The Last of Us S01E09 Look for the Light

Излезе и последният епизод на The Last of Us, с който завърши първи сезон. Финалът трябваше да е емоционално и кулминационно засищаш, но някак си не останах задоволена, въпреки че игровият завършек е представен почти дословно. 

В началото на епизода виждаме появата на Ели на бял свят. От няколко седмици беше известно, че Ашли Джонсън ще изиграе ролята на нейната майка – Анна. Виждаме как тя бяга към къща, която е маркирана със знака на Светулките. Там тя ражда Ели, докато в същия момент убива заразен. В процеса на битка обаче е ухапана. По-късно Марлийн идва и от малкото комуникация можем да предположим, че са работили заедно и са били приятелки дори. Анна кара Марлийн да се погрижи за Ели, тъй като нейното време е преброено.

С края на тази ретроспекция отново се връщаме към Джоел и Ели. След предишната седмица се наблюдава промяна в отношението и на двамата герои. Докато Джоел вече е по-открит и разговорлив, то Ели е потънала в мисли, умислена, пораснала. Джоел намеква, че не е нужно да отиват при Светулките – той осъзнава, че е получил втори шанс в бащинството и не е готов да я пусне. Ели обаче иска да завърши пътя, който са поели. Ако има шанс да помогне за възстановяването на света, тя ще го поеме. А след това с Джоел ще отидат при Томи. Или във ферма и ще гледат овце. Или на луната дори.

Докато търсят своя път, Джоел си позволява да е откровен за нещо, което беше споменато в предишен епизод – след смъртта на Сара той е опитал да отнеме живота си. Човекът, който е стрелял и е пропуснал и заради когото е глух с едното ухо, е Джоел. До този момент смятах, че глухотата се дължи на войника, който стреля срещу Джоел и Сара в първи епизод, но това признание опровергава предложенията ми.

Епизодът започва обнадеждаващо и зрителят е сигурен в щастливия край. Краят обаче бързо поема в различна, по-скоро обезкуражителна посока. След като Джоел и Ели са заловени и заведени при Светулките от техен патрул, Марлийн обяснява, че Ели е подготвена за операция. Ели носи заразата в себе си от момента на своето раждане, като по този начин се е развил химически агент, който e ключът към нейния имунитет. Тъй като кордицепсът се развива в мозъка, единственият начин да се извлече този агент е чрез операция . В този момент можем да говорим за „проблема с тролея“ – сигурно е, че Ели няма да оживее от тази операция, но пък тя е шансът светът да бъде спасен и избавен от заразата. Много ясно изразена е позицията на Марлийн. Въпреки своето обещание към нейната майка, тя избира в полза на човечеството.

Джоел прави друг избор. Той изключва всичко хуманно в себе си и поема на поход, в който убива всеки, изправил се на пътя му. Придвижва се като опитен командос, а всеки куршум намира целта си. Не пощадява дори тези, които захвърлят оръжието. Той си проправя път до операционната и спасява* Ели. Всички знаем, че Джоел обаче не е готов да изгуби още една дъщеря. Малко по-късно той решава да излъже Ели за истинските събития, които са се разиграли докато тя е била в несвяст и тогава за първи път си позволява да говори за дъщеря си. Той сравнява двете момичета, колко много се различават, но как биха си допаднали и биха били приятелки. Този разговор по-скоро цели да отвлече Ели от случилото се, но въпреки че сценарият декларира вярата ѝ в него, аз не мисля, че я има.

Със сигурност този епизод представя една доста тежка етична дилема. От една страна случилото се изглежда неприемливо. От друга страна зрителят е кондициониран да подкрепя действията на Джоел. Той ни е симпатичен и го оправдаваме, но ако не познаваме историята му, щяхме ли като зрители да защитим деянията му? В тази връзка е много интересно изказването на Трой Бейкър в интервю за The Verge, че няма истински злодеи, защото всеки е герой в собствената си история. 

Друг интересен детайл от епизода е неговото заглавие. Look for the Light е втората част от слогана на Светулките. Първата част е използвана за име на първи епизод – When You’re Lost in the Darkness. С използването на това мото за начало и край на сезона, екранизацията се поставя в една рамка и се придава завършеност дори в един толкова дребен елемент. Друг е въпросът, че може да се поспори за значението на слогана и кой е Тъмнината и Светлината в тази история. 

В този епизод виждаме Ашли Джонсън, която озвучава Ели в играта. Друго присъствие, познато на геймърите, е Мърл Дандридж, която в играта озвучава Марлийн. В предишните епизоди видяхме други две големи имена – Трой Бейкър, който озвучава Джоел и Джефри Пиърс, който озвучава Томи. И докато за повечето актьори беше ясно доста отдавна, че ще ги видим в един или друг епизод, то последният епизод вкара още един глас от играта, макар и за няколко секунди. В операционната зала една от сестрите е изиграна от Лаура Бейли, която играе Аби в The Last of Us: Part II.

И така, с този последен епизод няма как да не обърна поглед назад и да направя обзор на изминалите 9 седмици. В началото доста смело отбелязах, че това ще е един от сериалите на годината. Въпреки че не видяхме абсолютно всичко от играта и имаше промени, които разгневиха част от зрителите, продължавам да съм на мнение, че създателите са свършили невероятно добра работа с направата на адаптацията. Не мисля, че сериалът може да излезе от сянката на играта и сравненията винаги ще са на лице, но пък и самите създатели не се притесняват от тях.

Лично за мен най-големият минус беше липсата на повече заразени в екранизацията. Така или иначе не съм очаквала Джоел да бие по 30-40 кликъри и да умира и да се преражда по 5-6 пъти в сцена. Но въпреки това резултатът ми се стори доста постен с тази една щипка заразени, които видяхме за цялата продължителност на сериала.

Може да се забележи и конкретен модел за представяне на епизодите, което пък създаде една емоционална пренаситеност. Накрая просто ти писва с ретроспекциите и не можеш истински да съчувстваш на героите. Дори днешният финал не успя да ми нанесе такъв емоционален удар, какъвто направи играта. Не можах да го почувствам, а съм доста емоционален човек. 

Да, адаптацията не е перфектна. При все това мнението ми за сериала е положително. В такива моменти се чудя каква би била перфектната адаптация? Дали тя изцяло трябва да следва заложеното от първоизточника, или може да си позволи да прави промени, да представя нови факти и да разширява мотивацията на героите? Подборът на актьорите също е изключително важен и също може да е поле за оспорване дали дадена адаптация работи, или се е провалила. При всичко това бих казала, че The Last of Us се справи сравнително добре и останах доволна, макар и да не ме отнесе емоционално. Предстои ни да видим как ще действат създателите спрямо втория сезон.