Тъмните му материи S03

Никак не му е лесно на сериала по Тъмните му материи. След колеблив първи сезон, последван от нелош, но безсъбитиен, втори, сега наред е адаптацията на третата книга от трилогията. Трудна задача тъй като Кехлибареният далекоглед е не само най-богатата на действие и светове книга, но и най-хаотичната. За капак на всичко плановете да бъде разделена на два сезона бяха провалени от пандемията, така че на трети сезон му се налага да се пребори с целия оставащ материал и да сложи завършек на сериала.

Историята започва веднага след края на предния сезон, до степен да не си личи изобщо че сме започнали нов сезон. Разбира се, две години по-късно, всички отдавна сме забравили за какво ставаше дума, така че припомням. Лайра (Дафни Кийн) е отвлечена от майка си Мариса Коултър (Рут Уилсън). Мариса държи Лайра упоена и се крият в пещера в техния собствен свят. Крият се тъй като има пророчество, че Лайра е новата Ева и ще доведе до ново Грехопадение – нещо, което Магистериумът иска да предотврати. Водена от отец-президента* МакФейл (Уил Кийн), световната църковна организация изпраща огромна армия към пещерата, в която се крият момичето и майка ѝ.

В същото време лорд Азраел (Джеймс Макавой), бащата на Лайра, събира съюзници за революцията си. Революция започнала като бунт срещу Магистериума, но в момента, в който Азраел открива паралелните светове, осъзнава, че се бори само с една от безбройните организации по всички светове, имащи за цел да държат човечеството в мракобесно невежество. Истинската сила зад тези организации е самият Господ, а бунтът на Азраел вече е война срещу Рая и неговото ръководство.

Уил (Амир Уилсън), момчето от нашия свят, сприятелило се с Лайра, притежава нож, за когото е казано, че е единственото оръжие способно да убие Господ. Двама ангели му се явяват, за да заведат ножа и приносителя му при лорд Азраел. Уил обаче е твърдо решен първо да спаси Лайра и ангелите неохотно се съгласяват да му помогнат.

Не е никак малко, а е само началото. За своите осем епизода, сериалът се придържа плътно към книгата – решение, за което бих казал, че е донякъде в ущърб на екранизацията. Ако си спомняте и евъргрийна за поредицата, книгата наистина е леко хаотична. Ще се разходим до света на мъртвите, до свят на симпатични създания, приличащи на малки космати слонове*, ще видим армията на Азраел и машинациите на Магистериума. Както в книгата, така и в сериала, оставаме с чувството, че тези сцени са бегло свързани една с друга, подчинени единствено на стремежа на автора да ги използва, за да прокара своята идея. И това е точно така, но книгите се справиха доста по-добре да пресъздадат приказността на детската история, накараха ни да обикнем Уил и Лайра и да мразим злия Магистериум, който иска да задуши творческия порив, буквално онагледен чрез малките симпатични животинки, които всеки човек притежава. Много неконсистентности могат да бъдат простени на приказна детска история Сериалът някак не успя да обясни достатъчно добре този свят, не хвана тази приказност на книгите и, опитвайки се да следва прекалено плътно оригинала, наследи всичките му недостатъци, без да съумее да покаже предимствата. 

Добра или лоша, това е историята на Тъмните му материи и макар да не улавя света, сериалът все пак се справя добре с пренасянето ѝ в драматичен вид. Е, личат му тук-там бюджетните ограничения, но от друга страна най-накрая е обърнато достатъчно внимание на демоните, които като че ли липсваха малко в предишните два сезона. Вече изглеждат като живи дишащи животинки, зад очите на които се чете и разум. 

Актьорската игра е на стандартното за сериала високо ниво. Истинско удоволствие е да гледаш ентусиазма, с който Джеймс МакАвой се превъплъщава в маниакалния лорд Азраел. Рут Уилсън в ролята на Мариса Коултър е натоварена с образа на злодей, жена, която е успяла в един мъжки свят, благодарение на своята безскрупулност, но в същото време и изпитваща истинска и неподправена обич към своята дъщеря и в същото време мразеща себе си за тази обич, която я прави слаба. Рут Уилсън успява с лекота да покаже цялата тази палитра от противоречащи си емоции, което е впечатляващо постижение. Двете деца — Дафни Кийн и Амир Уилсън имат чудесна химия помежду си и са изключително умилителни в тийнейджърската си непохватност, когато осъзнават чувствата си един към друг.

Като цяло имам смътното подозрение, че създателите накрая просто са се отказали и са решили да адаптират всичко едно към едно. Със сигурност има моменти в книгите, които можеха да бъдат променени и от това сериалът щеше само да спечели. Но също като книгите, той е малко странен, малко не баш това, което сме очаквали, и с достатъчна доза нестандартност, за да заслужава да му се обърне внимание. Гледайки го като незапознат с оригиналните книги човек, оценката би била около седмица. За фен на трилогията, този сериал е като сбъдната мечта и определено заслужава девятката.