Boot up your computer, stick a disk in your console’s drive
Whatever platform you’re choosing, it’s time to switch on your mind
Could be Super Mario, shooters, FNaF or those evenings down in the mines
But if you look past all those shiny graphics you’ll be surprised what you’ll find
Inside these worlds we love, behind our TV screens
There’s so much to discover when you peek between
The tiny gaps in the story, science, math and the lore
We’ve got all that to explore, plus there’s some dеcent memes…
A LITTLE THEORIZING | Official Game Theory Song

The Stupendium е забавен канал в YouTube, който постепенно набира популярност с еклектичното си съдържание от оригинални музикални видеоклипове. Песните са шантав миш-маш от поднесени с мелодичен британски глас остроумни текстове, колоритно сценично присъствие и опасно прилепчива музика. Отгоре на това са украсени с „направи си сам“ декори и реквизит, визуални ефекти и рисувана анимация.

Типично за музикалния стил „нърдкор*“, който властва в канала, за вдъхновение служат всякакви теми, събрали свой ревностен, макар и позастарял фендъм. Да предупредя, че повечето изпълнения на The Stupendium са вдъхновени от видеоигри, което стеснява аудиторията (дори и сред Шадоуденс), но пък индустрията отдавна не прави само „несериозни и пю-пю-пю игрички“. Да не говорим за епичната музика в игрите, ангажираща професионален хор и симфоничен оркестър, от която ти настръхва кожата по ръцете и дори вдъхновява безчет кавъри. Съответно и творчеството на Стюп отразява с чувство за хумор различни теми и социални коментари, разглеждани в гейминга, и си заслужава поне един разсеян поглед. Музиката е закачлива и слушаема дори и за незапознатите с жанра, видеото също е оригинално. А за феновете това направо си е претрупана от контекст шведска маса. Вниманието привличат апетитната купчина от лафове за наука и фантастика, дистопии и обществени строеве, изкуствен интелект, роботика, популярни филми и телевизионни предавания, игри и бисери от интернет културата.

Нишово е, но етикетите „нърд“ и „гийк“ отдавна се поизчистиха от акнето за сметка на оредяваща коса и не носят подигравателното значение от началото на Мрежата. Висенето в интернет и забитият в телефона поглед вече са тъжновато ежедневие, а пазарът около игрите е огромен и се движи нереално бързо, че и влияе на другите медии. Интернет кабеларките също се метнаха на тoзи влак и скъпички телевизионни сериали по игри се включиха в смъртоносна битка с по-традиционните филмови методи за доене на фендъма. Спорно е доколко отговарят на очакванията за качество и връзка с източника си пред фенбазата, но рекламата и шумът около тях съставляват значителна част от бюджета, ако ще и да изкретат няколко сезона безславно. И докато корпорациите хвърлят милиони през прозореца, поддържаните с ентусиазъм малки домашни фен сървис и хоби канали, предназначени за другите фенове, са трудно забележими сред информационната лавина, неприятните реклами и криминално некоректните алгоритми за търсене и предлагане на съдържание. Това го изреждам защото смятам за добра идея такива самобитни проекти като The Stupendium да се споделят и най-малкото да се поддържат с няколко цъквания на мишката. Разбира се, ако ни забавляват достатъчно или не почнат да се оливат, или замират. „Лайковете“ понякога имат значение. YouTube засега е удобен и за колаборации между различни автори и ако Гугъл не прецакат твърде скоро нещата, ще гледаме един вид конферентни изпълнения и сътрудничество между няколко любими изпълнители със собствени канали, било то и без адблок. Макар по-успешните вече да създават свое местенце и да се откъсват лека полека от тази задушаваща платформа, както направиха комедиантите от Viva La dirt League, за които съм писал преди.

YouTube каналът се поддържа от британския аниматор и музикант Грегъри Холгейт, известен повече със самоироничното прозвище The Stupendium. Поради това, че сме 2024-та година и се намира и небинарен пол, а нашенският език още не е толкова… гъвкав относно вноса на „They/Them/Theirs“, не се подлъгвайте от информацията из нета, в този случай „те/тях“ не се отнася за голям екип от хора. Човекът просто не иска да се ограничава, а свободата да се себеизразява ненатрапчиво е допълнителен бонус към яркостта на творчеството им. Апломбът и жестикулирането им в клиповете по някаква причина ми напомня леко и на комика Еди Изард. За мен е въпрос на конкретна ситуация как да се ползват адекватно местоименията и в името на граматиката и конкретно за шепата сънародници, дето ще го прочетат това на кирилица, може да мернете „той“ вместо „те“ тук-там из текста. Със същото уважение разбира се. Все пак не им пиша на лично, а съм сътворил непопулярна статийка като техен фен.

