Forza Horizon 2

Всеки, следящ гейм индустрията, е наясно с жестоко оплесканата маркетингова кампания на Xbox One, която експлодира в лицето на Майкрософт, докато костюмарите на софтуерния гигант се опитваха да наложат неуспешно бизнес интересите си на геймърското братство. Конзолата задължително трябваше да е винаги онлайн, докато не я пуснаха още първия ден с пач, който премахна това изискване. Интеграцията с телевизионни програми щеше да превземе холовете на средностатистическия потребител, докато тази инициатива не се сгромоляса и изчезна безследно. Kinect беше неразделна част от Xbox One-преживяването, докато посредствените продажби на системата не доведоха до разкарването и на прословутата камера от дневния ред. В края на краищата получихме една добра конзола със страхотен контролер и малко по-ниска хардуерна мощ от PS4. Това, с което тя досега не разочарова обаче са ексклузивните заглавия – в това отношение отрочето на Майкрософт се очертава като изненадващ успех и Forza Horizon 2 е поредното доказателство за това.

Първата Forza Horizon беше от най-добрите полу-аркадни рейсъри на предишното поколение конзоли. Втората част отново присъства на Xbox 360, но доста окасрена визуално и геймплейно, та не ни интересува особено на фона на основната версия за Xbox One. Първото нещо, което ще ти направи впечатление с пускането на играта, е смазващата интродукция, която мигновено те вкарва в атмосферата на музикалния и авто фестивал Horizon. Този път той се преместил от планините и каньоните на Колорадо до границата между Италия и южна Франция, където можеш да караш с безумна скорост, наслаждавайки се на средиземноморските гледки около Ница и Кастелето, Алпите при Систерон и красивите хълмове из Тоскана.

Благодарение на сериозната хардуерна мощ на новия Xbox, този път няма огради, ограничаващи те до пътищата. Почти цялата карта е напълно отворена и можеш да караш където и както си искаш, което добавя значителен off-road елемент към геймплея. Съответно разработчиците от Playground Games са вкарали изцяло нов тип състезания, “Cross Country”, който е учудващо забавен. Целта е да пориш през горички, хълмове и полянки от чекпойнт до чекпойнт, отчаяно избягвайки препятствията по пътя. Тези гонки неизбежно вдигат адреналина, особено ако се пуснеш с вътрешната камера. Останалите състезания са подобни на тези от първата игра, но отвореният дизайн променя стила на каране и в тях. За разлика от симулатори като Forza 5, тук няма почти никакво наказание за шорткъти или прегазване на незначителни обекти като малки ресторантчета и улични лампи. Стига да минеш през обозначените чекпойнти, оформящи трасето, как точно ще стигнеш до финиша зависи само от теб. Това прави играта изключително свежа, ако ти е дотегнало от роботско следване на „идеалната линия“ и блъскане в мантинели.

Друг чудесен нов елемент са road trip-овете. В комбинация с божествената визия и отворената карта, те превръщат пътуването между отделните райони до следващия шампионат в събитие, вместо отегчително убиване на време. Това е още по-забавно в мултиплейъра, където се изсипваш с цяла тумба играчи на пътя и всеки гледа да се изфука с дрифтване и други маймунджилъци. Между основните състезания от време на време има и “Showcase Events”, в които в духа на Top Gear трябва да изпревариш друга форма на транспорт като влак или самолет. Докато се моткаш из картата също намираш разнообразни “Horizon Bucket List” предизвикателства. В едно от тях трябва да стигнеш до целта си преди слънцето да залезе, в друго – да скачаш от платформа на платформа в доковете, а в трето – да изринеш голф игрище с ефектни каскади. Някои звучат по-забавни отколкото са на практика, но като цяло са приятно развлечение настрана от основните състезания.

Селекцията от автомобили е невероятна. Играта има над 200 перфектно изобразени коли, от които няма как да не останеш доволен, независимо дали си падаш по японски, европейски или американски модели, вечни класики или нови хай-тек хиперколи. Уви, някои особено интересни нови модели като Jaguar F-Type и Tesla Model S са достъпни само като DLC, но като цяло икономиката на играта си е извадила огромна поука от микро-транзакциите, които превърнаха Forza 5 в разочарование за много геймъри. Или да го кажа с други думи – такива напълно липсват. Настрана от обичайните дребни DLC-та и Season Pass-ове, този път получаваме цялата игра без компромиси и без тя постоянно да посяга към портфейлите ни. Напредваме в играта благодарение на XP система, която дава точки за завършване на състезания и ефектно каране, както и на трупането на кредити. След всяко ниво можеш да инвестираш точки в perk-ове, които ти дават разнообразни бонуси в сингълплейъра и мултиплейъра, както и да завъртиш колелото на късмета в стил Къци Вапцаров, за да спечелиш малки и големи награди.

