Внимание, психоспусък!

Честно казано това заглавие не ми говореше нищо конкретно, но пък предизвика широк набор от неконкретни асоциации, като започнем от револверите Смит&Уесън, та стигнем до пособията от сферата на психиатрията. Не се притеснявайте, това естествено се оказаха безкрайно погрешни идеи. Всъщност Нийл Геймън използва словосъчетанието Trigger warning, което се е наложило като предупреждение в медиите или интернет преди показване на смущаващи кадри. С това авторът иска да предупреди евентуално неразумния читател, че разказите не са за всеки. Нещо, което разбираме бързо така или иначе, защото поначало Нийл Геймън е специфичен автор, който има особен стил повествование. Той пише често абстрактно, отнесено и с редица препратки към други писатели, елементи от популярната фантастика и нерядко – собствените му книги.

Внимание, психоспусък! не е изключение, но освен малкото на брой хорър разкази в книгата няма нищо шокиращо и травматизиращо. По-скоро авторът подрежда в своеобразна класация различните тревоги, смущения и страхове на хората, като оплита гореизброените в различни сюжети и ги представя през погледа на странните си герои. Понякога идеите са толкова интересни, че неизбежно човек си задава въпроса как са възникнали. За щастие, в това отношение началото на книгата помага много. Приятна особеност на предговора е, че Нийл описва накратко историята и вдъхновенията, които стоят зад всеки разказ. Това винаги е представлявало особен интерес за мен и като цяло превръща предговора в нещо доста увлекателно, което само по себе си е рядкост.

Геймън често споменава в интервюта, че пише разкази с огромно удоволствие, въпреки че се е сблъсквал неведнъж с общото мнение на издатели и читатели, че сборниците не са сериозни книги и не се продават добре. За него обаче кратките повествования му предоставят подходяща арена, на която да се развихри с експериментите и идеите си. Резултатите често са страни, но пък повечето фенове на автора го харесват точно затова. Внимание, психоспусък! е доста разнообразна комбинация от стилове и жанрове. Темите и обстановките се променят непрекъснато и човек може да попадне на какво ли не. Това донякъде навява усещане за творчески хаос, но при повторно вглеждане все пак се откриват общите нишки на мотивите. Например, ужасът е водещ в няколко разказа: Лунен лабиринт, Последната ми хазяйка, Трак трак кокаляците и Женски окончания. Отличават се със силно психологическо напрежение за сметка на кървави гадости, и всичките са доста добри психарски истории, без да са претенциозни. Работата с Касандра успява да заинтригува и дори извиква усмивка накрая. Намират се и стихотворения: Правя стол, Вещерска работа и В Религ Оран, които трябва да призная търсих в оригинал, защото българският превод не ми допадна особено. Макар и приятни, на английски също не са шедьоври.

В бърканицата от стилове попадаме на цели два разказа, които представляват нетрадиционен прочит на приказката за Спящата красавица (Спазване на формалностите и Спящата с вретеното). Специални разкази в чест на Doctor Who (Николко часът) и Рей Бредбъри също намират място в сборника редом до една приказка, писана за част от музикален албум на Аманда Палмър (Диаманти и перли). Особено внимание искам да обърна на Календар с приказки, който представлява интересен проект за поредица от кратки разкази, по един за всеки месец от годината. В основата на отделните повествования стои най-оригиналното изречение или словосъчетание, което Нийл Геймън е получил през Туитър от феновете си по зададена тема.

Внимание заслужават и Завръщането на стария дук и Черното куче, като първият е приятна фантастика с чудесна атмосфера, а вторият ще ви пренесе обратно в света на Американски богове. Останалите разкази са по-скоро с фентъзи елементи и сред тях има както добри, така и не толкова.

Внимание, психоспусък! е непостоянна и различна книга и представя огромно разнообразие от късчета идеи и вдъхновения. Има няколко много добри попадения и достатъчно разкази, които макар и да не са брилянтни, поне с лекота ангажират вниманието и остават чувството, че времето, прекарано в четене, си е струвало. Важно е уточнението, че стилът на Нийл Геймън е все така наситен и осезаем, т.е ако авторът не ви допада, то Внимание, психоспусък! няма да промени това впечатление. Все пак вярвам, че книгата ще се хареса на всеки, който търси интригуващо четиво, което не изисква много време и изобилства на скрити препратки, трибюти и оригинални прочити на познати истории. С няколко думи – Нийл Геймън си струва. А, да – и винаги четете предговорите му, има защо.