Ант-Мен

През последните 5-10 години комиксовите адаптации се превърнаха от рядко и изключително събитие в нещо съвсем обичайно и ежедневно. Зрителите не се впечатляват, че всяко лято по кината се прожектират поне три супергеройски филма, че всяка есен по телевизиите се излъчват поне пет супергеройски сериала. Много се говори за пренасищане на пазара, за злоупотребяване със зрителския интерес. Аз не бих се изразил толкова крайно – все пак това е жанр, който обожавам, и щом мога да следя десетки комиксови поредици всяка година, значи мога да изгледам и два-три филма. Но остава проблемът със загубата на изключителността. Ако зрителите считат комиксовите адаптации за ежедневен и банален продукт, това е едно. Но ако самите създали – режисьори, сценаристи, актьори, – почнат да гледат на собствените си творби като на банални стоки, които волю-неволю трябва да бъдат сглобени и избутани на пазара, макар да са направени без страст и желание, това вече създава много сериозен проблем. Боя се, че точно такъв е случаят с Ант-Мен.

Тъжно ми е да го кажа, но тази година филмите на Марвел определено са крачка назад в сравнение с 2014-а.  Тогава имахме Капитан Америка: Завръщането на първия отмъстител – може би най-качественият марвелски филм въобще; той инжектира Капитана с нужната му доза актуалност, превърна го от супервойник в супершпионин, отличи се със сериозна и по-мрачна атмосфера, интелигентно написан сюжет и брутално качествени екшън сцени, сравними единствено с филмите за Борн с Мат Деймън. След него последва напълно различният Пазители на Галактиката – той беше забавен, пъстър, ободряващ, представи банда страхотни нови персонажи и, най-важното, беше направен с душа и отдаденост. Няма нужда човек да чете интервютата с режисьора Джеймс Гън, за да види, че този човек работи с желание, обожава жанра и се чувства късметлия, че е имал шанса да прави филм за тези герои – всичко това си пролича ясно на екрана. Тази година, от друга страна, имахме Отмъстителите: Ерата на Ултрон, който беше готин, но малко или много влизаше във формулата и не блестеше с особена креативност и оригиналност. А след него дойде и Ант-Мен, който по много чудат начин успява да се впише напълно в стандарта и едновременно с това да не носи нищо от духа на марвелските филми.

Обективно погледнато, Ант-Мен не е лош филм. Историята не е особено интересна, но пък има забавни моменти, актьорският състав се справя добре, във визуално отношение лентата е приятна, операторската работа е добра… така де, общо взето става за гледане. Проблемът е, че това в никакъв случай не е супергеройски филм. Това е една приятна комедия – всеки месец излизат по няколко такива, някои са по-добри, други по-лоши, но общо взето всички носят подобен тип изживяване. Не нещо специално или изключително – просто сравнително приятен начин да убиеш два часа.

Сюжетът на Ант-Мен следва стандартната формула, сякаш е сглобен от изрезки от сценариите на безброй други филми. Скот Ланг (Пол Ръд) е симпатичен и чаровен неудачник – бивш затворник, който се чуди как да свърже двата края. В живота му внезапно нахлува мистериозен възрастен мъж (Майкъл Дъглас), който казва на обърканото момче, че то е предопределено за повече и има важна мисия. В историята задължително присъства и обаятелна жена (Еванджелин Лили), която е по-интелигентна, по-способна, по-квалифицирана и отвсякъде по-подходяща за съответната мисия от нашия юнак, но, естествено, няма как да я осъществи лично, тъй като нейната роля е строго поддържаща и никога главна, та затова се нуждае от помощ. Тримата трябва да спрат плановете на алчен бизнесмен (Кори Стол), чиято жажда за пари и власт ще доведе до краха на човечеството. Въпреки първоначалното си нежелание да се замесва в подобни лудости, след поредица комични ситуации Скот приема своето предопределение и накрая се превръща в неочакван герой.

Добрата новина е, че Ант-Мен успява да вдъхне някакъв чар на тази банална формула. Това се дължи както на доброто изпълнение на Пол Ръд, така и на уместните включвания на поддържащите актьори, включително третостепенните. Шегите във филма общо взето работят – карат те да се усмихнеш, ако не и да се засмееш. Освен това Ант-Мен изглежда красиво – цветовете са хубаво подбрани, декорите са стилни, заиграването със смяната на мащаба е доста ефектно и има няколко чудесни момента, най-готините от които, уви, бяха показани по трейлърите. Екшън сцените идват леко в повече едва в последната трета – филмът щеше да спечели, ако беше двайсетина минути по-кратък.

И въпреки баналността на сюжета, Ант-Мен някак не е… марвелски. Или поне не е достатъчно марвелски. Всички необходими елементи уж са там, но я няма спойката, няма го духът на супергеройските ленти. Няма я епичната героичност, няма я драмата, няма го усещането, че залозите са наистина високи, че съдбата на човечеството виси на косъм. Няма ги гръмките надъхващи фрази, близките кадри на зацапани лица с капчица кръв над веждата… Въобще, няма го това, от което се нуждае и което възпява Бони Тейлър. А без всички тези неща филмът няма как да бъде истински марвелски. Затова Ант-Мен си остава просто приятна комедия.

И тъй като няма какво повече да кажа за качествата на самия филм, нека изразя възмущението си, че Ант-Мен изобщо съществува. Реално не е толкова тъп и неприятен. Но е ужасяващо ненужен. Защо направиха филм точно за Ант-Мен? Никой не го е искал, никой не е настоявал за него. Вярно, преди години имаше интерес към проекта, но това беше отдавна, когато в него беше замесен режисьорът Едгар Райт. След напускането на Райт, не съм чул нито един човек да казва, че гори от нетърпение да отиде на Ант-Мен. А междувременно постоянно се правят кампании за Блек Уидоу филм, феновете имат интерес към героинята, различни представители на бранша – известни актьори, сценаристи, режисьори, – казват, че е време за Блек Уидоу филм, най-посредственият Люси се превръща в бокс-офис хит само заради това, че Скарлет Йохансон е в главната екшън роля, поредицата Игрите на глада привлича милиони зрители със силната си екшън-героиня…  А Марвел отказват да направят филм за своята първа дама, защото се съмняват във финансовия му успех. И едновременно с това продуцират излишни комедийки като Ант-Мен. Гавра. #WhereIsMyBlackWidowMovie

Ако много държите да видите Ант-Мен – направете го. Приятен е, но след половин час ще го забравите. А ако решите да го пропуснете, то определено няма да загубите много.