Каналът The Stupendium е създаден в YouTube през 2016 г. за смело публикуване на аматьорски песни и през годините резултатът от кипящия там труд за достигане на днешното „адекватно“ ниво е доста видим. Бидейки „нърдкор“, се наблюдават дребни прилики и с творчеството на Уиърд Ал Янкович, но маниерът му си има собствен и разпознаваем „white & nerdy“ чар. Въпреки съмненията и самоиронията, спохождащи всеки творец (за които се обяснява в юбилейния клип, пляснат накрая на статията), милионът абонати говори за прилично свършена работа. Сизифов труд е да се култивират почитатели в интернет, които да цъкат на насъщните за създателя на такова времеемко съдържание „Like and Subscribe“ бутони и да бъдат побутвани към кутията за дарения. Омайването на фирми за спонсори и задържането на вниманието на дарителите в сайтове като Patreon си е висш пилотаж, особено откакто стана популярен метод за монетизация на онлайн съдържание, подходящо за YouTube, Spotify и други подобни платформи.

Много от клиповете са свързани с популярни игри като Fallout, Control, Cyberpunk 2077, Among Us, Portal, Stray, Red Dead Redemption 2, The Outer Worlds, Alan Wake 2, а други са писани за конкретни игри на приятели. При всички случаи вдъхновението, пришпорвано от бизнеса, препуска през какви ли не сценарии. От драмата със снимките на Спайдърмен, през теоретични дистопии за междупланетна Бюрокрация или такава в Отвъдното. От познатия на всички кошмар с местния Баш Майстор в къщата, до построяване на цял университет и частна болница в този стил. През любов по време на DOOM, до жестокостите на войната против една агресивна гъска (не, че има друг вид). Да не говорим за почти невинния симулатор с кенчета газирани напитки, палавия козел на апокалипсиса и всякакви други безумия, хрумнали на тази особена част от човечеството, разработваща и джиткаща игри.

Може да се каже, че сериозен показател дали играта е успешна, е ако The Stupendium има песен по нея. А ако има и втори клип, или ремастър, вероятно е спонсориран от разбиращите от този бизнес фирми. Такъв е случаят с играчките и плюшката в клипа на Satisfactory Rap!, който съм плеснал за ваше удобство в края на дългата статия, наред с още няколко други любими.

За съжаление разбирането и съответно ефектът на посланията варират драстично като въпроси в претупан куиз в зависимост от това дали си играл конкретната игра и колко си наясно със сюжета. Да не говорим за погрешното впечатление, създадено от откраднати парчета извън контекста или фалшиви профили на измамници. В социалните мрежи е пълно с копирани без разрешение цели клипове или части от тях, без да се споменава истинският автор. Което си е огромен проблем за този тип интернет съдържание, разчитащо на популярност, цъкане „на парче“ и доброто настроение на зрителя. Поне с малко късмет може да се пренасочи вниманието с коментари от тру фенове и към оригинала, заслужаващ морална или финансова подкрепа, вместо някой безотговорен келеш да трупа празни лайкове. От стила на The Stupendium се усеща един вдъхновен ентусиазъм, който не може да се имитира. Дори предизвиква разни хорица да правят „реакция“ по клиповете му. Което за мен е малко спорна практика, когато е от пълни аматьори, просещи пари, ама такива са времената, отразена светлина и Attention economy! Не, че тази статия не е един вид старовремска и аматьорска реакция, но поне не ви дудна и не ми гледате мутрата на екрана.

