White Trash Warlock

Понякога интересни нови книги, които имат потенциала за нещо неочаквано в жанра, получават масивна рекламна кампания и маркетингова подкрепа месеци преди излизането им. Друг път се появяват без много шум и си живеят кротко в ъгъла на книжарницата, докато чакат читателя да ги открие.

Но когато въпросният читател ги открие…

White Trash Warlock е началото на нова ърбън фентъзи поредица, която си поставя за цел да добави нещо малко по-различно във формулата на жанра. Адам Байндър не е ходил в училище за магьосници. Всъщност дори не е завършил обикновено училище, защото брат му и майка му са го затворили в лудница на 16. Но Адам няма умствени заболявания – извън травмата от това да израсне без баща в немотия насред трейлър парк* в Оклахома. Той има дарбата да вижда магическия свят на духове и митични създания, който съществува редом с нашия, и неспособността да разграничава между двата е превърнала детството му в ад.

Няколко години по-късно 20-годишният Адам живее с леля си – единственият член на семейството с магически способности, макар и различни от неговите, – когато получава зов за помощ от брат си. Успешен доктор в Денвър, изоставил миналото, от което се срамува, Робърт Байндър не би искал да има нищо общо със странния Адам… Но жена му е обсебена от дух и не знае към кой друг да се обърне. Което означава, че Адам трябва да реши дали да помогне на семейството, което го е отхвърлило преди години. Не само това, но и минималните му магически способности може да не са достатъчни, за да се справи със заплаха, която вече е унищожила всички магьосници в Денвър.

White Trash Warlock е великолепна ърбън фентъзи история за магия и сложни семейни взаимоотношения. Адам не само идва от най-бедната и необразована част на Щатите, но фактът, че е гей, го превръща в жертва още преди магическите му способности да му скапят живота. Разбира се, Дейвид Слейтън дори не се преструва, че напрежението между главния герой и семейството му не е алегория за конфликта между толкова много деца, родени в малките бедни и агресивно консервативни градове и села в САЩ, и хомофобските им родители. Но това не значи, че романът е назидателна притча. Напротив – интригата е оригинална и интересна, като разследването на Адам е обвързано и с мистериозен уорлок, когото преследва от много време и който може и да е собственият му баща.

Магията в White Trash Warlock е базирана на елементални сили и аспектите на Таро картите, като в добавка различните магически раси, които обитават света извън сетивата на смъртните, са отговорни за това въпросните смъртни да не стават жертви на сили, срещу които нямат защита. Част от интригата в романа е защо тези пазители не са спрели духа, който тероризира не само жената на Робърт, но и множество други хора в Денвър. Отношенията между Адам и някои от тези магически раси също са доста сложни, особено предвид, че бившето му гадже е елф…

Може би сте чели някоя от книгите за Хари Дрезден. Може би дори сте фенове. При все сериозните проблеми на поредицата, тя определено има множество силни страни. Но нуждата от „ноар“ атмосфера повелява, че главният герой трябва да е беден. Само че Хари никога не изглежда беден. Да, той говори за наема си в (хипер нереалистичната версия на) Чикаго и как едва свързва двата края, но реално погледнато финансовите му проблеми никога не са фактор в самата история. White Trash Warlock е много различна ситуация. Адам е кльощав и недорасъл, защото буквално през целия си живот не имал финансовата възможност да яде нормално. Колата, която кара, е по-стара от него и се крепи на тиксо и молитви, и по пътя от Оклахома към Денвър той трябва да избира между кафето, което да го държи буден, или долнопробна храна от бензиностанцията. Дейвид Слейтън очевидно има много богат опит с типа хора, от които произхожда героят му, и бедността на Адам не е просто добавка към книгата, а един от най-важните фактори в изграждането на персонажа, отношенията му с околните и самочувствието му.

Но White Trash Warlock не е битова драма, също както не е семейна драма. Романът е детективска история с епични магически елементи (и вбесяващи елфи), моменти на откровен ужас, чудесно описан екшън и малко невинна романтика за цвят. Като за разнообразие, героите имат реална дълбочина и пластове. Ако ви се чете нещо свежо в жанр, който рядко се отклонява от клишетата, препоръчвам горещо. А добрата новина е, че ако книгата ви хареса и искате още приключения с Адам, продължението – Trailer Park Trickster – излезе миналата година, а третата книга – Deadbeat Druid – ще излезе през октомври 2022 г.