Структурата на самите състезания е доста любопитна. Вместо просто да си избереш performance клас и да се пуснеш срещу каквото ти падне, този път всеки шампионат е с возила от същата ера и със сходни характеристики (примерно класът “Modern Rally” включва Lancer Evo X и Subaru WRX STI, а в “Retro Supercars” се състезаваш с Ferrari F40 и McLaren F1). В случай, че решиш да се пробваш срещу друг вид опонент, винаги можеш да предизвикаш когото и да е от стотиците състезатели, лудеещи из пътищата на Франция и Италия. Дори в сингълплейъра всеки от тях е малко или много базиран на начина на каране на реален играч, тъй като Horizon 2 взима на заем “Drivatar” технологията от Forza 5, която се опитва да вкара човешки елемент в поведението на ИИ-то. Drivatar-ите понякога взимат дразнещи решения, но разнообразието в шофирането им със сигурност оправдава този нов подход. Разбира се, играта запазва и Rivals гонките от предишната част, в които се надпреварваш директно с времето на нечий ghost след като приключиш основното състезание.

Смятам, че Playground Games са намерили перфектната линия между аркадното и симулацията за този вид игра. От една страна газенето през препятствия и карането офроуд с 250 км/ч е нормално, но от друга – всеки автомобил има собствени уникални характеристики, с които можеш да се гъбаркаш както си искаш. Примерно веднага се усеща разликата между баланса на кола с AWD, даваща повече стабилност, спрямо такава с RWD, която само чака да замахне със задница. Но ако решиш да направиш някоя по-драстична промяна, можеш не само да си смениш двигателя, ами и цялостната конфигурация на колата.

Forza Horizon 2 има и обширни опции за нагласяне на трудността. Ако махнеш някой-друг асист, карането се превръща в доста сериозно предизвикателство, особено ако си нагрухал колата си с ъпгрейди до неузнаваемост. Но ако знаеш какво правиш, управлението е сравнително предвидимо и доставя огромно удоволствие, независимо дали се опитваш да биеш най-доброто си време, или да правиш ефектни дрифтове. Атмосферните условия също имат важна роля. В Horizon 2 често вали дъжд, който освен че изглежда страхотно, неизбежно променя и стилa ти на каране. Контролерът на Xbox One на свой ред допринася значително. Стиковете са изключително прецизни, а вибриращите тригъри са си направо откровение. Също както във Forza 5, те ти дават допълнителен фийдбек като натиснеш спирачката или газта и дори реагират различно в зависимост от терена.

Като цяло Forza Horizon 2 има малко и незначителни проблеми. Най-явният недъг е озвучението на персонажите: британски гъз, който те информира за прогресa ти в кампанията, чиято всяка втора дума е “mate” и още по-неприятната мацка, която ти човърка по колите, и безспирно те нарича “dude”, за да покаже колко е готина на предполагаемата таргет аудитория от туийнове с обърнати бейзболни шапки. Двамата са невероятно дразнещи и само водещите на музикалните радиостанции донякъде спасяват положението. Самата музика е чудесна и все би трябвало да намериш какво да слушаш (освен ако си фен на рап или метъл; в този случай можеш директно да изключиш радиото, защото този фестивал е основно за техно хипари на екстази). Друг дребен кахър са риплеите. В тях няма автоматична камера и единствения начин да ги запазиш е като видеота с GameDVR функцията на Xbox One.

След 25 часа игра, все още ми остават стотици състезания и Forza Horizon 2 няма каквито и да е изгледи да ми писне. Играта е огромна, красива и въпреки че е най-вече еволюция на първата част, е глътка свеж въздух в пренаситения жанр на рейсърите и на този етап – най-добрият му представител това поколение. Показателно за качествата й е, че дори веднъж не съм се изкушил да преджапам през картата с Fast travel. Без значение дали искаш да се моткаш с часове из малките градчета или идиличните провинциални пътища или да караш яростно в поредното състезание, играта няма как да те разочарова!