Грубо казано, тъй като ентусиазмът ми се бори немощно с липсата на сериозни (особено музикални) познания, клиповете, качвани в The Stupendium, оставят впечатление за хомогенна комбинация от следните три основни съставки:

Запомнящ се текст. Колоритната личност на The Stupendium печели последователи с разказването на пълнокръвни истории, побиращи се в субтитрите на 5-6 минутно клипче. Ето тук има примери от модерното либрето за ритъм и поезия, които стават за тананикане, цитати върху тениски и миймове. Благодарение на популярността на английския език и култура, същината се разбира от няколко спретнати реда. Осъзнавам ясно, че наистина се оливам с похвалите за The Stupendium, британския акцент и потенциалната инвазия на чуждици. Ама хей, не сме жаби в  кладенец, дори да не сме запалени геймъри. Дори на този популярен език не е лесно да се напише текст, годен за ритмично пеене, който да работи на много нива. Тоновете препратки, двусмислия и инсинуации (innuendo) насърчават сдобиването с обща култура и известното познаване на нюансите в неизбежния вече втори език.

Както е удоволствие да чета поезия или Пратчет в оригинал, който няма как да се преведе на 100%, така ми е забавно да улавям препратки към песни на Монти Пайтън в клип на The Stupendium. Научих случайно що за цвят е verdigris примерно, но за да схвана контекста на препратката, ми трябваха 3-4 допълващи се източника, разказващи историята зад простичкото verdigris burn. Комбинация от традиционната за стила и недотам завоалирана обида към позеленял от завист рапър конкурент (наричана „diss“ от disrespect), характерен зелен цвят на субтитри и малко неорганична химия. Да, имам излишно свободно време.

Е, все пак няма как всичко да е цветя и рози. Има си ред причини нърдкор стилът да се води „нишов“ и все още да носи леко неловкото „white & nerdy“ етикетче. Ценя текстове, носещи на препрочитане заради променлив смисъл в зависимост докъде е стигнал читателят с еволюцията, но е досадно да се паузира начесто музикален видеоклип заради скоростта на субтитрите и различни акценти. Естеството на бързото рапиране прави пропуските неизбежни, особено ако търсиш смисъл в текста, докато гледаш как певецът се докарва до хипоксия. При The Stupendium, подобно на стила на гениалните The Epic Rap Battles of History, всяко изречение е конкретна препратка. Текстът е концентрат от ключови думи, създаден след сериозно проучване и има за цел да предизвика асоциация като фойерверк в единомислещия или поне да събуди любопитство. И ако не намери подходяща глава, за да си свърши работата, остават само поредните безсмислени думи в приятен ритъм, което е малко тъжно. Колкото и Стюарт Пендиум да минава за „Wordsmith“, все пак тия текстове трябва да бъдат артикулирани ясно, за да не се получи Кен Лий мелодия от чужди земи, изпълнена на гласови струни. Като добавим и вживяването в конкретна роля, както и шаването на всевъзможни обекти из видеото, разсейването при четене на субтитрите е голямо. Стават твърде много неща, за да е достатъчно само едно гледане. За любопитните котки се налага в коментарите под клипа често да се пускат обяснения за препратки, които се отнасят до слабо известни личности по света, локални места или жаргон.

Запомняща се музика. До степен да не можеш да си избиеш рефрените от главата. Из клиповете щъкат рап и хип хоп, електронна музика, моряшки песни, кабаре или нещa, писукащи от стара игра и синтезатор. В един клип може да има хаос от задъхана рап бързина, емсийнг, следвани от спокойна мелодия, странни думи ала песните от Мери Попинз и какво ли още не. Всичко това някак е направено да работи заедно и е свързано с текста и видеото в няколкото минути на клипа, все едно е мишена на озверял диригент. Колко труд и познания са нужни, за да се постигне това, е вдъхновяваща мистерия, особено за музикален инвалид като мен. Пеенето соло или понякога дуетите в оперетен дух, и най-вече „речитативът“*, също водят за ушичките и допринасят за атмосферата в клипа. Носи се приятен британски глас, който забележимо се школува и подобрява технически с времето. В кредитите, както си му е редът, е посочено подробно кое откъде е заето или ако в направата на музиката е участвал и някой друг.

Запомняща се визия. Видеоклиповете включват самоделни анимации, пипкави рендъри и визуализации, дизайн на субтитрите и разнообразни ефекти и костюми. Те обогатяват масивно разказването на историята и допринасят за уникалността на канала.

