The Last of Us S01E04 Please Hold to My Hand
Мрежа: HBO
Създател: Нийл Дръкман, Крейг Мейзин
Сезони: 1
Формат: 9 епизода
В ролите: Педро Паскал, Бела Рамзи, Мелани Лински, Ламар Джонсън, Кейвон Уудърд
След много силния трети епизод на The Last of Us и бурните реакции, които предизвика той, още една седмица мина, а с нея дойде време и за новия епизод. Този път връщаме акцентa върху Ели и Джоел, тяхното пътешествие, сближаването им, както и представянето на нов антагонист.
Епизодът започва с Ели, насочила пистолет към отражението си в тоалетна на бензиностанция. Тя крие оръжието от Джоел, но добре сме наясно, че това няма да е за дълго – щом има пушка, тя ще гръмне. В случая пистолет. Бързо преместваме поглед върху Джоел, който точи бензин, или подобието му. Все пак за 20 години е „станал на вода“. Ели прочита няколко глупави вица от книжка, а виждаме, че спътникът ѝ крие усмивката си. Двамата все повече се сближават, въпреки че Джоел не иска да го признае. След това отново поемат на път.
Този епизод много помага за развитието на връзката между героите. Двамата са ограничени в пространството на купето и освен да слушат музика, да гледат пейзажи и да спят, те могат единствено да си говорят. Ако на някого му е липсвало Списанието от играта, то запазете спокойствие – тук е, виждаме го. Пътуването обаче не може да е безкрайно и героите трябва да спрат и да починат. Притесненията или параноята на Джоел какво може да им се случи не го оставят на спокойствие.
Да живееш в постапокалиптичен свят идва със своите предизвикателства. Най-големият проблем не е липсата на ресурси или удобствата, с които сме свикнали, а това, че се губи вярата в хората. Виждаме Джоел, който вече омеква към Ели, но и недоверието му към света. За него по-страшни са хората и какво могат да ти направят, за да оцелеят, а не атаките на кликърите.
Съвсем скоро ще видим притесненията на Джоел като самоизпълняващо се пророчество. Още една пушка, която да гръмне. По стечение на обстоятелствата двамата герои се оказват в сърцето на Канзас Сити, където им е устроена засада и разигралият се екшън довежда до възпроизвеждането на изстрел от страна на Ели, за да спаси Джоел. Този момент е изключително важен в задълбочаването на взаимоотношенията им. Джоел не иска Ели да се чувства отговорна за смъртта на нападателя му, затова той нанася финалния удар.
Да нараниш друг човек със сигурност оказва влияние на психиката ти, а какво остава за едно дете, което се опитва да се държи като възрастен, за да не покаже страха си от враждебния свят. Тук е представен и нов герой – Катлийн (Мелани Лински), която се явява като антагонист, който започва преследване на Джоел и Ели. След тази случка Джоел още повече се отпуска пред Ели. Но в момента, в който си позволява да разхлаби малко гарда си, нова изненада ги връхлита и се събуждат с насочени към тях дула на пистолети. Прелюдия към арката с Хенри (Ламар Джонсън) и Сам (Кейвон Уудърд).
Лично за мен този епизод на The Last of Us протича по-скоро мудно, въпреки екшън сцената си. Ако трябва да направя сравнение с играта, героите виждат доста по-малко действие и това кара света да изглежда празен. Почти не сме видели кликъри, а хората също сякаш липсват. Разбирам и желанието на създателите да намалят екшъна и да си разкажат историята, но някак си липсва баланс.
Друг минус, който мога да отбележа, е продължителността на епизода. Спрямо предходните три този е най-кратък – 45 минути. Тази продължителност ме накара да се запитам „Това ли беше?“, защото в съзнанието си очаквам епизод с дължина около час. Кара те да се чувстваш ограбен от ценно време с героите и вкарване на повече действие. Все едно създателите са нямали какво да сложат.
Въпреки минусите, давам висока оценка заради затвърждаването на връзката между Джоел и Ели. Разбира се, и малките детайли, които са директно взети от играта, правят добро впечатление, а пейзажите продължават да са все така красиви. Доста въздействаща е и срещата с Хенри и Сам. Джоел се опитва да предпази Ели от действителността, не гледа на нея като на възрастен, а като на дете. Той не иска тя да има оръжие, защото ако има такова, ще трябва да го използва и това още повече ще съблече от нея детското. Същевременно, Хенри и Сам са видимо на сходна възраст с Ели, но явно няма кой да се тревожи за тях, че са лишени от детство и че трябва бързо да навлязат в света на оцеляването. Ако сравним с откриващата сцена, в която Ели е насочила пистолет към отражението си, то сега вижда отражението си в друго дете.
