като асоциации, изправящи ви пред неща като: „Естествено, че имах предвид картоф! Виж му ушичките и опашката, точно на картоф прилича!“ С други думи, тези представители на настолното царство са сигурен начин да установите що за странни причинно-следствени връзки скитат из главите на приятелите ви. Тъжната истина е, че сред екипа на списанието цари единодушно чувство на объркване, що се касае до тези игри. Разбираме защо са популярни (донякъде), но всячески страним от тях да не би да са заразни. За това имаме само три представителя на категорията, четири ако броим вече споменатата Codenames, която също може да се отнесе тук.
Mysterium
Тази игра освен тук, може да се отнесе и към категория кооперативни игри, тъй като целта на играчите е заедно да разрешат загадката около мистериозно убийство в страховито имение. Макар артът и компонентите на играта да са на страхотно ниво, определено има какво да се желае от геймплея. Основната трудност идва от това, че информацията, която трябва да им помогне да решат случая, идва при играчите под форма на карти с абстрактни рисунки, които могат да се тълкуват по хиляди начини. Огромното тесте с такива карти и голямото им разнообразие на теми правят задачата на играча в ролята на духа, пращащ тези „сънища“, често фрустрираща и почти невъзможна. Как да подскажеш, че убиецът е използвал чук, ако имаш в ръката само карти с пухкави зайчета, кроасан и една с шахматна дъска? Понякога, разбира се, играта се получава добре, картите се нареждат и става забавно. Въпрос на късмет, предполагам. Още за Mysterium тук.
When I Dream
Спокойно мога да нарека тази игра „По-добрият Mysterium“ по редица причини. Първо – основата на When I Dream отново е абстрактно изглеждащи карти с рисунки. Второ – за разлика от мистериум тук интеракцията между играчите е доста по-сериозна и завързана. Един след друг участниците в играта влизат в ролята на сънуващи, а другарчетата им стават феи или кошмари. Тъй като сънуващият е със затворени очи, той/тя разчита на подсказките на останалите, за да отгатва картите, които се отварят на масата. Идеята е, че феите подсказват вярно, а кошмарите – объркват. Комбинацията от блъф, готини рисунки и пряка интеракция между всички едновременно работи изненадващо добре. Във всяка една от ролите се печелят точки по различни начини, но в крайна сметка важното е, че всеки е въвлечен пряко в играта във всеки един момент. Забавна парти игра, доста по-добра от по-популярните Dixit и Mysterium. Допълнителна червена точка беше страхотната рекламна кампания на играта на тазгодишния Есен!
Once upon a Time
Once upon a Time не е класическа асоциативна игра, но е свързана с фантазия и разказване на приказки! Това малко произведение на изкуството е прекрасна парти игра, подходяща за начинаещи. Както заглавието сочи, става дума за разказване на приказки – издържани в класически магичен стил, познат ни от детските книги. Всеки играч разполага с набор от карти, които представляват случки, герои и предмети, около които трябва да се създаде история. Ако не ви бива в разказването, някой ще ви прекъсне и ще продължи приказката на ваше място. Забавна и лежерна парти игра, която може да се получи чудесно с подходящата компания. Бонус – красив арт!