Заради ефектите преди някои песни има предупреждение за примигващите цветове и ярки светлини, за хора при които това е здравословен проблем.
Всеки път в началото на клиповете логото и призивът за абонамент и подкрепа са с различен дизайн, който отговаря перфектно на съдържанието! Огромната допълнителна работа по такива уж дребни рекламни детайли издига нещата до Изкуство с много нива над ширещата се просия за харесвания. The Stupendium ползва всякакви комбинации от различни визуални екстри според темата на клипа и бюджета. Позирането пред зеления екран, пръснатите из къщата му фонове и триковете с камерата са професионално самоделни. Вмъкнатите кадри от самата игра, за която става дума в клипа, също са подбрани да пасват хармонично на цялата тема. Обикновено дизайнът на клипа отдава почит на атмосферата и визуалните елементи от играта. Всички тези подправки за окото рядко са самоцелен пълнеж и добавят още контекст в синхрон с музиката и текстовете, като дори крият тук-там чисто визуални препратки за наблюдателните (easter eggs).

Ширещата се карнавалната визия прави творенията по-закачливи и уникални, опровергава очакванията за неловък кич и често дори става макабрена*. Разбира се в плейлиста има клипове и в други стилове като „несериозния (silly)“ Vеnding Machine of Love – The Theme from OnlyCans, поръчан от приятел за негова инди игра. Все пак повечето видеа откъм дизайн и визия силно се доближават до някоя популярна игра и показват дълбоко разбиране на създадения там свят. Примерно Control, Fallout, The Outer Worlds или Cyberpunk 2077 са великолепни трибюти. И какво ли още не, дето е хрумвало в рошавата глава на автора през тези години и се е преборило с програмата за ефекти и видеообработка.

Доста хвалби се събраха, ама целият процес е доста невидим и недооценен къртовски труд. Като се почне с разучаване на историята в играта и вадене на подходящи кадри (понякога припряно и без удоволствие), съчиняване на текста дума по дума, създаване на сценарий и скици с концептуален арт, трудоемка изработка на понякога сложни декори и фонове, осветление, гардероб с шантави костюми, грим и 3D принтиране на дребни предмети за собствения дизайнерски реквизит (примерно очилата с 1000000 за юбилейния клип), последвано от кой знае колко дубли пред микрофона и камерата и блещене в монитора, от разцъкване на гълтащи ресурси и време бъгави аудио и видео редактори, за да се завърши със Сизифова разправия с алгоритмите на YouTube и хиляди дребни битови неуредици. Да не говорим колко труд се изисква за поддръжката на лицевото окосмяване, вариращо от елегантно очертани бакенбарди и зализан мустак, до неглиже стила на върколак бездомник. Да не забравяме, че Стюп въплащава в маниерите си ненатрапчиво два пола. За да не съм съвсем голословен, ето един споделен от автора кратък клип с пример и ценоразпис на реквизити и мяркащи се за секунди и подминавани от зрителите предмети. Не отнема и малко време и усилия ръчкането на интровертни приятели за статисти и по-сложни общи проекти с други самородни таланти.

В другия им канал /Twopendium има малко интервюта и „как е направено„, също и разни неща, пускани преди време само за спонсорите в Patreon.

Ето и един свеж пример как е създаден любимият ми трибют по игра, шамар в лицето на КапитализЪма.

The Stupendium си партнира с други аниматори, певци и музиканти, така че освен да се забавляват, съвместно създават и промотират интересно нърди съдържание, като си споделят по този начин опита и феновете. Примерно клипът The Game Theorists е тандем с интересния YouTube канал, който разглежда Теории за историята и науката в игрите. The Stupendium също озвучава герои и анимира за чужди проекти и игри. От другите нърдкор изпълнители, работещи със Стюп, доста е интересен и каналът на Dan Bull. Препоръчвам го и него, особено моряшката му песен Salty Seamen, която е забавна инсинуация. Грегъри Холгейт се ангажира активно с аудиторията си в социалните медии, излъчва на живо как играе някоя игра или Q&A предавания и естествено набляга на насъщния за модерния творец Patreon. Има и скромен мърчъндайз сайт за фенове, както вече си му е редът в този тип бизнес. Очарован съм от това, че човекът си цени взаимодействието с феновете и често включва отзиви и предложения в своето съдържание. В допълнение към онлайн присъствието си The Stupendium има живи изпълнения на разни събития като игрални конвенции и музикални фестивали oт сорта на NerdcorePartyCon (NPC).

Ако горният (безкраен дотук) екзалтиран и слабо информативен текст е предизвикал някакъв интерес, препоръчвам тези няколко клипа (по мой вкус) за начало. И дано се позабавлявате из канала като мен.

Оценка: Like and Subscribe!