А новината, която ще ви споделя за финал тази седмица, е свързана с предстоящия пети епизод. Заради провеждането на Super Bowl в неделя HBO съобщиха че е изместена датата на премиерата на следващия епизод. Епизодът ще бъде качен в петък – 10 февруари. За българските зрители епизодът ще бъде достъпен в събота – 11 февруари. Така тази седмица ще можем да видим два епизода. Шести епизод ще бъде излъчен стандартно следващата неделя и понеделник сутринта за българските зрители.
Оценка: 8/10
„Лично за мен този епизод на The Last of Us протича по-скоро мудно, въпреки екшън сцената си. Ако трябва да направя сравнение с играта, героите виждат доста по-малко действие и това кара света да изглежда празен. Почти не сме видели кликъри, а хората също сякаш липсват. Разбирам и желанието на създателите да намалят екшъна и да си разкажат историята, но някак си липсва баланс.“
Да напишеш това след хвалебственото ревюто за предишния епизод, който е еманация на мудност, липса на действие, кликъри и хора, е супер необяснимо.
Аз лично не намирам епизода за муден, но ми се иска да можех да видя следващия епизод веднага, защото това очевидно е само първата част от тази фаза на историята, и вероятно ще разберем доста повече какво точно се случва в Канзас Сити в следващия епизод. Определено ми хареса наслагването на напрежение – имаме героиня (Катлийн), която е толкова обсебена от желание за отмъщение, че е готова да убие човека, който я е изродил (затворения доктор), готова е да пренебрегне потенциална голяма заплаха (вероятно bloater в складовото помещение), и да държи информацията в тайна от хора, които очевидно и се доверяват, за да я следват без да задават въпроси (реакцията на Пери, между другото изигран от Джефри Пиърс, актьорът който озвучава Томи в играта).
В тази връзка, много добро решение да поставят като антагонист някого, когото не бихме възприели като такъв. От това, което ни се представи като информация, Катлийн явно е повела революция срещу фашисткия режим на ФЕДРА и така е спечелила доверието на хората около нея. Подозирам, че предаването на хора на ФЕДРА едва ли е единствената причина за омразата на Катлийн към Хенри – и между другото, зная какво се случва в играта, просто очаквам историята да е по-различна в сериала, което за мен е хубаво нещо. Очаквам, че развръзката ще е доста брутална, защото в един нормален свят, човек като Катлийн би бил някой достоен за уважение, но в света на The Last of Us е някой, който представлява заплаха.
Колкото до отношенията между Джоуел и Ели, едно от най-прекрасните неща е колко внимателно се поднася развитието на връзката им. Джоуел не е точно най-проницателния човек наоколо, така че той едва ли осъзнава, че е преминал точката от която няма връщане назад. Моментът, в който той показва на Ели как да държи пистолет правилно, и нейната детинска радост от това, че е научила нещо ново – Джоуел вече е безвъзвратно на път да стане отново родител. И тъй като той все още не е наясно какво точно става, вероятно осъзнаването, че отново има дете, за което да се грижи ще го удари като парен чук. Знаците вече се там – виждаме Джоуел да се смее на глупави смешки за пръв път, вероятно през последните 20 години, и да се чувства гузен, че едно дете е принудено да върши ужасни неща за да оцелее в този жесток свят.
Така че прекрасен епизод, въпреки че е по-кратък от останалите. За пореден път показва, че това е кандидат за един от най-добрите сериали тази година, предвид изяществото, с което ни се поднася историята и развитието на героите. Според мен голяма заслуга има това, че Крей Мезин, един от главните продуценти, е човек който наистина харесва играта, и същевременно е достатъчно добър професионалист за да не позволи да се отпусне във фенбойщина, в резултат на което получаваме първата наистина добра адаптация на видео игра.
Къде го видя тоя „прекрасен епизод“ хахаха най много средняшки го бих нарекъл 3-ма човека му направиха засада! Един му влезна в гръб въпреки разхвърлените стъкла на пода преди да заспят се събужда с пистолет към лицето- неубедителен изглежда, в играта е Суров, компетентен, просот ги мачка всички наред неколебиммо, ако не беше Ели, да го спаси беше до там, разхвърли натрошени стъкла на пода и се събуди с пистолет на лицето…