Проектът „Аве Мария“

Будиш се. Напълно дезориентиран си. Говори ти някакъв компютърен глас, иска от теб неща, които не можеш да направиш, задава ти въпроси, на които не можеш да отговориш. Не знаеш кой си. Не знаеш къде си. Уплашен си. Знаеш някакви неща, но нямаш представа откъде и как ги знаеш. В теб се просмуква ужасяващото усещане, че си сам. И то се потвърждава – наистина си сам. На всичкото отгоре установяваш, че си сам на космически кораб. Че с теб е имало други двама човека, които обаче са мъртви. А ти кръжиш някъде около Слънцето. Защо и как си попаднал там е пълна загадка. А то дори не е и Слънцето, ами някаква звезда на 11 светлинни години от родния ти дом… КАКВО ИЗОБЩО ПРАВИШ ТАМ?!

Когато миналото лято прочетох Проектът „Аве Мария“ на Анди Уеър, веднага поставих книгата в челните места в списъка на любимите ми научно-фантастични четива. А когато разбрах, че през месец март 2026-а предстои световната премиера на правения по нея филм, така се надъхах, че само дето не започнах да отброявам с чертички дните до излизането като някаква отчаяна затворничка. Трейлърът, който съпроводи тази новина, допълнително допринесе за нетърпението ми. И знаете ли? Оказах се права.

Филмът Проектът „Аве Мария“ е от редките случаи, в които не може да се спори кое е по-добро – книгата или екранизацията. Просто и двете са много, много добри. Все пак е истина, че човек трябва да се примири с факта, че е практически невъзможно да натикаш в пълнометражен филм цяла книга, без да съкратиш нещо от нея. Ако трябваше всичкото да се пренесе на екран, щеше да се наложи заснимането на сериал. Така или иначе всичко важно от романа го има, като при това зрителят е награден с едно абсолютно и изключително пиршество за очите, душата и ума.

Но нека кажем няколко думи за сюжета.

Някъде в наши дни Земята е изправена пред апокалипсис. Дотук – нищо ново. Само че понеже авторът на романа е Анди Уеър, естеството на апокалипсиса е крайно необичайно. Слънцето е нападнато от звездоядни паразити, които учените наричат „астрофаги“. Сформираният международен спасителен екип, в който участват най-изтъкнатите умове на човечеството и е ръководен от привидно ледената желязна лейди Ева Страт, се лови за всяка сламка и така стига до провинциалния учител Райланд Грейс, който обаче всъщност е доктор по микробиология и навремето е защитил научен труд, който потенциално би могъл да допринесе за разгадаването на естеството на въпросните астрофаги.

Което донякъде ще ви насочи за причината в някакъв момент да се озове сам в открития космос на 11 светлинни години от Земята.

Излязох от салона изпълнена с убеждението, че просто е абсолютно невъзможно да има по-добър, по-истински и по-убедителен доктор Райланд Грейс от Райън Гослинг. Заклевам се, че той е създаден за тази роля, а ролята е създадена за него. Интересното е, че докато четях книгата и неизбежно визуализирах персонажите, образът на Райланд Грейс в съзнанието ми стряскащо наподобяваше на Гослинг. Той се отъждествява с героя си, буквално е доктор Грейс и е невъзможно да не го обикнеш. Безкрайно убедителен е и признавам, че веднъж-два пъти избърсах издайническа сълза. Допускам, че е възможно и с вас да стане така.

Също така е невъзможно да има и по-подходяща актриса за Ева Страт от Сандра Хюлер. Тази уж лишена от емоции загадъчна и безмилостна жена е всъщност многопластов образ – под ледената външност имаме човек, който е готов и в ада да влезе, за да спаси света.

И няма как да не стигна до третия (но не по важност) главен герой в тази космическа опера. Роки. Ако вече сте чели книгата (в иначе великолепния български превод той е представен като Камен и не без основание) или ако сте изгледали трейлъра, няма да ви разваля преживяването, като ви кажа, че Роки е извънземен представител на раса паякоподобни каменни на вид петкраки създания. Той е гениален инженер, също е последният оцелял от екипажа си и цели същото – да намери лек за родното си слънце, налазено от същите проклети астрофаги.

Този опус е може би един от малкото случаи на отношения между различни разумни видове, в които няма желание единият да установи надмощие над другия. Нещо повече – връзката между Райланд и Роки е толкова топла, толкова… човешка, толкова емоционална и зрителят просто няма как да не обикне този петкрак каменен паяк, който на всичкото отгоре има и малко гадничко чувство за хумор.

Хуморът. В цялата тази апокалиптична история има и много хумор – присъства и в книгата по доста приятен начин – самоирония и сарказъм, които дават светлина и надежда и в най-трудните и тежки моменти. А такива има. Макар много добре да знаех какво предстои, поне на два пъти бях на ръба на седалката и здраво стисках страничните облегалки с притаен дъх. В тези моменти звукът спираше, което подсилваше въздействието на развиващата се в космоса сцена. И знаете ли – за първи път ми се случи да не чувам вездесъщото хрупане на пуканки, на доритос, сърбане на кола, кикот, да не звънне телефон – нищо! Целият салон беше притаил дъх и чакаше напрегнато изхода от сцената. Като идете да гледате филма, ще разберете какво имам предвид.

Разбира се трябва да спомена и останалите, макар и епизодични герои, които обаче допринесят за драматизма и развитието на сюжета. Лайънъл Бойс в ролята на каменоликия бодигард Карл, помогнал за разкриването на естеството на астрофагите; Милана Вайнтруб като пилота на кораба „Аве Мария“ Олеся Илюхина; Кен Люнг като капитан Яо Ли-Джие… Но все пак основните герои са двама – доктор Райланд Грейс и Роки (но не онзи от филма, както той изрично подчертава в един момент).

Наистина трябва да гледате този филм. Живеем в гадни и несигурни времена. Буквално нямаме представа какво може да ни сполети във всеки един момент, защото вместо астрофаги имаме някакви луди старци, които си играят на народна топка със света. Така че имаме право и на нещо хубаво. Отидете смело. Ще ви зареди с прекрасни емоции, които ще ви държат дни наред. И ако не сте чели книгата – прочетете я, няма да съжалявате. А, и един съвет: по възможност го гледайте на IMAX. Не е 3D, но е сниман за IMAX и това гарантира наистина смайващо преживяване.

Какъв е краят ли? Няма да ви кажа. Ще си позволя единствено да цитирам Роки:

You sleep, I watch.