The Evil Within

За тази игра се вдигна много шум месеци преди да се появи на пазара. Първото ново заглавие от създателя на Resident Evil Шинджи Миками от години насам, което обещаваше да въведе класическия сървайвъл хорър в новото поколение конзоли. Геймплеят на RE в кошмарен свят в стила на Silent Hill. Трудно е човек да не повярва на подобен хайп, но както знаем, в гейминга хайпът обикновено прикрива липса на качество. Случаят с The Evil Within обаче не е такъв. Играта определено не е за всеки, но хората, които си падат по ретро геймплей в стил RE4, с трудни битки, недостатъчно муниции и един милион тайни и бонуси за откриване, ще останат очаровани.

The Evil Within ни запознава със Себастиан Кастеянос – корав детектив в измисления Кримзън Сити, изпратен с партньора си Джоузеф Ода и новото им протеже Джули Кидман да отговори на обаждане на 911 от местния санаториум, което докладва множество убийства и бедствено положение. Когато пристигат в болницата, полицаите откриват само трупове и един-единствен оцелял доктор, който не може да им каже какво се е случило. Себастиан отива да види какво са заснели камерите, и преди дори да е осмислил невъзможната сцена на монитора, кошмарът започва.

Играта не губи време в туториали и бавно нагнетяване на напрежение. Себастиан се събужда окачен на кука, висящ с главата надолу насред множество трупове. В първата глава от The Evil Within детективът е с ранен крак и трябва панически да избяга от огромен психопат с електрически трион. Целта е очевидна – да ти се демонстрира ясно и недвусмислено, че тук не можеш да очакваш да си супермен, че всички врагове са по-силни, по-зли и по-опасни от теб. Геймплеят е ретро до припадък – подобно на Resident Evil 4, стрелбата без прицел е почти безполезна, а прицелването не позволява бързо движение. Всичко е подчинено на ясни и категорични формули, това не е игра, която се стреми към сложна интеракция с околната среда или реализъм.

Същевременно обаче демоничният свят на The Evil Within е визуално зашеметяващ. Като повечето заглавия, направени както за настоящото, така и за предишното поколение конзоли, играта не използва пълните възможности на Playstation 4 или Xbox One, но ретро геймплеят подчертава контраста с предишни игри от подобен тип. Почти всички скрийншоти в този материал са директно взети от играта, дори когато изглеждат като арт. Атмосферата на TEW е убийствена. Историята и атмосферата всъщност имат доста повече общо с Resident Evil, отколкото със Silent Hill, макар и това да не е очевидно в началото. Зловещият Рувик, който се появява и изчезва, когато му скимне, и привидно е способен да манипулира реалността около героите с плашеща лекота, позволява на дизайнерите да изградят постоянно изменящ се свят, където една глава ни праща насред огромен град, който буквано се разпада и потъва в земята, докато следващата се развива в богаташко имение насред гората или средновековно гробище. Времеви периоди и различни влияния са омешани в хаотична палитра, която по някакъв начин съумява да създаде илюзията за логика.

The Evil Within е ТРУДНА. Босовете са плашещо агресивни и корави, мунициите никога не стигат, често и най-стандартните врагове са в състояние да те направят да си говориш сам. И ако нормалната трудност не ни стига, превъртането на играта отключва Survival Mode, чието приключване пък ни предоставя Nightmare Mode и абсурдния му ъпгрейд AKUMU Mode, в който независимо от това какви ъпгрейди има, Себастиан умира от ЕДИН удар на който и да е враг. Като споменах ъпгрейди, Себастиан започва първата глава като калпав, едва кретащ слабак, който може да тича буквално две секунди преди да се задъха, не е в състояние да носи никакви допълнителни муниции и като цяло умира от плюнка. С времето (и много внимателното оглеждане на всеки ъгъл за допълнителни провизии) можеш да отключиш ъпгрейди за физическите му показатели или оръжията, които използва, посредством зелен гел, който намираш в буркани, пръснати навсякъде, а понякога и от паднали врагове. Отделно, неприветливо добре скрити ключове отключват шкафовете в моргата (безопасната зона, в която можеш да направиш нов сейв или да ъпгрейдваш детектива, представлява странна болница, която постоянно създава усещането, че Себастиан я сънува), пълни с допълнителни провизии и гел. Но дори да изореш всяко скрито кътче в играта, пак няма да можеш да отключиш всички ъпгрейди, поради което създателите на TEW ни предоставят New Game + опция, в която започваш историята от начало, но с всички оръжия и ъпгрейди от предишния рън.

В случай че нормалното времетраене от около 15-20 часа (доста дълго предвид жанра) не ни стига, The Evil Within идва със стабилно количество адски трудни Playstation Trophies/Xbox Achievements, като например да я превъртиш за 5 часа, или без ъпгрейди (в случай че не е очевидно, тези двете са невъзможни за постигане на едно и също изиграване). Почти всяка от петнадесетте глави предлага предизвикателство, свързано със скрит trophy/achievement, като например да минеш една кратка сцена, в която караш автобус насред разпадаща се улица, без да удариш нито едно зомби, да преминеш през цяла глава без да изстреляш и един куршум, или да пречукаш постоянно прераждащ се бос само два пъти преди да приключиш съответната глава. Тези трофеи са изненадващо сериозен стимул в игра, която по начало е трудна и често фрустрираща, но нито един от тях не е невъзможен или вбесяващо труден.

В добавка, The Evil Within има три DLC епизода, които предоставят още няколко часа качествен геймплей. Първите два представляват историята на играта през погледа на Кидман, която има доста по-сложна роля, отколкото можем да предположим в началото на TEW. Третият ни вкарва в тялото на един от босовете и предлага тотално различен геймплей. Това е и единственият епизод, в който действието е от първо лице. Всеки от епизодите идва със собствен набор от trophies/achievements. Например, превъртането на първите два отключват Kurayami Mode, в който всичко е потънало в мрак и единственият източник на светлина е фенерът на Кидман.

Вкратце, The Evil Within е класически японски сървайвъл хорър-екшън, който идва с всички „проблеми“ на жанра, повечето от които умишлени. Полирана до съвършенство, естетически отвяваща игра, която си заслужава не само изиграването, но и изриването на всички тайни и дребни детайли, и носи удовлетворение, което не бях изпитвал от години. Препоръчвам горещо!